Играта на санкции - три години на загуби и нови перспективи

На 17 март 2014 година ЕС и САЩ въведоха първите санкции срещу Русия във връзка с анексирането на Крим и град Севастопол. Първоначално те бяха ограничени, но през следващите месеци списъкът на лицата се разшири, самите ограничения - също.

Няколко месеца по-късно, през август 2014 година Русия въведе своите контрасанкции и ограничи вноса на селскостопански продукти от Запада.

Какво донесе тази игра на санкции анализира ТАСС. Агенцията цитира думите на руския президент Владимир Путин по време на форум от есента на 2016 година.

"Ние често повтаряме като мантра, че санкциите не ни влияят, но ни влияят. И преди всичко заплахата е в ограничението за получаване на технологии. Но трябва да признаем, че това е в ущърб не само на руската, а и на световната икономика като цяло, защото руската икономика е важна част, сектор от световната икономика", каза руският президент.

Анализите на ТАСС показват, че индивидуалните санкции, наложени от САЩ и Европа имат нищожен икономически и политически ефект. За физическите лица санкцията е значителна, особено замразяването на активите в чужбина, на които разчитат , но на фона на Русия, това е пренебрежимо. Експертите посочват, че дори напротив - тази стъпка е "национализирала" руския елит.

Западът обаче спря и възможностите на руските банки да набират капитал от пазара, което рязко ограничи евтиното кредитиране за бизнеса в Русия. Изчисленията на PWC показват, че през 2013 година руски емитенти са набрали 46,4 млрд. долара с помощта на еврооблигации. През 2015 година сумата е вече едва 5 млрд. долара.

Но това даде и нови възможности на руските компании - от Изток. Бизнесът излезе на азиатските пазари. "Газпром" например получи 1,5 млрд. долара от консорциум от китайски банки през 2015 година. През февруари 2017 година US Rusal успя да емитира облигации за 1,5 млрд. долара чрез Шанхайската фондова борса.

Тежки са последствията за Русия от ограничаването на обмена на технологии. Москва например не може да завърши строителството на кораби за военно-морския флот, защото не може да получи украински агрегати за газови турбини, признава вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин.

Но зависимостта на Русия от вносните технологии в енергетиката е още по-значима. При най-негативните сценарии на руските експерти към 2030 година добивът на петрол в Русия ще бъде ограничен с 15% при липсата на западните технологии.

Липсата на сътрудничество със Запада в областта на технологиите обаче даде тласък на научните организации в Русия и различните програми за замяна на вноса.

Контрасанкциите, по силата на които Русия спря вноса на селскостопански стоки от Запада, на първо време доведоха до ръст на инфлацията на храните. През 2015 година инфлацията в Русия достигна до почти 13%. На следващо място обаче идва въпросът с качеството на храните - 11% от млечните продукти в Русия се оказват фалшификати, а в някои групи процентът достига дори до 50.

Наложените от Путин ограничения обаче повлияха негативно и на европейските производители, пише ТАСС - износът им към Русия намалява с 29% през 2015 година. Неполучените приходи са на стойност 2,2 млрд. евро.

Русия вижда и тук положителен ефект - програмата за замяната на вноса сработва. Страната до голяма степен успява да осигури на вътрешния си пазар достатъчно количества месо и млечни продукти. По данни на статистиката 100% от пилешкото месо на руския пазар е местно производство, както и 90% от свинското и 65% от говеждото. Руските производители осигуряват 75% от млякото в страната.

Не бива да пренебрегваме обаче, че ограниченията на Русия също имат и положително влияние, наред с негативите, и в ЕС. По-късно обаче започнаха програми за търсене на алтернативни пазари, на които европейските производители не обръщаха особено внимание доскоро.

Резултатите са видими - през 2016 година общността е изнесла храни и напитки за рекордните 131 млрд. евро.