Вместо среден пръст за Европа...

В централата на Европейската комисия в Брюксел навярно злорадо са потрили ръце след обявяването на резултатите от вчерашния унгарски референдум. Вярно, че дори и да се беше оказал валиден, референдумът нямаше да окаже кой знае какво влияние върху европейската бежанска политика, но сега Виктор Орбан поне получи урок и от собствения си народ, а не само от лидерите на ЕС. Стана ясно, че дори и в Унгария насаждането на страх вече не е в

състояние да привлече към избирателните урни мнозинството от хората.

Целта на референдума всъщност беше повече от ясна. Унгарците трябваше да покажат на всички в Европа, че не желаят да приемат повече никакви бежанци, независимо че според сегашните квоти става дума за не повече от 2 300 души. И за да не се получи някакво недоразумение, Виктор Орбан недвусмислено беше заявил какво се очаква от референдума. След него послушно го повториха и всички министри, оставаше само народът да го потвърди. Само дето повечето унгарци явно не кипяха от желание да то послушат. Вярно е, че огромното мнозинство сред гласувалите близо 45 процента от избирателите застана на страната на Орбан, но „големият унгарски удар” срещу Брюксел така и не се състоя поради недостатъчната избирателна активност, пише Макс Хофман за Deutsche Welle. 

Какво е поуката от този референдум? Валиден или не, на практика той потвърди онова, което отдавна се знаеше от социологическите анкети, а именно, че повечето унгарци не искат да приемат никакви бежанци. Референдумът обаче  показа и това, че Виктор Орбан е готов да къса нервите на европейските си колеги, докато не постигне необходимия му успех у дома. Тъкмо този успех обаче сега му беше отказан.

Референдумът струваше близо 40 милиона евро. Въпреки многобройните плакати с лика на премиера, призоваващ да се гласува срещу европейката бежанска политика, пред урните не се появиха достатъчно избиратели. На някои унгарци явно вече им е дотегнала нескончаемата пропагандна дандания около Орбан.

С други думи, целият референдум беше гигантска машина за унищожаване на пари. И тя беше мобилизирана с една-единствената цел: да се покаже среден пръст на Брюксел.

Безсмисленият референдум обаче показа и друго: че Орбановата тактика постоянно да се мрънка по адрес на ЕС вече не хваща толкова вяра, колкото едно време. За да запази въздействието на своя популистки коктейл, премиерът е принуден постоянно да подклажда ирационалния страх за края на християнска Европа. С други думи, той постоянно трябва да увеличава дозата на своя популизъм, както и направи с референдума. Повечето унгарци обаче вече са преситени от постоянните драматични пози на своя премиер и предпочетоха да си останат у дома.

Причината за провала на референдума може би се корени във факта, че за разлика от британците, унгарците одобряват членството на страната си в ЕС. Най-малкото заради милионните финансови помощи от Брюксел. Затова и Орбан е принуден да се изявява като двуликия Янус. Когато посещава своите европейски колеги, той сигнализира готовност за сътрудничество. На Срещата на върха в Братислава в средата на септември, той дори представи своя собствена концепция за "гъвкава солидарност в бежанската политика".

У дома си обаче Орбан неизменно ругае ЕС. И тъкмо в това е проблемът: Унгарският премиер доведе да съвършенство един познат рефрен: всичко лошо идва от Брюксел, а всичко хубаво е плод на собствени усилия. Тази тактика функционираше доскоро, но не и след британския референдум за излизане от общността. Навън – добри европейци, а в къщи – организатори на референдуми срещу гласувани вече европейски решения: подобно раздвоение води Европа направо към пропастта. Крайно време е и Виктор Орбан да схване това. Проваленият референдум дава надежда, че много унгарски избиратели вече са стигнали до това прозрение. За благото на ЕС.