Откъде ще дойде следващата голяма криза

Следващата година завършва на 7. Ако сте суеверни или си падате по статистиката, това ще ви накара да чакате поредната финансова криза. Най-големият дневен спад в цените на акциите на Wall Street се случи през 1987 г. Азиатската криза беше през 1997 г. Най-голямата криза от Голямата депресия насам, която започна с фалита на британския ипотечен кредитор Northern Rock и американския New Century Financial, се случи през 2007 г., посочва в свой анализ Bloomberg BusinessWeek.

Естествено, че е невъзможно да отбележим на календара си кога ще бъде следващата криза. Това, което се знае, е че кризите се случват сравнително редовно, а някои от предпоставките за възникването им са налице.

Международният валутен фонд (МВФ) публикува през този месец годишния си доклад Global Financial Stability Report. В документа не се бие тревога, но се изразяват опасения. Фондът смята, че рисковете в краткосрочен период всъщност са намалели, посочвайки покачващите се цени на суровините, които помагат на ключови развиващи се пазари, и възможността за по-лесен достъп до пари в развитите страни. Институцията обаче предупреждава, че „рисковете в средносрочен период продължават да се увеличават“ заради неясния политически климат, който усложнява определени проблеми, слабостта на някои финансови институции в развитите пазари, както и високата корпоративна задлъжнялост в развиващите се пазари.

Рискове, които не изглеждат толкова сериозни, могат бързо да се превърнат в големи и изведнъж да причинят криза. Това, което не може да се отрече, е че дългът - детонаторът на всеки голям финансов пожар, расте с висока скорост. МВФ посочва, че намирайки се на равнище от 225% от световния БВП, общият публичен и частен дълг извън финансовия сектор „е на исторически най-високото си равнище“. Дългът стимулира растежа, но също така намалява възможностите на кредитополучателите. Длъжниците продължават да имат задължения, дори когато изпаднат в неплатежоспособност. Ако те фалират, кредиторите им търпят загуби и понякога фалират заради собствените им задължения. Така се получава ефекта на доминото.

Днес банките в общи линии са по-силни от времето, когато започваше последната финансова криза, но има и важни изключения. Стойността на активите на Deutsche Bank - най-голямата германска банка, се понижи с 62% от пиковите равнища, достигнати през 2015 г. Изпълнителният директор Джон Крайн досега се съпротивлява на очевидното решение да емитира нови акции с цел набавяне на нови приходи. Германското правителство, което бе твърдо против спасяването на южноевропейските банки по този начин, заявява, че няма да промени курса си заради собствените си банки. Същевременно в Италия лошите банкови кредити са в размер на една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Дори в САЩ инвеститорите не смятат големите банки за по-сигурни в сравнение с това, което те са били преди последната криза, посочва се в публикация на бившия финансов министър Лари Самърс и на харвардската възпитаничка Наташа Сарин. Стойносттите на активите на големите американски банки са притеснително ниски, твърдят Самърс и Сарин. Това показва, че тяхната т. нар.“franchise value” е еродирала. Те смятат, че при една криза те биха имали сериозни проблеми с изплащането на дълга си, разпродавайки активи.

Две регулации, които ще влязат в сила през 2018 г., ще започнат да оказват ефект още през 2017 г., тъй като банките ще започнат да се подготвят за тях. Първата, идваща от Базелския комитет за банков надзор (основният глобален орган, който определя правилата за банките), строго ограничава използването на ливъриджа като финансов инструмент.

Втората регулация изисква от банките да признават по-бързо очаквани загуби от кредитите си. Въпреки че въпросните правила би следвало да направят банките по-сигурни, те също така биха свили още повече техните приходи. Ако банките продължават да се опитват да се справят с проблема, опитвайки се да карат някак без да се обръщат към акционерите за повече капитал, те биха станали дори още по-несигурни, коментира Bloomberg BusinessWeek.

Какъвто и да е стресът върху обикновените банки, той със сигурност се явява по-малък риск от сенчестия банков сектор, смята Винсент Рейнхард, главен икономист в Standish, поделение на BNY Mellon. Фундаменталната грешка на създадения през 2010 г. Закон Дод-Франк, чиято цел бе да реформира Wall Street, е че нарастването на разходите за управление на обикновена банка тласка парите към сенчестите банки, смята Рейнхард. Системата на сенчестото банкиране включва хедж фондовете, взаимните фондове на паричния пазар и търгуването на ценни книжа на Wall Street, добавя той.

Изглежда, че в момента Китай е най-големият източник на риск. Неговият растеж е стимулиран от неустойчиво високото кредитиране към бизнеса и домакинствата, смята Том Орлик от Bloomberg Intelligence Chief Asia Economist. От правителството пък идват сигнали, че то иска страната да започне процес по деливъридж. „Все още не е ясно дали думите ще се превърнат в дела“, пише Орлик.

Китайските банки са „основен риск, потенциален детонатор“, смята и Самюел Малоун от Moody’s Analytics. Той изследва големината, крехкостта и свързаността на най-големите световни банки и заключава, че югоизточните съседи на Китай и най-вече Сингапур са най-пряко застрашени. Сенчестото банкиране на Китай е огромно и много сложно за разбиране и загубите, които то търпи, биха се пренесли към обикновените банки, добавя експертът.

Уилиям Бутър, главният икономист на Citigroup, даде интервю за списанието на Cheung Kong Graduate School of Business. В него той твърди, че е уверен, че властите в азиатската страна имат възможност да предотвратят развитието на една сериозна криза, но и че те не биха посочили директно дълговия проблем, преди да се проведат партийните избори през есента на 2017 г. Основният проблем според него е, че тогава може да е твърде късно.