В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика.
Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи - политически, икономически, социални, демократични...Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност.
Подобни песимистични настроения не са новост. Краят на европейската общност бе прогнозиран и след глобалната финансова криза от 2008 г., която в Европа се прояви и като тежка криза на суверенните дългове и предизвика същата вълна от крайни коментари и прогнози.
Брекзит отключи нова вълна на черногледство. За разлика от другите кризи обаче, Брекзит е отчетливо проявление на екзистенциална криза в Европа и заслужава специално внимание. Особено важни са последващите реакции на държавите-членки и на европейските институции след излизането на Великобритания. Основните сценарии са три, с различни щрихи и нюанси.
Повече интеграция
Напълно възможно е ЕС да засили интеграционните политики след евентуалното излизането на Великобритания. Съществува максима, според която на недостатъците на интеграцията се противодейства с повече интеграция. След острите фази на глобалната финансова криза, ЕС реагира по подобен начин, създавайки институции и политически инструменти, които да предотвратят и да контролират появата на подобни по естество кризи. Икономическата интеграция взе превес над политическите страхове за загуба на национален суверенитет. Доколко тези интеграционни политики бяха истински ефективни е друга тема.
Дали обаче Брекзит, ще насърчи политическата интеграция или икономическата е интересно да наблюдаваме. За разлика от другите кризи (бежанската и кризата в еврозоната), Брекзит е изблик на дълбокото разочарование от Европейския съюз такъв какъвто е сега. Излизането на голяма страна членка постави под въпрос самите основи, на които той е изграден и колко общата европейска индентичност и солидарност са устойчиви по време на кризи. Затова и сценарият за повече интеграция е доста вероятен като отговор на Брекзит-предизвикателствата, поради необходимостта на ЕС да се себеутвърди.
преди 8 години Анархо е това което правят в момента и апокалитичния му край е заложен и предизвестен. Имало миграция на Запад към по малки населени места казваш. Точно обратното е. Каквото е тук такова е и на Запад, разлика няма. Има миграция към определени държави също в самия ЕС, тези държави привличат парите и хората на другите държави в ЕС. Какво ще се случи ако това чисто теоретично продължи вечно - накрая ще остане един град и една държава. Там накъдето заминават парите и хората е ОК в момента, дори си позволиха да поканят и гости от арабските страни. По въпроса за данъците - 40% са глупост да се наливат в публични услуги, какво ще ти направят с тях - инфраструктура ? Тя след 2-3 десетилетия няма да е необходима, ще бъде морално остаряла и няма да се използва от НИКОЙ. ЕС е обречен, той трябва да се разпадне за да се промени. Той е една фикция която се използва от националните правителства за да си оправдават кражбите. От това по голяма анархия няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По всичко личи, че в кра.тун.ите вярващи в разпад на ЕС няма грам мозък или им се плаща за да мислят по този начин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години По всичко личи , че референумаътк за излизане на Великобритания от ЕС бе замислен за реализиране на две цели.Първата, да се напусне потъващия кораб още докато е рано, и втората, ако не се реализира първата да се рекетира Брюксел за получаване на по добри , т.е. по изгодни за Лондон условия на членство в ЕС.Реално при тази обстановка е да се засилят интеграционните процеси при отсъствието на английския троянски кон в Общността.Вярно е , че поляци и прибалти ще се опитат да попречат , но далеч по леко ще е тяхната съпротива бързо да бъде сломена! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Урбанизацията няма нищо конкретно с самия ЕС като проект, а с определени социално-икономически процеси в отделните общества. По различни данни днес в много страни от Западна Европа имаме нарастващ темп на миграция към по-малки населени места. За данъците...зверски казваш. Какво точно имаш предвид? Данъчната тежест в Европа, по данни на Евростат, е на ниво 40% за изминалата година. В някои страни е по-малка, в други - по-голяма. Но не виждам особен неприязъм към данъците. Дори напротив. На много места хората са напълно съгласни с това да дават повече от доходите си на правителството, в замяна на качествени публични услуги, които, в крайна сметка, и получават. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Анархо.....какъв си ти? Какви са тези приказки за "бясна урбанизация"; зверски данъци; ужасно голямо преразпределение"? Имаш ли идея какво значи социално? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Прекалено много е вложено в ЕС, че да е толкова лесно да изчезне или да се разпадне.Струва ми се, че се създава някаква истерия около Brexit.А иначе на платените *** разпада на ЕС им е втората най-любима тема след омразата към САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Плюс заложения нисък икономически растеж - инфлация с таргет от 2 %. ЕС няма шанс. Понеже някои не разбират какво означава икономически растеж и си мислят че може без такъв - да поясня, липсата на икономически растеж означава тези които трябва да си намерят работа да не могат да си намерят и да не се трудят. При потребителските икономики растежа е равен на инфлацията, при дефлация е отрицателен съответно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ЕС е с грешна финансова и кономическа политика - бясна урбанизация, зверски данъци и ужасно голямо преразпределение и то не от ЕС институциите а от правителствата на държавите членки.Социалното трябва да се забрани и изкорени и да се напишат плакати с лозунги на които да е описано какво направи - СОЦИАЛНОТО, за да не се забравя и хората никога да не се връщат към него. Социалното има много висока цена, то разорява тези които я плащат а за да го има някой трябва да плаща - ето на този някой му се вижда сметката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Кажи го на някой който се чуди как да си плати сметките за тока и стой на растояние от него да не му се разбунтува духовното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност."А завършен 8-ми клас имате ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар