Санкциите на Запада - в помощ на развитието на руската армия?

След налагането на санкциите на Запада върху Москва заради анексирането на Крим през 2014 г., Кремъл бе изправен пред няколко трудни избора, пише Foreign Policy.

Икономическите санкции поставиха програмата за модернизиране на армията в опасност, орязвайки достъпа на Русия до високотехнологични европейски военни сензори, софтуер, корабни двигатели и друго оборудване - критично, за да изкара умиращата руска военна машина от ръждивото постсъветско тресавище.

Според някои военни представители и експерти дори и с потенциалното облекчаване на санкциите от новата администрация на президента Доналд Тръмп, Москва е успяла да излезе с доста креативни – и вероятно постоянни, заобиколни начини, за да направи армията по-адаптивна в дългосрочен план. А междувременно е натрупала и пари.

Едно от най-драматичните наказания бе решението на Франция през 2015 г. да анулира продажбата на два военни кораба за превоз на хеликоптери "Мистрал" на Русия, за което Париж върна около 1 млрд. долара, платени от Москва.

Въпреки първоначалното публично унижение за Москва накрая страната успя да изкара пари от анулирането.

Не само че Русия си получи обратно 1 млрд. долара, но и продаде 50 от своите хеликоптери КА-52, вече построени за корабите – заедно с руско комуникационно оборудване – на Египет, който купи корабите от Франция със заем от Саудитска Арабия.

Висш представител на отбраната на САЩ казва за FP, че като цяло Москва не е усетила пълния ефект на строгите санкции заради липсата на политическа воля от САЩ и Запада.

„Санкциите не са достатъчно силни“, казва представителят, поискал анонимност. „За да имаш влиянието, което искаш, трябва да отидеш много, много по-далеч“, отколкото Вашингтон и европейските му съюзници стигнаха, забранявайки продажбата на военно оборудване на руснаците.

Русия неуморно търси и пукнатини в санкциите на места извън традиционната си европейска база на доставки. Пример за това е орязването на германските доставки на корабни дизелови двигатели на руския флот.

Отмяната е способна да унищожи критична част от модернизацията на флота. Кремъл обаче успя да намери друг доставчик достатъчно бързо.

Години по-рано Берлин продава няколко от същите двигатели на Китай, на които китайците бързо правят копия в заводите си. Руските представители заминават за Пекин, където сключват сделка да купуват по-евтините китайски копия, които макар да не са толкова хубави като германските оригинали, са достатъчно добри, за да изведат новите руски кораби от доковете.

По подобен начин Москва продава три други фрегати, които чакат сега забранените украински дизелови двигатели, на Индия, възстановявайки първоначалната си инвестиция.

Що се отнася до някои от критичните електронни компоненти, които Русия обикновено купува от Запада за космическите си и ракетни индустрии, Москва се насочва към Южна Корея и други страни от Югоизточни Азия, които никога не се съгласяват със санкциите от Запада.

Дори някои от санкциите да бъдат вдигнати от администрацията на Тръмп, както подсказа той преди встъпването си в длъжност, за да постигне по-широка сделка с Владимир Путин, може да се окаже, че раздялата с европейската военна индустрия вече е перманента.

„Не мисля, че руснаците ще се втурнат отново да купуват тези неща“, казва Майкъл Кофман, анализатор в CNA Corp. “Те си научиха урока, няма да се върнат към германските и френските компании“.

И докато засилва руската си военна машина, Москва показва и възможностите си, които е натрупала през последните години. В края на миналата година Москва успя да разположи самолетоносача си – Адмирал Кузнецов, в първата си бойна готовност. Разположен около бреговете на Сирия, самолетите на кораба нанасяха удари срещу редица цели в Сирия в продължение на няколко седмици със смесени резултати: два изтребителя се разбиха в морето, след като не успяха да кацнат на кораба заради технически причини.

Дори и с намерените вратички официалните руски представители настояват, че оборудването, което Москва купува от други места, не е толкова високо качество, колкото европейските технологии. Те добавят, че „санкциите имат своя ефект, защото сме ограничени от чувствителни технологии, които се отразяват върху развитието на военни технологии от следващо поколение“.

Работата обаче продължава с нови руски или китайски материали, които може да не отговарят на стандартите на НАТО, но са достатъчно смъртоносни и ефективни в мисиите, които Москва предприема. А доказателство за това е най-малкото дейността и в Сирия.

И все пак Москва получава известна помощ от европейски страни, които не са съгласни със санкциите. Италианската компания Iveco продължава да доставя своите бронемашини Lynx на руската армия, които след това ги изпраща в Сирия.

Други оръжейни сделки също остават в силa. Украинският производител на двигатели Motor Sich все още продава стотици двигатели за хеликоптери на Москва всяка година, неуспявайки да преодолее зависимостта си от един от най-големите си клиенти. Научила си урока обаче, Русия бавно създава собствен капацитет, за да замени компанията. Според Кофман само след няколко години Москва ще може да свои двигатели, без да търси такива извън страната.