Тръмп и Путин: двама лъжци, разделени при раждането?

Една от многото опасности, които носи със себе си Доналд Тръмп, е, че ще направи Америка отново „велика“ - точно както почитателят на кандидата за президент на републиканците Владимир Путин твърди, че е направил Русия отново „велика“.

С други думи – неправомерно, пише за POLITICO Евелин Фаркас, главен експерт в Atlantic Council и бивш заместник-главен секретар по отбраната за Русия, Украйна и Евразия.

Днес в Русия, благодарение на Путин, театърът и лъжите преобладават в медиите, объркват дискурса и превръщат общественото мнение в електорат, който вече явно не се интересува от истината. Руският народ вече е безразличен или не иска да признае основната истина за днешна Русия: че в замяна на реда, обещан им от Путин през 2000 г., той докара корупция, икономически и социален спад, международно денонсиране и частична дипломатическа изолация. Геополитическото позьорство на временната му интервенция в Сирия не промени това.

Медиите в Русия представят забавен спектакъл на обществото и предават посланията на Кремъл, които се променят според публиката и момента: те са алтернативно социално консервативни/религиозни, етнически националистични, имперски или панетнически, или пък модерни. Днес хората вярват в имперска Русия, православната църква, руската федерация, модернизацията и капитализма. „Обличат“ нови идеологии като нови дрехи, пренебрегвайки противоречията помежду им. Дори не претендират, че са истински вярващи, тъй като не ги интересува коя идея представлява истината.

Всичко това служи на целта на Путин да наложи каквато си иска истина. Само през последните две години руският президент е изрекъл такъв поток от самоизключващите си изявления, че лесно може да се конкурира с Тръмп, пише Фаркас. През март 2014 г., след като Крим е завладян от „малки зелени човечета“, както ги наричат журналистите – войници с мистериозен произход, Путин настоява, че това са местни милиции, но още следващия месец признава, че руски части са нахлули в полуострова.

През юни същата година Путин заявява, че няма руско военно присъствие в Източна Украйна, но през декември признава, че руски военни са били и все още са там.

През септември 2015 г. Путин обявява, че изпраща военни части в Сирия, за да се бият с ИДИЛ, но вместо това се фокусира върху спасяването на Башар Асад. Когато наскоро обяви, че изтегля войските си, той казва, че целите до голяма степен са били постигнати, макар че много малка част от военновъздушните удари са били насочени към ИДИЛ и организацията продължава да е заплаха.

На местно ниво онлайн медията Meduza посочва, че по време на прескоференция на Путин през декември 2015 г. той изрича шест лъжи, включително по теми като пътни такси за автомобили и търговски камиони, такси за паркиране в Москва и чуждестранно осиновяване на руски деца.

По свой собствен начин Тръмп се опитва да превърне САЩ в общество, пренребрегващо фактите, аналогично на Русия на Путин. Той изказва твърдения, които не са верни, още по-яростно ги повтаря, когато някой го предизвика и явно не се интересува нито от филмови, нито от документални доказателства, които показват, че греши. Непрекъснато повтаря, че Америка „губи“, а той може да я накара да „печели“, без да подкрепи твърдението си по какъвто и да е начин. Медиите със сигурност го оспорват, но в същото време отразяват толкова всеобхватно всичко, което казва, че сякаш не могат да насмогнат на вълната от глупости, излизащи от устата му.

Така, както и в Русия, лъжите на Тръмп позволяват и захранват безразличието към истината, пише Фаркас. В изказване от 28 март президентът на САЩ Барак Обама цитира статия на журналисти на POLITICO, които проверяват 4,6 часа записи от речи и пресконференции на Тръмп и идентифицират 51 лъжи. Само през последната седмица Тръмп е направил погрешни или безотговорни твърдения за Женевските конвенции, разпространението на ядрено оръжие и приноса за сигурността на НАТО и азиатските му съюзници. Последно той представи позиция за американската икономика, която прогнозира приближаването на „много мащабна рецесия“, която колумнистът в Washington Post Джим Танкърсли нарича смесица от „икономически конспиративни теории с магическо счетоводно мислене“.

Въпреки подобни опити за проверка на фактите журналистите сякаш не знаят как да се справят с мащабното разгръщане на оръжията за масово отричане (на истината) на Тръмп. Има толкова много лъжи за обсъждане в момента, че въпросът е откъде изобщо да се започне. Преднамерено или не, крайният резултат е, че не се показват достатъчно добре лъжите в изказванията на Тръмп.

Къде ще свърши всичко, ако Тръмп наистина стане президент? В случая с Путин безразличието на хората към истината му позволи да си подсигури и задържи властта, да управлява Руската федерация като автократична, вид мафиотска, капиталистическа държава и да преследва неоимперска външна политика, за да се задържи на власт. Кремъл се отнася към последните разполагания на руски военни части в Украйна и Сирия като демонстрация, че Русия отново е велика. През 2010 г. Кремъл обявява 10-годишна модернизация на армията за около 700 млрд. долара. Военният бюджет до тази година бе до голяма степен защитен от сега нужните и нарастващи икономии.

Всъщност обаче, добавя Фаркас, Русия става все по-малка велика всяка година. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че икономиката на Русия ще се свие с още 1% през 2016 г. след спада от 3,7% през миналата година. Инфлацията е доста над официалната цел от 6%, а рублата поевтиня сериозно спрямо долара. Санкциите са намалили достъпа на руските банки до капитал. Руската икономика остава зависима от енергетиката и недиверсифицирана.

Правителството не успя да насърчи иновациите или дори да надгради съветските научни открития (с малки изключения), до голяма степен доволно от производството, наследено от технологиите по време на Студената война, и подкрепящо неконкурентните държавни предприятия. В резултат резкият спад на цените на петрола от 100 долара за барел до около 30 долара за барел по-рано тази година нанесе поразяващ удар върху бюджета на Русия.

Путин обвинява за всичко това санкциите и външните актьори, включително САЩ, а не слабите си икономически политики и всеобхватната корупция. Той крие истината от руския народ и обвинява местните управници.

В случая с Тръмп той насърчава и използва безразличието към истината в служба на страха, омразата и смесицата от лоши външнополитически и вътрешнополитически идеи – включително потенциално отказвайки се от алиансите с Европа и Азия, премахвайки десетилетия на реформи в свободната търговия и опитвайки се да принуди Мексико да плаща за скъпа и вероятно неефективна Северноамериканска Берлинска стена.

Америка от дълго време има склонност да не се доверява на интелекта, но също така има желанието да проучва фактите, да разбира и преосмисля историята си, започвайки от Колумб през колониализма до близкото минало, пише Фаркас. Използва интереса си към истината, за да признае преследването на афро-американците, коренните жители, евреите, хомосексуалистите, транссексуалните, хората с умствени или физически увреждания и други. Чрез независимите медии и гражданското общество се насърчава дебатът и се търси най-добрата истина в услуга на демокрацията. Това американско търсене на истината – чрез медиите, Холивуд, телевизията и интелектуалците, е това, което прави Америка велика и е единственият начин тя да продължи да бъде такава, пише Фаркас.

И пита - как тогава се случва така, че САЩ все повече се приближават до превръщането си в Русия на Путин?