Ердоган Отмъстителят

“Любими мой народе, не се отказвай от геройската съпротива, която оказваш за страната си, за родината и за знамето“. Така започва SMS, който турският президент изпраща на всички мобилни номера в Турция в четвъртък вечер. И по-натам: „Срещу предателите и терористите на движението на Гюлен трябва да въстанем. Собственици на площадите не са танковете. Собственикът е народът!“

Отново и отново такива съобщения се озовават на телефоните на турците, откакто в петък имаше несполучлив опит за военен преврат срещу президента на страната Реджеп Тайип Ердоган. Веднага след първите съобщения за въстанието той призова масите да защитят властта срещу армията. Мнозина разбраха този призив като зов за насилие, пише в свой анализ германското списание Der Spiegel.

Който иска да разбере защо Ердоган сега отговаря толкова твърдо, а според мнозина и прекомерно, на неуспешния преврат, трябва да погледне към неговата биография. Въпреки че изглежда трудно да си го представим сега, турският президент някога бе считан за носител на надежда. Като министър-председател през 2003 г. той пое страната в разгара на най-тежката икономическа криза от основаването на републиката през 1923 г. Под ръководството на Ердоган през следващите няколко години Турция отчиташе възход. Страната започна преговори за членство в ЕС, а икономическият бум се погрижи за нарастващ просперитет. 

Благочестивите сунитски родители го изпращат на така нареченото религиозно училище “Имам Хатип“. Там младият мъж се откроява, защото е толкова дълбоко религиозен, че е  наречен "Славей на Корана".

За начало на политическата биография на Ердоган може да се приеме датата 17 септември 1960 г., когато турският премиер Аднан Мендерес е обесен от Хунтата след военен преврат. “По това време аз не разбирах много. Но видях, че баща ми и майка ми са много разстроени от това, че виждат как един човек тръгва към смъртта си", заяви Ердоган по-късно.

Страхът самият той да не стане жертва на изпълнен с насилие преврат е залегнал дълбоко в него. Осъзнаването, че слабостта го прави уязвим - също. Този страх ще оформи решително политическата му кариера. Това биографично жигосване може да обясни донякъде суровата му реакция на опита за преврат.

Още през седемдесетте години той става политически активен, присъединява се кум ислямистката Национална партия на реда, радикален съюз на интелектуалните мюсюлмани, който проповядва завръщането към религиозните ценности. И през 1994 г. като кандидат на партията, която наследява това движение, той става кмет на Истанбул.

По време на предизборната кампания Ердоган залага напълно на ролята на бедния социално слаб представител на народа. Старата му основа - кемалистите – никога не се е ангажирала с това мнозинство, докато Ердоган дава гласност на тази част от народа.

Данните от проучванията на общественото мнение показват стабилно нарастване на популярността му, защото той разчиства града. Администрацията става по-ефективна, построено е първото метро в Истанбул. За мнозина този период е свързан с факта, че Ердоган издава забрана за ползване на алкохол за всички градски заведения и планира да пусне отделни училищни автобуси за момичета и момчета.

Тези промени не се посрещат добре от всички, дори напротив. Светските кемалисти работят над план да бутнат Ердоган от кметския стол. След като той цитира стихове от известния турски поет Зия Гьокалп (откъс: “джамиите са нашите казарми, минаретата са нашите щикове ..."), през 1999 г. това му носи арест за противодържавна дейност и доживотна забрана да се занимава с политика.

Ердоган разбира, че не може да се изправи срещу военните с Корана в ръка. Успех ще може да постигне само с реални политически факти. В ролята си на изтъкан от фундаментализъм прагматик след освобождаването си той изгражда Партията на справедливостта и развитието. А скорошна конституционна поправка му позволява отново да е политически активен.

Но от избори до следващите избори прагматичният реформаторски процес ерозира все повече. Все повече Ердоган се насочва към изграждане на репресивна система. Той счита себе си за създател на нов политически и социален ред и иска да намери място в учебниците по история. Воден от спомена за бившето величие на Османската империя, Ердоган призовава дори в турските училища да се преподава отново османски език. Но преди всичко го амбицира желанието да отмъсти за изминали реални или въображаеми обиди.

Ердоган се стреми да изгради послушно общество, което се моли по пет пъти на ден и предпочита патриархална система на стойностите. Ако в началото на мандата си той бе считан за прозападно ориентиран, постепенно се стилизира все повече като "спасител на всички мюсюлмани”. Така например Ердоган винаги избира джамията Еюп Султан в Истанбул, за да се моли. Тази символична църква навремето е посещавана от всеки нов султан, който се изкачва на трона, за да препаше там меча на Осман, основателя на Османската династия.

Когато през 2014 г. Турция за последно избра директно своя президент, Ердоган спечели на първия тур. С диви теории на конспирацията новият президент засилва оттогава представите за външни и вътрешни врагове. И си измисля нови, за да прикрие злоупотребите, като например нарастващата корупция.

Публично обявената му цел е и през 2023 г. да е президент – годината, в която турската република ще чества своя 100-годишен юбилей. Ако тогава наистина е още начело на държавата, Ердоган може да излезе от сянката на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк. „Ако си тръгна, тази страна, този град и тази нация ще колабират“, каза той наскоро.

Можем да се обзаложим, че го мисли сериозно...