Как хватката на Путин нанася удар върху руската икономика

Докато президентът Владимир Путин затяга още по-здраво хватката върху властта след съмнителните избори, донесли абсолютно мнозинство на партията му, Русия изпада в продължителна стагнация. Министерството на икономиката коригира надолу прогнозата си до 2019 г. включително и сега се очаква икономическият растеж на страната да е още по-слаб спрямо растежа на световната икономика.

Това пише Леонид Бершидский за агенция Bloomberg, цитиран от БТА. На този фон ще продължат геополитическите игри на Путин и смяната на поколенията в екипа му, а резултатът ще бъде Русия на две скорости, прогнозира анализаторът.

Все по-голямата военна и политическа настъпателност на руският президент се изплаща. Той не се отказа от Крим, раздразни и дезориентира западните си съперници с т. нар. хибридна война, което включва всичко - от непризнати военни операции до хакерски действия. Подкрепата му за все повечето популистки движения в Европа прави Европейският съюз (ЕС) по-малко опасен за него като неприятел, а освен това си изгради силна позиция в Сирия, допълва той.

Ако следваме логиката на опитите на Путин да накара Запада да преосмисли глобалната роля на Русия в световната политика, става ясно, че той не само е завършил първата фаза от битката за постигане на стремежите си (2014-2016 г.) почти без жертви, но също така е започнал подготовката за нова фаза на "партизанска война" срещу Запада, пише и политологът Александър Морозов на страницата си във Facebook.

Морозов има предвид неотдавнашните промени в руския апарат за сигурност и множеството кадрови промени, които дават по-голяма роля на едно ново поколение бюрократи и идеолози, на които Путин не дължи нищо, но които му дължат всичко.

След изборите руският президент направи председателя на предишния парламент Сергей Наришкин, който е бивш разузнавач, ръководител на руската служба за външно разузнаване, и предаде председателския поста на Вячеслав Володин, бивш първи заместник-ръководител на кремълската администрация. Той беше натоварен с организирането на изборите и подготви победата на партията, поддържаща Путин.

Московският всекидневник "Комерсант" съобщи неотдавна, че Путин скоро може да завърши реформата в сектора на сигурността, като концентрира повече власт във вътрешното разузнаване, известно като Федералната служба за сигурност (ФСС). Вестникът прогнозира, че ФСС скоро ще погълне външното разузнаване и ще поеме повече разследващи функции, раздувайки се до размерите и влиянието на КГБ от съветската епоха.

В областта на сигурността и външната политика Путин е успешен самодържец, способен да консолидира властта си и да взима добре обмислени решения. По икономическите въпроси обаче той е неумел и Русия се лута. Ролята на силните технократски екипи в министерствата на икономиката и финансите, както и в централната банка, се свежда основно да поддържат и очертават статуквото. А то изглежда мрачно в описанията им.

Новата прогноза се основава на цена на петрола от 40 долара за барел до края на 2019 г., което е малко под сегашното равнище. Прогнозата коригира тазгодишната цел за брутния вътрешен продукт от -0,2 % на -0,6 %, както и целевия растеж за следващите три години. Това означава, че Русия ще изостава от останалата част от света точно когато Путин се опитва да я направи по-опасна и по-активна световна сила.

Тези приоритети биха били несъвместими от гледна точка на здравия разум. Насочената навън настъпателност и затягането на вътрешния контрол са скъпи. Сред новоизбраните депутати се говори за повишаване на данъците - например за премахване на плоския 13% данък върху доходите, който даде тласък на руската икономика в началото на хилядолетието, и за връщане към прогресивната скала. Това обаче ще навреди на бизнеса, който вече изпитва затруднения заради рецесията и прекомерния правителствен контрол.

Както и през последните две години финансовото министерство и централната банка вероятно ще съкратят бюджетния дефицит с други средства. Засега.

На 22 септември Русия пласира емисия еврооблигации за 1,25 млрд. долара. Търсенето беше много по-голямо от предлагането и емисията беше разпродадена при доходност от 3,9%, което не е зле за толкова стагнираща икономика като руската. Чуждестранните инвеститори я разграбиха, макар че западни банки не участваха в уреждането на пласирането, а държавната VTB Capital беше организатор на емисията.

Руското финансово министерство уреди голямата европейска компания за финансови услуги Euroclear да работи по неотдавнашната емисия облигации. Така че от гледна точка на инвеститорите тези инструменти са безопасен остров за приходи в море от отрицателна доходност. Въпреки икономическите санкции срещу Русия Москва може и ще продължи да взема кредити от чужбина. 

Същевременно централната банка увеличава емисионното финансиране на бюджета, т.е. печата рубли, за да купува чуждестранна валута от правителствените резервни фондове. Валутата остава част от руските международни резерви, местейки се от единия джоб в другия, и трилиони новонапечатани рубли се пускат в икономиката. Това трябва да окаже натиск надолу върху курса на рублата и дори върху потребителските цени, заради което министерството на икономиката намали прогнозата си за инфлацията за тази година от 6,5% на 5,8% процента.

Остава да се види дали централната банка ще може да поддържа инфлацията толкова ниска, докато правителството бърза да свие бюджетния дефицит.

Обикновените руснаци досега плащат цената на икономическата стагнация и политическата хиперактивност. През август реалният им доход спадна с 8,3% спрямо предходната година според официалната статистика. Това е най-голямото понижение в сравнение с останалите месеци след разгара на световната икономическа криза през декември 2008 г.

Досега руснаците бяха мрачно търпеливи. Все пак ако изненадващо ниската избирателна активност на парламентарните избори е някакъв сигнал, усещането им, че се разграничават от системата на Путин се засилва. Ако Путин не насочи вниманието си към стимулиране на икономическия растеж, търпението може да започне да "изтънява", превръщайки по-здравия вътрешен контрол в негов водещ приоритет.