Богати бели, бедни чернокожи

Продължаващото полицейско насилие срещу афроамериканците в САЩ е тясно свързано с икономическите различия между расите. Те продължават да са налични и в привидно самоподдържащ се цикъл, който създава две отделни американски реалности: тази на преобладаващото бяло население и хората с други цветове на кожата, пише в анализ за германския Die Zeit Татяна Мешеде, директор по изследванията в Institute on Assets and Social Policies, Heller School for Social Policy and Management към Университета Brandeis, Масачузетс.

Законодателството от края на шестдесетте години беше едно огромно обещание за равни граждански права и икономическо равенство за чернокожите американци. Въпреки това последните случаи с престрелки от страна на полицията показват, както и последните икономически данни, че за последните 50 години страната е успяла да постигне много малко в това направление. И днес расовата дискриминация на пазарите на труда и на жилища, полицейските акции по расов признак, високият дял на арестите на афроамериканци и бедността сред тях са част от американското всекидневие. 

Чернокожите - особено онези, които живеят в квартали с концентрация на бедност, се следят с повишено внимание от правоохранителните органи, често се третират грубо и непропорционално често са осъждани на затвор. За много от тях - през тази година за най-малко 124-ма, срещата с полицията приключва фатално със загубата на живота.

В основата на расовия конфликт в САЩ е огромната трайна икономическа пропаст между афроамериканци и бели. Без значение кой икономически фактор се проследява – чернокожите са далеч по-зле, отколкото белите. Ето само няколко примера: коефициентът на безработица сред афроамериканците е два пъти по-висок от десетилетия, независимо от образователното равнище. Делът на завършилите гимназия и колеж сред чернокожите е много по-нисък.

Също и по отношение на собствеността на имот има значителна разлика – едва 45% от чернокожите притежават собствен дом в сравнение със 73 процента от белите. Ако чернокожи придобиват жилище, то собственият капитал е наполовина на тази при белите. И белите, без значение какъв доход имат, живеят традиционно в квартали, в които притежаването на жилища е по-скъпо. Това води не само до по-високи нетни активи, апартаментите или къщите са в райони с по-добри училища, по-добре уреден транспорт и зелени площи - всичко това са фактори, от които се възползват белите деца, докато растат.

Сред индикаторите за икономическото неравенство особено показателна е разликата в богатството на афроамериканските и белите домакинства. Тя е много по-висока от разликата в доходите – чернокожите печелят средностатистически 60 до 70 процента от това, което един бял американец получава. В сравнение с това още по-огромна е разликата при общото състояние. При средностатистическо чернокожо домакинство то е само пет до десет процента от това, което притежава бяло домакинство. И един още по-тревожен факт - разликата между средната стойност на нетните активи на чернокожите и белите се разраства. Ако през 1984 г. тя е възлизала на 83 хил. долара годишно, то през 2013 г. нараства до 245 хил. долара. За тази тенденция вина имат и последиците от икономическата криза от 2008 г., при която много чернокожи домакинства загубиха домовете си. 

В страна, в която много хора вярват, че всеки има еднакви възможности за икономическо развитие, много си мислят, особено сред бялото мнозинство, че чернокожите може да се издигнат чрез собствените си усилия - ако работят повече, биха подобрили живота си и този на своите семейства. Тази вяра се основава на мита за личен успех, който е дълбоко вкоренен в съзнанието на американците. Той обаче не отчита множеството бариери и системни неравенства, на които са изложени афроамериканците в САЩ.

Колко труден е напредъкът за чернокожите американци показват данните на Института по активи и социална политика към Brandeis University. Нетните активи на белите със завършен колеж са 15 пъти по-високи от нетната стойност на активите на чернокожите, който са завършили колеж. Делът на афроамериканците, завършили колеж и със студентски дългове – взети кредити, за да могат да посещават най-скъпото като цяло висше образование в света, е по-висок. Това е важен фактор, който допринася за разликите в активите между черни и бели с академично образование.

Още по-съществен фактор е семейното състояние. Проучването на Института осветява и паричния поток от родители към деца и внуци в белите семейства. Тук се предават активи, които често са били натрупвани в продължение на много поколения. Така например около 60 процента от белите с колежанско образование получават финансова помощ за завършването на колежа от родителите си. Сред чернокожите този дял е само 37%. От друга страна около 64% от белите домакинства могат да платят образование в колеж на децата си, но при чернокожите този дял е 34 на сто.

И покупката на дом, което представлява най-големия дял от частните активи за повечето американци, допринася за разликата в благосъстоянието между расите. От анкетираните в проучваните бели с образование в колеж 17% обявяват, че са получили финансова помощ за покупката на имот от родителите си. Сред чернокожите този дял е само 5 на сто. С това и самите основи при формирането на активите са много различни.

Може би още по-важна е различната тенденция по отношение на финансовата подкрепа на възрастните родители. Вероятността чернокожи със завършен колеж да подкрепят финансово родителите си е три пъти по-висока, отколкото при белите. Много по-възрастни бели имат възможност през активния си живот да изградят активи за пенсионирането си и не се нуждаят от помощта от техните пораснали деца. За разлика от тях чернокожите по-често имат нужда от подкрепа от наследниците си, защото редица препятствия в живота им са им попречили да бъдат финансово по-добре подготвени за пенсионирането си. Всички тези примери показват как наследяваните семейни активи имат силата да преместват финансовите различия между афроамериканци и бели от едно поколение към следващото.

Днешните различия в благосъстоянието се коренят в стари практики и политики, които са държали чернокожите далеч от възможностите за формиране на капитал, от което са се възползвали белите.

Според автора американците са далеч от признанието, че расовата дискриминация от миналото все още отеква в обществото им. Ако признаят това обаче, то ще могат и да оценят, че целенасочените политически инвестиции в икономически уязвимите общности е спешно необходима, за да обърне хода на събитията.