Консервативни фантазии в разрез с реалността

Тази седмица администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп представи проектобюджет за следващата финансова година, или по-точно "бюджетен" проект. В действителност истинският бюджет съдържа подробности откъде идват и къде отиват парите; тази прокламация покрива само една трета от федералните разходи и не казва нищо за приходите и за планираните дефицити, пише американският икономист и Нобелов лауреат Пол Кругман за New York Times.

Както коментира финансовият експерт Стан Колендър: "Това не е бюджет. Това е прессъобщение от кампанията на Тръмп, маскирано като правителствен документ."

И така, какъв тогава е смисълът на този документ? Администрацията вероятно се надява, че ще отвлече вниманието на обществеността и медиите от сегашната катастрофа заради здравеопазването. Тя обаче вероятно няма да успее. И във всеки случай този псевдобюджет въплъщава същото съчетание от тесногръдие и фискални фантазии, които превърнаха опита на републиканците да заменят здравната реформа на предишния американски президент Барак Обама с истинска катастрофа.

Помислете за минута за визията за правителството и неговата роля, които десницата от десетилетия се стреми да наложи.

Според тази представа голяма част, ако не и всички държавни разходи, са пълно прахосване на парите, което не прави добро на никого. Същото важи и за правителствените регулации. И ако разходите помагали на някои хора, това важало за онези мързеливи, недостойни типове, които всъщност не били истински американци.

Това е мисленето - или може би "мислене", което стои в основата на обещанието на Тръмп да замени здравната реформа на Обама с нещо "много по-малко скъпо и доста по-добро". В крайна сметка това е правителствена програма и той е приел, че тя е пълно прахосване на пари, което един силен лидер като него може да елиминира.

Странно, но се оказва, че републиканците нямат идеи как да направят програмата по-евтина, освен да премахнат здравната застраховка за 24 млн. души (и да направят финансирането по-лошо, с по-големи разходи от джоба за останалите).

И по същество същото важи и на по-общо равнище. Помислете за федералните разходи като цяло: те безспорно са доминирани от социалното осигуряване и здравното застраховане - програми, които са от ключово значение за десетки милиони американци, много от които са бели избиратели от работническата класа - ядрото на електората на Тръмп. Освен това държавните разходи в по-голямата си част служат за цели, които са популярни или важни, а в повечето случаи и двете.

Предвид тази реалност, защо толкова много хора са против "голямото правителство"?

Мнозина имат невярна представа за числата. Например, хората вярват, че Съединените щати харчат нереално много пари за чуждестранна помощ. Мнозина освен това не могат да направят връзка между своето положение и държавната политика: доста хора, които получават пари от социалната и здравната система, вярват, че нямат полза от никоя държавна програма.

Заради тези погрешни представи, грижливо подхранвани от десни медии, някои политици често успяват да извлекат дивиденти, обещавайки драстични намаления на разходите: мнозина, може би повечето от избирателите не осъзнават как такива съкращения се отразяват на собствения им живот.

Какво обаче ще се случи, ако политиците, които са против "голямото правителство", се озоват в позиция да приложат своите програми на практика? Избирателите бързо ще получат урок какво означава в действителност да бъдат орязани държавните разходи - и те няма да останат доволни.
Отмяната на здравната реформа на Обама в действителност разби стената. Същото ще се случи, ако онова, което Тръмп представи, каквото и да е то, бъде превърнато в истински бюджет.

Президентът на САЩ дава всички възможни индикации, че няма никаква представа какво прави федералното правителство; неговият мъгляв бюджетоподобен документ не е много повече от набързо нахвърляни приблизителни изчисления, без ясна картина какво ще означават тези числа (За да бъда честен, същото би могло да се каже за бюджетите на Пол Райън в миналото. Впрочем аз го казах).

Реалността обаче е, че предложените съкращения ще имат неприятни и впечатляващи последици. Спирането на финансирането на грантовата програма за развитие на общините може и да ви звучи добре, ако нямате идея за какво става въпрос (а Тръмп със сигурност няма); елиминирането на програмата за доставка на храна вкъщи на хора в неравностойно положение, последиците от което ще се усетят веднага - не чак толкова. Нито пък на хората във въгледобивните райони в Апалачите, които гласуваха в огромното си мнозинство за президента, ще им се понравят последиците от премахването на регионалната комисия за развитие.

Почакайте, това не е всичко. На практика съсипването на американската Агенция за опазване на околната среда може да ви се стори умен ход, ако си представите, че това са просто цял куп чиновници, които се бъркат там, където не им е работа. Обществото обаче иска една по-силна, а не по-слаба защита на природата и рязкото влошаване на качеството на въздуха и водата няма да му хареса.

Поантата е, че опитът на Тръмп да измести темата от здравното тресавище, в което затъна неговата партия, няма да проработи, при това не само защото този мним бюджет буквално не си струва хартията, на която е бил написан. На по-фундаментално равнище той дори не променя темата.

Както бюджетните, така и здравните обещания на републиканците се основават на една в основата си измамна картина за това какво всъщност се случва. И сега сметката за тези лъжи идва.

(Превод: БТА)