Защо италианците се обръщат срещу еврото?

Най-голямата екзистенциална заплаха в еврозоната може вече да не идва главно от малки периферни страни като Гърция и Португалия, които я дърпат надолу, а от перспективата, че третата по големина икономика - Италия, би могла да напусне кораба, пише в свой анализ за Ройтерс Джереми Гонт.

Два икономически доклада, изготвени неотдавна, показват какво е означавало еврото за италианците и защо допитванията сочат, че те вече не са въодушевени. Според едното изследване те са по-бедни заради това, че са част от валутния съюз, а според другото те продължават да изостават от жителите на основния търговски партньор – Германия.

Рискът Италия да напусне валутния блок в действителност не е непосредствен, но не е и невъзможно да си го представим.

Всъщност обаче напускането на еврозоната би зависело от това дали италианските гласоподаватели ще решат, че 15 години единна са били добре или пък зле за тях. Нови анализи клонят към второто.

Декемврийският доклад на Евростат, статистическата служба на ЕС, разгледа БВП на глава от населението - икономиката, разделена спрямо населението, по отношение на покупателна сила между 2004 и 2015 г.

Ако приемем база от 100 общо за ЕС, влиятелната Германия се е издигнала от 120 на 124 за този период. Само че Италия е потънала от 110 до 96. Това нарежда Италия по-близо до нововъзникващи икономики в блока, като Чехия, Словакия и Словения, отколкото до Германия. Франция е почти без промяна на равнище 106.

Така, в зависимост от това какво могат да си купят, италианците са по-бедни, отколкото бяха през 2004 г., няколко години след като замениха лирата.

Германско евро, италианско евро

Този месец от изследователската група World Economics констатират, че проблемите на Италия от валутната й обвързаност с Германия нарастват. Германия става все по-конкурентоспособна като членка на еврозоната, а в сравнение с нея Италия – не.

World Economics ползва кошница от представителни стоки и услуги, деноминирани в щатски долари, и я сравнява, отчитайки покупателната способност, с цените в други валути. Резултатът е Световният ценови индекс (World Price Index – WPI).

За еврозоната индексът дава възможност за противни на интуицията сравнения между страните членки, като на практика въвежда германско евро, френско евро, италианско евро и т.н.

През последните две години "италианското евро" преминава от надценено с 3% към подценено с 4% в индекса WPI, на практика по-добра позиция спрямо долара. Само че разликата между него и "германското евро" се увеличава, тъй като второто е подценено с 14%.

Това означава, че италианските компании, изнасящи за Германия – топ търговската дестинация за Италия, са изправени пред по-лоши условия, отколкото преди. Това прави и германския внос по-евтин, а следователно по-конкурентен на местния пазар.

World Economics обръща внимание на други държави от валутния съюз, които имат по-големи затруднения - Франция и Гърция, например, но намеква, че Италия е новият скрит проблем за еврозоната.

"Италия изглежда се превръща в следващото "домино", което ще пострада от силата на германската икономика, тъй като тенденциите станаха много по-изявени през последните 12 месеца", коментира изследователската група.

Еврото само по себе си може да не е причина за нищо от това. Всички тези негативи обаче могат и да бъдат достатъчни, за да надделеят над ползите от обединяването на валута и защитата, която еврото може да донесе.

Само че ако към станалите фактори се прибавят бавните годишни темпове на ръст на италианския БВП или пък спадащите капиталови инвестиции в бизнеса и инфраструктурата, това донякъде обяснява защо по-малко италианци казват пред социолозите, че еврото е нещо добро.

(БТА)