Огромно зърнено чудовище

Голямата промяна при Monsanto настъпи през 1982, когато компанията закри своите подразделения за химикали и пластмаси и купи две фирми за семена, след което инвестира мащабно в биологични и генетични изследвания. Вече никой няма да ни подиграва като Plastic Men, "пластмасовите хора", пошегува се тогава шефът на компанията Ричард Махони. Вече ще ни знаят като Grainmen, "зърнените хора".

„Зърнените хора“ обаче съвсем не са се отказали от иновациите. Всъщност, като изключим NASA, Monsanto e може би най-напредничавата компания в света, с над 2200 научни работници по цял свят, които неуморно работят по създаване на нови продукти и подобряване на старите. Един нов сорт семе за посев се разработва средно за 10-12 години и струва не по-малко от 300 милиона долара. Затова и компанията толкова яростно брани патентите си и си търси правата не само върху реколтата, но и върху създадените от нея продукти - като хляб или бира.

Немалко от тези патенти са за генномодифицирани продукти (първият бе специален сорт соя, устойчив на хербицида Roundup, патентован през 1994). Но по света има още стотици биотехнологични компании, които разработват ГМО, без да имат проблемите с публичността на Monsanto. Откъде идва разликата?

Според мнозина в основата на днешните неприятности е прибързаната експанзия в Европа през 90-те, пришпорена от тогавашния президент на компанията Робърт Шапиро. Monsanto се опита да залее Европа с генното си инженерство без никаква предварителна кампания, без разяснителна информация, без медийна подкрепа. И после реши да заличи надигналото се недоволство от природозащитници чрез щедро финансирана негативна кампания (един от шефовете на компанията дори отдаде съпротивата срещу продуктите й във Великобритания на факта, че англичаните били "нещастниците на Европа", sad sacks of Europe).

Естествено, това даде точно обратния резултат. За нула време бяха изровени всички кирливи ризи от миналото на Monsanto - производството на доказано опасния DDT, участието в създаването на използвания във Виетнамската война Agent Orange, пазарното пласиране на продукти като рекомбинантния говежди хормон на растежа (rBGH) или подсладителя аспартам... Името на Monsanto взе да се споменава дори покрай епидемията на "луда крава". Започнаха да се появяват изследвания, заклеймяващи генномодифицираните храни като опасни и канцерогенни. Някой измисли термина Frankenfood - храната на Франкенщайн, и тъкмо Monsanto бе най-често цитираният пример за нея. Даже принц Чарлс се намеси в дискусията и заклейми биотехнологичните компании, че се намесвали в "царството, което принадлежи само и единствено на Господ" ("realms that belong to God and God alone"). Накрая американците се усетиха, че агресивният подход не им помага, и смениха концепцията, а Шапиро дори се извини за "високомерието и надменността" в едно видеообръщение до Greenpeace. Но вече бе твърде късно.

Има и още една причина Monsanto да е толкова мразена е енергията, с която брани патентните си права.

Когато инвестираш милиарди в създаването на нови сортове семена, главният въпрос е как да накараш фермерите да си ги купуват всяка година, вместо просто да отделят семена за посев от първата си реколта. Компанията Delta Pine and Land смяташе, че е намерила решението със своя „Терминатор”: проект за създаване на семена, които дават реколта само веднъж. Monsanto се опита да я откупи, не успя и трябваше да се задоволи само със създаването на специална „семенна полиция" - Seed Police - която неуморно обикаля по нивите и следи какво засяват фермерите.

Една от първите ѝ жертви бе фермерът от Индиана Трой Рауш. Monsanto заведе дело срещу него, защото Рауш засадил част от реколтата си от соя за втори път, вместо да си купи пак семената от производителя. Това бе само първото от десетки такива дела, които дооформиха образа на алчния корпоративен гигант, изправил се срещу едва свързващите двата края фермери (филмът "Давид срещу Monsanto" от 2009 разказва друга подобна история, на която ще се спрем след малко).