Как да се компенсират губещите от глобализацията?

Възходът на политическия популизъм през 2016 г. принуждава макроикономистите да преосмислят вижданията си за причините зад този феномен, които обикновено се свързват с глобализацията и технологиите, пише икономистът Гавин Дейвис от Financial Times.

Ако икономистите не успеят да измислят рационален отговор на революционните политически промени, то последиците биха били катастрофални. За съжаление, въпреки че започва да се обръща все по-голямо внимание на проблема с популизма, то икономически обоснованите и политически правилни решения са все още в зародиш, смята Дейвис.

Доскоро отношението на икономистите към глобализацията бе съвсем еднозначно. Свободната търговия се възприемаше като инструмента, чрез който се увеличава производителността и икономическото благоденствие, както в развитите, така също и в развиващите се държави. 

Поради това се смята, че всички препятствия пред международното движение на стоки и капитали трябва да бъдат премахвани. Въпреки че се знаеше, че би имало губещи от свободната търговия в развитите страни, то се считаше, че негативните ефекти от глобализацията са малко и временни, а ползите от нея са много и постоянни, пише Дейвис.

Политическите катаклизми през 2016 г. карат икономистите да се замислят. Окончателният вид на това, което наричаме „популизъм“ все още не е ясен. Изглежда, че той няма да съвпада напълно с традиционния десен (ляв или либерален) спектър, смята икономистът.

Изглежда, че съществуват някои общи неща в популизма в различните държави по света. Такива са възраждането на икономическия национализъм и противопоставянето на интернационализма и глобализацията. Тъй като „елитите“ са възприети като най-големите печеливши от процесите на глобализиране в развитите държави, то сред идеите на популизма присъстват още и анти-елитизъм и отхвърляне на идеите на „експертите“. Последното би прераснало в анти-рационализъм, което със сигурност би довело до катастрофални последствия в дългосрочен аспект, предупреждава Дейвис.

Икономистите осъзнават тези опасности и се стремят да създадат нов консенсус. Почти няма промяна в схващането, че свободната търговия и глобализацията оказват положителен ефект върху икономическото развитие и обществото. Това, което се променя във възгледите на икономистите, е, че губещите от тези процеси биха били значително повече, отколкото се смяташе преди и че те биха били с много по-сериозни политически последици.

Според новия консенсус постигнатото благодарение на глобализацията може да бъде отстоявано и разширено само ако губещите бъдат подобаващо компенсирани. В противен случай губещите биха оказали сериозно влияние върху водените от правителствата политики, въпреки че печелившите от глобализацията се явяват мнозинство, смята още авторът.

Авторът на анализа смята, че най-големите печеливши от процесите на глобализация могат да бъдат разделени на 2 групи. Първата е тази на неквалифицираните работници от развиващия се свят, а втората – на богатите хора от развитите държави. Най-големите губещи са индустриалните работници от развитите страни. Най-прякото „решение“ на тези проблеми би било създаването на мерки, които биха предотвратили промените в преразпределението на доходите, както на глобално, така също и на локално равнище.

Това е една от причините, поради която новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се стреми да създаде протекционистични мерки за вноса от Мексико и Китай, тъй като тези две държави представляват най-големият риск за сектора на производство на САЩ. Най-вероятно обаче тарифите върху определени вносни стоки от тези 2 държави биха довели до преместване на производството към други страни, а не до задържането му в САЩ, смята Дейвис.

Освен това, опитът за ограничаване на вноса на определени стоки би довел до покачване на техните цени, би се отразил негативно на индустрията, тъй като важни за нея компоненти също биха поскъпнали и би довело до продуктова криза. Това би оказало негативно отражение и върху доходите на неквалифицираните работници в развиващия се свят, които и сега не са високи. Това може и да не доведе до политическо напрежение, но има реална опасност от това, изразява мнение авторът на анализа.

Дали би било подходящо губещите да бъдат компенсирани от големите печеливши от развития свят? Такъв подход би бил в съответствие с принципите на справедливостта, тъй като би предотвратило негативните икономически процеси , причинени от свободната търговия.

Това обаче е в противоречие с основни принципи на преразпределението на доходите от този тип. Трудно е да се определи кои хора са понесли загуби заради глобализацията и кои заради други фактори, включително резултат от собствените им действия. Това би оказало негативно влияние върху инициативите по поемане на рискове и стремежа за растеж.

Принципът на компенсиране при загуба вече съществува при различните данъчни и осигурителни системи и се счита, че той е оптимално развит. Защо този нов вид източник на загуба заслужава нови и по-големи форми на компенсация в сравнение с тези, които бяха прилагани преди за икономически шокове, като например рецесия?

Един от възможните отговори на този въпрос е, че съществува тенденция губещите от глобализацията да са съсредоточени в отделни региони като например „Американския ръждив пояс“ и Северна Англия. За живеещите в тези райони е много трудно да се постигне икономическо възстановяване. На подобни региони може да се помогне чрез използване на система на регионално преразпределение, при която печелещите от глобализация райони, като например щатите, разположени по океанското крайбрежие на САЩ и Лондон, преразпределят доходите си, насочвайки ги към засегнатите от глобализацията региони. Подобно нещо бе направено след Обединението на ГДР и ФРГ, когато започна преразпределение на доходи на регионален принцип, припомня още авторът.

Има ли повод за притеснение? Според Дейвис отговорът на този въпрос е "не", но той счита, че трябва да сме подготвени за множество трудности и за опасности (които са изцяло пренебрегнати от Тръмп) от растящи надежди в засегнатите региони.

Според автора вече има постигнат прогрес. Лоурънс Съмърс призовава за „отговорен национализъм“. Главният икономист на МВФ Маврис Обстфелд е създал дълъг списък с подходящи мерки, включително програми за преквалифициране на безработните, инвестиране в регионална инфраструктура и други.

Обстфелд призовава за „батутни“ политики, които да са „трамплин“ към нови икономически дейности. Подобни мерки не са чужди на либералите, с възгледи близки до тези на Обама. Същевременно републиканците в САЩ и консерваторите във Великобритания явно са решили да поемат по друг път. Прилагането на либерални икономически решения, колкото и да се нравят те на МВФ, е възпрепятствано от настоящите световни политици, смята Дейвис.

Авторът припомня, че само допреди 12 месеца никой не е можел да предвиди Brexit и изборната победа на Доналд Тръмп. Политиката се променя бързо и икономистите трябва да се приспособят към нея. Отговорът на въпроса как да бъдат компенсирани губещите от глобализацията изглежда ще става все по-важен в бъдеще.