Европейската илюзия за равните жизнени стандарти

„Трудно е да се измери успехът или неуспехът на структурната политика на ЕС“, казва Жолт Дарваш, учен в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Как може да се измери какво би се случило без европейските средства, пита той.

Всъщност още преди няколко години Bruegel се занимава с въпроса за това колко успешна е политиката на сближаване на ЕС. Без резултат. „Трудно е да се определи дали структурните и кохезионните политики играят някаква роля, било то добра или лоша", е изводът на изследването.

Ето защо Дарваш е по-скоро сдържан. „Никога не бих казал, че политиката на сближаване се е провалила, защото без нея някои региони щяха да се представят по-зле", казва той. „Но със сигурност може да питаме политиците защо не успяват да наложат растежа в бедните и богатите региони в една и съща степен“.

Много факти ни карат да предполагаме, че средствата от ЕС помагат особено на онези държави, които не разполагат с основна инфраструктура. Например пътища, летища, железопътни линии. По-трудно структурната политика се справя там, където има структурни проблеми.

В Източна Европа например на много места има недостиг на т. нар. „твърда инфраструктура“. 3000 км магистрали бяха построени в Полша за последния финансов период, който изтече в периода 2007 – 2013 г. Подобен успех отчитат и някои други страни от Източна Европа.

Съответно и самите държави там започват да наваксват. IW подрежда всички микрорегиони в страните от Източна Европа в категорията "развиващи се". Те са сравнително бедни, обаче нарастват икономически доста бързо през последните години.

Затова и Европейската комисия нарича съществуващата политика на сближаване „успех“. Между 2000 и 2006 г. благодарение на нея са били създадени един милион работни места, а икономическите резултати в някои от най-бедните региони са се увеличили с 10%, се казва в петия Доклад за сближаването.

През септември трябва да бъде представен Докладът за периода от 2007 до 2013 г. До 2015 г. икономическата продукция в новите страни членки на ЕС е скочила с около четири процента, се казва във вече подготвен предварително документ от април.

И все пак в Брюксел оживено се дискутира как структурните фондове могат да се използват по-ефективно. За следващия програмен период 2014 - 2020 г. органът по внедряването на фондовете получи по-отчетливи критерии за разходването на средствата.

Освен това комисията обсъжда как старият модел на помощи може да бъде заменен с нови инструменти, като например заеми. Така например председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи нов фонд, който дава възможност на Европейската инвестиционна банка за насърчаване на по-рискови проекти, отколкото досега.

За евродепутата Гресле това далеч не е достатъчно. Тя призовава за ясни промени. „Европа вече не бива да продължава да финансира детски градини и болници. А нивото на финансиране от ЕС трябва да бъде ограничено до 70 на сто от общите разходи по проекта“, казва тя.

Радикална промяна на курса на първо място не бива да се очаква. Особено страните от Източна Европа енергично защитават съществуващите политики за подкрепа. В края на краищата, за много от тях средствата от ЕС са огромна част от инвестициите.

Преди всичко обаче Европейският съюз вече постигна съгласие относно начините на политиката за финансиране до 2020 г. По-нататъшни реформи могат да бъдат предприети едва впоследствие. „Детето отдавна падна в кладенеца", оплаква се обаче Гресле.