Готов ли е ЕС да започне разговори за Frexit

На 29 март 2017 година Лондон официално подаде молбата си за активиране на чл. 50 от Договора за ЕС. Поправката в този договор влезе в сила през 2009 година след срещата на лидерите на общността в Лисабон две години по-рано.

Преди това нямаше текстове, които да предвиждат доброволно напускане на общността. От лятото на 2016 година коментарите и дори заплахите за напускане на ЕС навлизат все по-дълбоко в програмите на националисти и антиевропейски настроени политически движения, които с канят да управляват държавите в общността.

След като проевропейските нагласи надделяха на изборите в Холандия, сега фокусът е към Франция, където през този уикенд ще се проведе първият тур на президентските избори. Сред претендентите с големи шансове са националистът Марин льо Пен и евроскептикът Жан-Люк Меланшон.

Ако спечели изборите, Марин льо Пен директно обеща излизане на Франция от еврозоната, от Шенген, а впоследствие и от ЕС. За Меланшон Frexit е план Б, ако желанието му да предоговори членството на страната в ЕС не доведе до успех. 

Готов ли е обаче ЕС да се раздели с Франция? Страната е един от основателите на общността и един от стълбовете на съюза във вида, в който го познаваме днес, коментира говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас. Той отказа да отговори на провокативния въпрос дали Брюксел е в състояние да започне разговори и за Frexit.

Допитванията до общественото мнение показват оспорвана битка за президентския стол във Франция. На първия тур, който ще се проведе на 23 април, шансовете Льо Пен да спечели са големи, но едва ли с резултат от над 50 на сто. Това означава, че ще има и втори тур, насрочен за 7 май, а тогава вече ще влезе в ход негласното споразумение, обединяващо проевропейските партии, и най-вероятно новият президент на страната ще се казва Еманюел Макрон или Франсоа Фийон.

Според последното проучване на "Харис интерактив", цитирано от Ройтерс, Еманюел Макрон ще получи 25% на първия тур на изборите, т.е. увеличава подкрепата си с 1 пункт, а при Льо Пен няма промяна и тя ще получи 22%. Франсоа Фийон ще събере 19%, което е спад от 1 пункт. Жан-Люк Меланшон е без промяна също с 19%.

На балотаж Макрон би победил Льо Пен с 66%, Фийон с 68%, а Меланшон - с 60%. Фийон би победил на втори тур Льо Пен с 58%. Меланшон би спечелил балотаж срещу Льо Пен с 60% и Фийон с 58%.

Ако обаче социологическите агенции не са уловили вярно пулса на френското общество и националистът спечели, институциите в Брюксел нямат план Б. Това обясни и френският комисар, отговарящ за икономическата политика на ЕС Пиер Московиси пред EurActiv. И макар скептицизмът да се проявява и във Франция, 70% от французите са свързани с ЕС, обяснява Московиси и заявява, че не вижда причина 50% от хората в страната да решат да подкрепят националиста.

Така че за ЕС план А е силна Франция, дълбоко свързана с ЕС, категоричен е Московиси.

И макар и Frexit да се предлага с лека ръка от Льо Пен и от Жан-Люк Меланшон, последиците от излизането на Франция от ЕС се оценяват като катастрофа от мнозина анализатори – и за Франция, и за ЕС, а и за цялата световна икономика.

Поддържането на еврозоната в нейната цялост е твърде важно и Европейската централна банка (ЕЦБ) вече го доказа в случая с Гърция преди две години. А за бъдещето на ЕС тепърва ще се говори.