Държавата – двигателят на зелената революция

Дискусиите за изграждането на зеленото бъдеще често се съсредоточават върху необходимостта от подобряване на производството на енергия от възобновяеми източници. Но това е само първата стъпка. Изключително важни са също така въпросът за по-доброто съхранение и предаване на тази енергия, когато слънцето не свети, вятърът не духа или когато електромобилите са в движение. Противно на общоприето мнение държавният сектор организира и изпълнява работата, която води към ефективни решения на тези проблеми, пише Мариана Мацукато, професор от университета в Съсекс,  за Project Syndicate. 

Още от промишлената разработка на литиево-йонните батерии - презареждащите се батерии, които се ползват в битовата електроника - в началото на 90-те има проблем със съхранението и освобождаването на алтернативна енергия по такъв начин, че тя да бъде конкурентна на енергията от изкопаеми горива. Усилията на бизнесмени като Бил Гейтс и Илон Мъск да преодолеят това предизвикателство са в центъра на вниманието на оживени медийни спекулации. Така че колко милиардери са нужни, за да се промени една батерия? 

Хвалейки достиженията на Мъск, Уилямс набляга на рязко разграничение между техните подходи. Мъск се занимава с въпросите на широкомащабно производство на съществуваща, доста мощна технология за производство на батерии". ARPA-E, напротив, преследва технологични иновации в най-чист смисъл: създавайки нови начини за производство. ARPA-E е напълно уверена, че някои от технологиите ѝ „имат потенциал да са значително подобри" от съществуващите технологии.

За мнозина това развитие на нещата може да изглежда изненадващо. Все пак отдавна частният сектор минава за най-значимия източник на иновации в икономиката. Това схващане обаче не е съвсем вярно.

Всъщност великите предприемачи често са се опирали на гърба на предприемчивата държава. Покойният основател и главен изпълнителен директор на Apple Стив Джобс бе умен бизнесмен, но всяка технология, която прави iPhone "умен" бе разработена с държавно финансиране. Затова Бил Гейтс заяви, че само държавата чрез държавните си институция като ARPA-E може да оглави пробив в енергетиката. 

Изключително важно е да се отбележи, че не става дума за държавата, изпълняваща ролята си като администратор, а по-скоро за действаща държавата предприемач, която създава пазари, а не само да ги коригира. Ориентирайки се към една определена задача и разполагайки със свободата да експериментира (дори в случай на неуспех, който, като се разбира може да е неизбежна и дори добре дошла характеристика на процеса на учене) държавата има много по-големи възможности да привлича талантливи хора и да се занимава с радикални иновации.

Разбира се, осъществяването на зелена революция няма да бъде лесно. За да има успех, държавните агенции трябва да се справят със значителни трудности.

Да разгледаме ARPA-E, която бе създадена през 2009 година като част от пакета от икономически стимули на президента на САЩ Барак Обама. Макар да е все още в самото начало на съществуването си агенцията, основаваща се на модела на отдавна установеното Управление за напреднали проекти за проучвания в областта на отбраната (DARPA), вече се очерта като обещаваща. А след обещанието на Обама и още 19 световни лидери през декември на конференцията за климатичните промени в Париж за удвояване на държавните инвестиции в проучванията за зелена енергия, ARPA-E най-вероятно ще получи една желаната финансова подкрепа. ARPA-E все още няма капацитета да създаде и оформи нови пазари, на каквито се радва например DARPA. Това е сериозен проблем, тъй като агенцията работи в сектор, който все още е в ранния си стадий на развитие. Макар развитието на технологиите за слънчева и вятърна енергия да получиха значителен тласък през 70-те години, те са белязани с пазарна и технологична несигурност. Създадената енергийна инфраструктура дава големи преимущества, а пазарите не оценяват адекватно устойчивостта или не дават справедлива цена на боклука и замърсяването.

Пред лицето на такава несигурност бизнес секторът няма да излезе на пазара, докато не бъдат направени най-рисковите и най-капиталоемките инвестиции, или докато не бъдат дадени ясни и последователни политически сигнали. Затова правителствата трябва да действат решително, за да направят необходимите инвестиции и да дадат правилните сигнали.

Изключително важно е правителствата да вземат предпазни мерки, които да гарантират, че държавата предприемач ще получи за усилията си своя дял от възнагражденията. В миналото това можеше да стане чрез растеж на данъчните постъпления. Най-високата пределна данъчна ставка обаче никога не е била около това равнище, на което се е намирала през 50-те години, когато НАСА, най-значимият пример за държавно спонсорирана иновация, бе създадена в САЩ. (По-това време най-високата пределна данъчна ставка бе 91%). Всъщност благодарение на лобирането на поемащите рискове капиталисти от Силициевата долина данъкът върху приходите от капитала се понижи до 50% за пет години в края на 70-те.

Разбира се, играчи от частния сектор като Гейтс и Мъск са съществени партньори в придаването на тласък на зелената революция. Доколкото те приемат по-голяма роля в комерсиализацията и внедряването на технологията на акумулаторните батерии, те ще спечелят своя справедлив дял от печалбата. Но не трябва ли ARPA-E (или нейните ангели-инвеститори - американските данъкоплатци) също да получат нещо от своята ранна и рискова инвестиция?

В някои страни като Израел (програмата Yozma) и Финландия (фонда Sitra) правителството е запазило дял в иновациите, финансирани от държавата. Това дава възможност на държавата предприемач да продължи да инвестира, катализирайки следващата вълна от иновации. Защо западните страни се противопоставят на една толкова разумна идея, пита реторично Мацукато. 

(БТА)