Китай - победителят от оттеглянето на световния лидер САЩ

Ако Доналд Тръмп изпълни заканите си и оттегли САЩ от останалия свят (във всяко отношение), Китай е по-добре позициониран от всяка друга държава, за да запълни вакуума, коментира проф. Есуар Прасад за BloombergView. Във време на големи икономически и политически прегрупирания в света страната може да отблъсне съюзниците си и да създаде несигурност в отношенията си с основните си търговски партньори.

В миналото това може би не е имало значение, тъй като нямаше друга страна, която да конкурира САЩ като икономическият и политическият хегемон на света. Времената обаче сега са други.

Без съмнение Китай признава възможността, идваща от нарастващите протекционистки настроения в САЩ. Дори преди възходът на Тръмп да добави изолационистка жилка към кампанията му, китайското правителство става все по-дисциплинирано и умело в подхода си към международно участие.

Макар че Китай е деспотичен в някои отношения, например при териториалните си претенции в Южнокитайско море, на икономическия фронт страната е развила по-фина, многостранна стратегия, пише Прасад. В Африка тя измести фокуса си от възползване от природните ресурси до строеж на крайно необходими пътища, железопътни линии и пристанища. И за разлика от парите от Запада, финансирането на Китай, давано за развитие, не идва с обвръзки или искания за реформи.

Както президентът Си Дзинпин каза на африканските лидери, на които наскоро обеща 60 млрд. долара финансова подкрепа, „Китай подкрепя решаването на африканските въпроси от самите африканци и по африкански начин“.

От Южна Америка до Югоизточна Азия, дори в Европа, Китай вече се разглежда като по-надеждна и предвидима от САЩ по отношение на политиките си.

Известни са усилията на Пекин да извади от строя следвоенната глобална търговия и финансовите институции, отдавна доминирани от САЩ. Неговата Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB) осигурява начин за Китай да упражнява влиянието си и да показва щедростта си към съседите си.

На практика Китай печели многостранен блясък за инициативи, които в крайна сметка увеличават собственото си влияние, допълва Прасад. Китай полага усилия и да засили влиянието си в рамките на съществуващите институции като Световната търговска организация или Международния валутен фонд. Без лидерската позиция на САЩ и в двете групи, китайското влияние ще се разрасне все повече.

Групата на държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) вече трябва да бъдат взимани насериозно, препоръчва още анализаторът. Под лидерството на Китай Новата банка за развитие (New Development Bank) и стъпките за натрупване на допълнителни резерви са събрали значителни финансови ресурси.

В Азия Китай използва икономическите си мускули, за да започне да привлича страни като Мианмар, Филипините и Виетнам обратно към сферата си на влияние въпреки множеството геополитически търкания. Ако САЩ се оттеглят, това ще доведе тези страни още повече в сферата на влияние на Китай.

Малко по малко това може да подкопае системата на глобално управление, поддържана от САЩ, коментира Прасад. Дали у дома или в чужбина, Китай ясно показа, че няма намерение да промотира същите ценности, които САЩ иска да разпространи в останалата част от света – включително демокрация, свобода на изразяването или върховенство на закона.

Китай насърчава „държавен“ интернет – в който правителствата могат индивидуално да ограничават това, до което потребителите имат достъп онлайн. Китай предвижда международна парична система, където правителствата активно ще контролират и управляват пазарите, вместо просто да определят правила и да ги оставят да оперират свободно.

Битката далеч не е приключила. САЩ остават най-динамичната, производителната и иновативна икономика в света. Щатският долар остава водещ, подкрепен от най-дълбоките и най-ликвидни финансови пазари в света. Отворената и прозрачна система на управление на САЩ, подкрепена от институционализираните проверки и баланси и уважение към върховенството на закона, продължават да пораждат доверие сред инвеститорите.

Междувременно политическата структура на Китай е строга, а икономиката ѝ неустойчива, разраствайки се до втората по големина в света на цената на бързото създаване на рискове за банковата система, без да споменаваме унищожената околна среда и огромното разхищение на природни ресурси. Факт е, че Китай вероятно ще пострада повече от директна търговска война отколкото САЩ, допълва Прасад.

Прехваленият възход на юана се забавя, поне временно, заради волатилността на фондовите и валутните пазари. Нерешителните ходове на Китай към финансова либерализация и пазарно ориентирана икономика до голяма степен навредиха на доверието както на местните, така и на чуждите инвеститори.

Въпреки това не трябва да се забравят стъпките, които Китай направи през последните няколко години и нарастващата му мощ в резултат на заплахата за отстъпление на САЩ. Китай може да предлага слаба алтернатива на глобално лидерство, но е трудно да не го възприемаме като все по-правдоподобна, завършва Прасад.