Призракът на златния стандарт в САЩ

При трудни времена новите икономически теории сякаш се чуват по-добре. Старите обаче също получават повече внимание, пише Bloomberg.

Златният стандарт е една от най-старите идеи за парите. Преди десетилетия парите в брой, циркулиращи в американската икономика, често са били ограничени от златните резерви. Особено през 2008 г. политиките в развитите икономики се насочиха в точно обратната посока, разширявайки правомощията на централните банки, за да стимулират растежа. Идеята за хеликоптерните пари, която предизвиква разгорещени дебати, би могла да е следващата голяма стъпка.

За експертите в САЩ, които виждат много рискове и малко ползи в сегашната политика, връщането към златния стандарт е разумно, а изглежда техните привърженици растат. 

За Джеси Хъруиц, икономист от Barclays Capital в Ню Йорк, златният стандарт е лоша идея, но и „нещо, за което все по-често се говори“.

Разбира се, пълното възстановяване на златния стандарт, който действаше в САЩ в продължение на век до 70-те години, е почти немислимо. Мнозина почитатели на старата система казват, че това няма как да се случи, освен това има широк консенсус, че не бива и да се опитва, тъй като САЩ биха били в много по-лоша форма, ако Федералният резерв не може свободно да управлява паричното предлагане, посочва Bloomberg.

Обстановката в този добре заучен дебат обаче се променя. Недоволството от представянето на икономиката се увеличава и това поставя Фед в деликатна ситуация. Така в любопитен развой на събитията става по-лесно за поддръжниците на затегнатата парична политика (обикновено подкрепяни от по-заможните) да й придадат популистки оттенък, коментира агенцията. Аргументът е, че след кризата политиката на централните банки е облагодетелствала банките, а мнозинството американци не са станали по-заможни. Време е ръцете на Фед да бъдат завързани, ако не за златото, то поне за нещо.

“Не трябва да робуваме на историята”, казва Джордж Селгин, директор на Центъра за парични и финансови алтернативи към Cato Institute във Вашингтон. „Можем да помислим за парична система, която не е напълно произволна и при която нещата не опират просто до преценката на няколко души, които се срещат 13 пъти в годината“, допълва той.

За известно време предизборната кампания в САЩ вероятно е изглеждала обещаваща за привържениците на строгите парични условия, тъй като Фед беше обект на много критики. „Недопустимо е Федералният резерв да е пленен именно от банките, които трябва да регулира“, каза през януари кандидатът за демократичната номинация Бърни Сандърс. Икономистите, които подкрепят Сандърс, като нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, смятат, че количествените облекчения на Фед задълбочават неравенството.

Поддръжниците на златния стандарт или подобни фиксирани правила в паричната политика по принцип може да се открият сред републиканците и се обявяват против самата идея за печатане на пари, не просто срещу ефекта върху разпределението на благата. И все пак има известно припокриване.

Тед Круз, който също участваше в надпреварата на републиканците, заяви миналата година, че „Фед трябва да се махне от бизнеса да влияе на икономиката и просто да се фокусира върху паричната стабилност, най-добре обвързана със слатото“.

После дойде Доналд Тръмп. „Имахме много, много стабилна страна, защото беше основана на златния стандарт“, каза той през март 2015 г. Според него обаче би било трудно той да се върне, защото самото злато го няма. Вероятният кандидат на републиканците за Белия дом обаче изглежда е заел по-смекчена позиция.

На по-ниско ниво обаче, под кандидатпрезидентската кампания, т.нар. златен лагер събира последователи. „Има нарастваща група сред републиканците в Камарата на представителите, според които може да има полза от подход с повече правила или от златен стандарт“, казва Хъруиц от Barclays.

Не всички републиканци обаче приветстват тези развития. „Златният стандарт беше ужасен“, казва Тони Фрато, бивш представител на министерството на финансите и на президентската адмнистрация при мандата на Джордж Буш младши. „Той доведе до един от най-лошите икономически спадове и най-пагубната инфлация в историята“, допълва той. 

Фрато, който днес е управляващ партньор в консултантската комания Hamilton Place Strategies, казва, че паричната политика е най-слабо разбраната икономическа дисциплина и това превръща Фед в лесна мишена.

Сенаторът от Кентъки Ранд Пол поведе движението „Одит на Фед“. Неговият баща Рон Пол беше дългогодишен поддръжник на златния стандарт. Тръмп и Сандърс пък бяха сред тези, които подкрепиха усилията за контрол на баланса на централната банка.

За други критици целта е просто да се наложат правила на Фед. Как биха изглеждали те? Джордж Селгин приветства идеята, че паричното предлагане трябва да е обвързано с цел за общото потребление в икономиката. Друг, по-добре познат вариант е правилото Тейлър, което повелява промените в лихвените проценти да зависят от изменението в инфлацията и БВП. Идеята има почитатели в Конгреса и се появи в няколко проектозакона за реформи на Фед, нито един от които обаче не стигна до Камарата на представителите.

Според Джордж Гилдър, основател на Gilder Technology Group, идеите, подобни на златния стандарт, се връщат на мода, без значение какво правят политиците. Според него трилионите долари, които обикалят валутните пазари всеки ден, са „странна злоупотреба с капитализма“, която изсмуква жизнеността от реалната икономика.

Джим Рикардс, главен глобален стратег в West Shore Funds и автор на книгата The New Case for Gold, казва, че Фед и другите централни банки се разширили баланса си извън лимита на доверието. Рикардс участва в преговорите за спасяването на хедж фонда Long-Term Capital Management в края на 90-те години и казва, че оттогава нещата вървят надолу. „През 1998 г. Wall Street спаси хедж фонд. През 2008 г. Фед спаси Wall Street. Какво ще стане през 2018? МВФ ли ще спасява централните банки?“, пита той. Според него има почти 100% шанс за икономически срив, по-голям от този през 2008 г. в рамките на следващите няколко години и „тогава ще чуете много повече за златния стандарт“.