Опасните илюзии на САЩ за Близкия изток

Разузнавачите ги учат да избягват така наречения "огледален образ" (mirror imaging). Това означава да приемаш, че съперникът ти анализира и мисли по същия начин като теб. Американците имат склонността да приписват на други страни най-доброто от нашите ценности - толерантност, равни възможности, върховенство на закона, свобода на словото и вероизповеданията, както и разделяне на Църквата и държавата. Но много страни не споделят тези ценности. Две от тях - Саудитска Арабия и Иран, са сред страните с които имаме най-проблематични външнополитически отношения. 

Тези държави - едната приятел, а другата враг, пропагандират идеологии, които се конкурират с американската визия за либерални институции, светска демокрация и световен ред. Но вместо да противодействаме на техните нелиберални, потиснически и често пъти осъдителни виждания, ние се опитваме да ги съчетаем с нашите, като им даваме зелена светлина за действие заради толерантността ни към религиозните различия. Проблемът е, че в тези държави религията не съществува в някакъв вакуум. Напротив, тя е тяхната идеология - и изключително важен елемент от външната им политика.

Въпреки статута си на важен съюзник Саудитска Арабия е сериозно предизвикателство за САЩ. Управляващата саудитска кралска династия разчита на подкрепата на уахабитското духовенство, изповядващо свръхконсервативна доктрина, която е крайъгълният камък на саудитската идентичност и източникът на лигитимността на монархията. Кралството отдавна изнася уахабитската идеология, като отпуска милиарди долари на религиозните училища - медресетата. Въпреки че саудитските управници забраняват на религиозните водачи да подкрепят дейно революции, съпроводени с насилие, терористични групировки като Ал Каида и "Ислямска държава" често пъти се позовават на уахабитските принципи или ги изопачават, за да оправдават потискането на жените, автократичното управление и насилието срещу немюсюлмани.

Още повече, че - както ученият от Принстън Коул Бънзел написа подробно в свой неотдавнашен доклад, който бе публикуван от Фонда "Карнеги" за подпомагане на общия мир - саудитската религиозна върхушка на практика мълчеше, когато ИДИЛ предяви претенциите си към уахабитските принципи. Това безотговорно мълчание, безмълвна подкрепа за политическото насилие, особено срещу мюсюлманите шиити, позволява на терористичните групировки като Ал Каида и "Ислямска държава" да използват уахабитското вероизповедание като трамплин за своята насилствена, апокалиптична идеология.

Макар и Саудитска Арабия, понякога с подкрепата на САЩ, да е провеждала ефикасни антитерористични операции срещу Ал Каида и ИДИЛ, резултатите от тези усилия ще се окажат измамни, ако саудитското кралство не предприеме действия и срещу идеологията, която вдъхновява атентатите на ИДИЛ по целия свят. А Рияд като пазител на най-свещените за исляма места има уникална наистина възможност за действие. Естественото нежелание на американците за намеса на държавата в религиозните въпроси не бива да бъде извинение за това, че САЩ не се справят с това идеологическо предизвикателство.

Огласено наскоро проучване, проведено сред арабски младежи от 16 страни, сочи, че в голямото си мнозинство младите араби отхвърлят ИДИЛ, смятат, че тя ще се провали и искат техните държавни ръководства "да подобрят състоянието на личните свободи и човешките права на гражданите, особено на жените". Очевидно е време САЩ да се захванат с по-енергична защита на либералните ценности и да изоставят примирението си с уахабитския политически дневен ред, обвит в религиозна доктрина.

Политиката в Ислямска република Иран е още по-преплетена с религията. Основната грижа на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума за политическата ориентация на страната, е да запази и да даде тласък на иранските революционни идеали. Под знамето на революцията Иран участва пряко в международен тероризъм, подкрепя използващи насилие свои наместници като Хизбула, нарушава международното право и норми и призовава за смърт на Америка и Израел. Същевременно Хаменей и подчинените му често се възползват от уважението на Америка към религията, като изопачават всяка критика към иранската политика, представяйки я като нападки срещу исляма.

Предпазливият подход по тези въпроси поставя САЩ в неизгодна в стратегическо отношение позиция, при положение че всъщност разполагаме със значителни лостове за влияние в отношенията и с двете страни. Наблюдаваната в последно време трансформация на петролните пазари - която е продиктувана от намалялото търсене в световен мащаб и бума на шистовия нефт, понижи зависимостта на САЩ от саудитския петрол. Въпреки че саудитската политика стана по-твърда в някои отношения, например по йеменския въпрос, Рияд продължава да разчита за сигурността си на модерното американско въоръжение, инструктори и съветници. Още повече, че страната изглежда върви към по-пазарно ориентирана икономика, което вещае добри перспективи за по-голямо сътрудничество със САЩ в търговската сфера.

Вашингтон трябва да удвои усилията си за противодействие на иранския тероризъм - ако трябва и със сила. Същевременно американската икономическа мощ продължава да бъде ценен инструмент. Дори и след премахването на част от най-важните санкции по силата на споразумението за ядрената програма, Техеран искаше да получи по-голям достъп до американски долари, за да извършва международни трансакции и призова и оставащите санкции да бъдат отменени. Но това трябва да стане само ако Иран се откаже от насилственото си, дестабилизиращо поведение, което е малко вероятно при сегашния режим.

Религиозната толерантност е един от най-висшите идеали на страната ни. Американците имат щастието да живеят в общество, което зачита всички религии. Но никога не трябва да позволяваме тази склонност да изкривява анализите ни на поведението на други страни. Важно е да виждаме тези страни не като свое отражение в огледалото, а като играчи, готови да използват основаваща се на религията идеология по начини, които подкопават интересите ни.

---
*Крамптън е бивш служител на ЦРУ с 24-годишен стаж там и бивш американски координатор на борбата с тероризма. Той е директор на Крамптън груп (Crumpton Group LLC), където Мелия, бивш аналитик от ЦРУ и бивш отговорник за Пакистан и Афганистан в Съвета за национална сигурност към Белия дом, е завеждащ секция "Анализи" - бел. на Wall Street Journal.