Елвира Набиулина - дясната ръка на Путин

Първият сблъсък на Елвира Набиулина с капитализма идва докато тя все още е в университета, записвайки се в програма, наречена „Критика на Западната икономическа теория“. Това е необичаен старт на кариерата за съвременен централен банкер. През последните дни обаче тя въплъщава и друго противоречие, коментира Economist.

Икономиката на Русия от години е възпрепятствана заради корупция и търсене на заеми, а напоследък и заради санкциите на Запада и ниските цени на петрола и газа – основният износ на страната. Въпреки това Централната банка на Русия е модел за компетентно, технократско създаване на политики. Откакто Набиулина стана гуверньор през 2013 г., централната банка предпази икономиката на Русия от още по-големи проблеми, колкото и в лошо състояние да е тя все пак.

От години Набиулина е в центъра на бурния преход на Русия към пазарна икономика. Когато Владимир Путин стана президент през 2000 г., той обяви край на хаоса от 90-те години.

Но когато става въпрос за икономиката, „Путин нямаше ясни идеи“, казва Евгений Ясин, бивш икономически министър.

Затова държавният глава поверява икономическата политика на професионалисти с ортодоскални позиции. Един от тях е Набиулина, която става заместник-министър на икономиката през 2000 г. и министър през 2007 г. - опит, който тя определя като „най-влиятелния“ по отношение на подхода ѝ към икономиката.

Кризата от 2008-09 г., когато цените на петрола се понижиха и световната икономика изпадна в застой, разкри, че руската икономика зависи от вятърничави чужди хедж фондове и инвеститори на дребно. Докато те изтегляха парите си, централната банка се опитваше да вдигне стойността на рублата, губейки валутни резерви за около 200 млрд. долара само за няколко месеца. През 2009 г. БВП се сви с 8%.

Това накара Русия да въведе два пакета от реформи в подготовка на следващия неизбежен сблъсък с цената на петрола. Първо, тя диверсифицира източниците си на финансиране. През 2013 г. например руските регулатори позволиха на Euroclear и Clearstream, два депозитара на ценни книжа, да започнат да управляват руски облигации. Това помогна за привличането на институционални инвеститори, които имат склонност да избягват пазарни спирали и обичат да купуват активи, когато са евтини, казва Ян Ден от фондовия мениджър Ashmore.

При управлението на Набиулина вътрешният инвестиционен пазар – друг източник на стабилно финансиране, също се задълбочава. Делът на държавния дълг на Русия в местни ръце се повишава от 66% до 70% само през 2013 г. Банката Goldman Sachs заявява, че активите на руски пенсионни фондове, които се регулират от централната банка, ще се увеличат от около 60 млрд. долара дневно до около 200 млрд. долара дневно до 2020 г.

Това диверсифициране на финансирането, казва Ден, донякъде засища глада на руската икономика за капитал. Спрямо размера на икономиката изтичането на капитал от частния сектор е по-малък през 2014-15 г. отколкото през 2008-09 г. През 2015 г. БВП се свива с 4%, което е доста по-добре в сравнение с 2008-09 г. въпреки по-големия спад на цените на петрола.

Втората голяма промяна в политика от 2008-09 г. засяга международните резерви на Русия. Те нарастват със 140 млрд. долара през 2009-13 г. до над 500 млрд. долара (около 1/5 от руския БВП) благодарение на високите цени на петрола. Този голям буфер е една от причините защо Русия успява да преследва агресивна, антизападна външна политика, тъй като не е имала нужда се обръща към МВФ за спасителен заем както през 1998 г. В крайна сметка това няма да е от голяма полза за руснаците. Но и дава на Набиулина пространство за маневри.

За да запази резервите, когато цената на петрола започна да спада, Набиулина ускори плана си, с който да позволи на рублата да плава. Тя се понижи с 40% спрямо долара само през 2015 г. Подкрепата на рублата щеше да бъде популярно решение, тъй като щеше да запази покупателната сила на обикновените руснаци, но и щеше да означава още веднъж да изгори резервите на страната. Вместо това централната банка насочи долари към ударените от санкции банки и енергийни компании, за да им помогне да изплатят външните си заеми. Резервите се използват и за финансиране на бюджетния дефицит. Със започналото възстановяване на цените на петрола централна банка също трупа резерви, целейки отново да задмине прага от 500 млрд. долара.

Спадът на рублата поддържа инфлацията, а износът става все по-скъп. В резултат реалното заплащане се е понижило с над 10% от 2014 г. (То все пак е тройно по-голямо от нивото през 2000 г., когато Путин дойде на власт.) Лихвените проценти, които през 2014 г. бяха стигнали 17%, са единственият механизъм на централната банка, използван, за да се ограничи спадът на рублата. Високите лихвени проценти помогат и да се намали инфлацията, която в момента е 7%, към целевата на централната банка от 4%.

Тези решения „отразяват капацитета на институцията да направи това, което е правилно за страната, без значение политическата ситуация“, казва Биргит Хансъл от Световната банка.

Подобни стъпки са „болезнени, но необходими“ по думите на Набиулина. За да намали вредите, правителството харчи 3% от БВП за рекапитализация на добре управляваните банки и да компенсира руснаците със спестявания в лошите кредитори. Освен това банките временно можеха да преоценят пасивите си в чужда валута по обменен курс отпреди кризата, което заздрави балансите им и им позволи да дават повече заеми. Централната банка разреши на банките и да предложат толеранс по необслужваните заеми, ход, който бе внимателно приветстван от МВФ. Всички тези мерки може би се изплащат. Необслужваните заеми остават на по-ниско ниво отколкото през 2008-09 г. Кредитите леко се увеличават.

В същото време Набиулина затяга надзора. „Тя получи карт бланш от президента да тръгне след банките, които преди бяха недосегаеми“, казва Олег Вугин, председател на MDM Bank и бивш заместник-председател на централната банка. Около 200 банкови лиценза са били отнети от 2014 г. насам, което е около една пета от всички.

Въпреки това дългосрочните икономически перспективи са слаби. Критиците на Набиулина казват, че строгата парична политика е виновна, тъй като осакатява инвестициите. Корпоративната печалба обаче е нараснала с 50% през миналата година, след като стойността на чуждестранната печалба в рубли скочи. Компаниите имат много средства за инвестиции. В редовни проучвания производителите обвиняват политическата несигурност, а не високите лихвени проценти, за трудностите. Набиулина е съгласна.

„Икономическият ни спад се дължи основно на структурни фактори“, казва тя. Това, което я тревожи е не трайно ниските цени на петрола, а „колко бързо и динамично“ Русия може да подобри бизнес средата. Дотогава централната банка има гигантската роля да поддържа руската икономика.