През 2015 година, седем години след глобалната финансова криза, разразила се през 2008 година, световната икономика продължаваше да балансира на ръба, пишат в коментар за Project Syndicate икономистите Джоузеф Стиглиц и Хамид Рашид.
Според данни на доклада на ООН "Световната икономическа ситуация и перспективите през 2016 година" средните темпове на растежа на икономиката в развитите страни след кризата са се забавили с над 54%. Близо 44 млн. души в тези страни са безработни, което е с 12 млн. повече, отколкото през 2007 година. Инфлацията пък е достигнала най-ниското си равнище от времето на кризата.
Още по-тревожен факт е това, че темповете на икономическия растеж в развитите страни са станали по-нестабилни. Това е учудващо, тъй като, разполагайки с развита икономика, тези страни трябваше да спечелят от свободното движение на капитала и международното разпределение на рисковете и по този начин да преживеят само слаба макроикономическа нестабилност. Освен това социалните плащания, включително помощите при безработица, трябваше да дадат възможност на домакинствата да стабилизират равнището на потреблението.
Само че политиката, която доминираше през следкризисния период (свиването на бюджета и мерките за количеството облекчение, прилагани от основните централни банки), на практика изобщо не помогна да се стимулира потреблението на домакинствата, инвестициите и икономическият растеж. Тъкмо обратното, тя само влоши ситуацията.
В САЩ количественото облекчаване не доведе до нарастване на потреблението и инвестиции, отчасти защото лъвският пай от допълнителните ликвидности се върна обратно в централните банки под формата на допълнителни резерви. Законът от 2006 година за смекчаване на регулирането на финансовите услуги, който разреши на Федералния резерв (Фед) да плаща лихви по задължителните и допълните резерви, на практика подкопа ключовата цел на политиката на количественото облекчаване.
Нещо повече, когато финансовият сектор се оказа на ръба на пропастта, през 2008 година бе приет закон за извънредната икономическа стабилизация, с който датата на плащането на лихвите бе изтеглена напред с три години (на 1 октомври 2008 г. вместо 2011 г.). В резултат допълнителните резерви, държани от Фед, рязко се увеличиха от средно 200 милиарда долара през 2000 – 2008 г. до 1,6 трилиона долара през периода 2009-2015 г.
Финансовите институции предпочетоха да държат парите си във Фед, а не да кредитират реалната икономика, спечелвайки без каквито и да било рискове през последните пет години близо 30 млрд. долара.
Това може да се определи като щедра - и в голяма степен скрита - субсидия на Фед за финансовия сектор. А благодарение на неотдавнашното вдигане на лихвите на Фед размерът на тази субсидия ще нарасне с още 13 млрд. долара за тази година.
Погрешните стимули са само една от причините многобройните очаквания за ползи от ниските лихви да не се материализират. Заради политиката на количествено облекчаване лихвените ставки останаха на равнище, близко до нулата, почти седем години и това трябваше да стимулира правителствата на развитите страни да вземат кредити за инвестиции в инфраструктурата, образованието и социалния сектор. Увеличаване на социалните плащания в следкризисния период би могло да увеличи общото търсене и да смекчи промяната в динамиката на потреблението.
Нещо повече, в споменатия по-горе доклад на ООН ясно се посочва, че и частните инвестиции в развитите страни по света не са нараствали с темповете, които можеха да се очакват на фона на свръхниските лихви. В 17 от 20 водещи развити страни темпът на растеж на инвестициите през периода след 2008 г. е останал по-нисък, отколкото през годините преди кризата, а в пет страни капиталовложенията са се свили за периода 2010 - 2015 г.
В същото време по цял свят значително се е увеличил обемът на дългови ценни книжа, пуснати от нефинансови корпорации, които, както се предполага, трябва да се занимават с капиталови инвестиции. Както можеше да се очаква, много нефинансови корпорации взеха кредити, възползвайки се от изгодните ниски лихви. Само че вместо да инвестират получените пари, те ги похарчиха за изкупуването на собствените си акции или за други финансови активи. По този начин политиката на количествено облекчаване допринесе за рязкото повишаване на равнището на задлъжнялостта, а също и за увеличението на капитализацията на пазара и доходоносността на финансовия сектор.
преди 8 години Колеги "капиталисти", оная формула за цикъла на капитала отмениха ли я? ... Дето беше П-С-П' ? Аз не виждам разликата П'-П=печалба отде ще дойде освен от парите за следващия цикъл(свиване на потреблението) или от печатарницата, което пък обезсмисля печалбата на капитала. А печалбата отива у тарикатите измислили пазара. Един скитски мъдрец, като се запознава с пазарните отношения в древна Гърция, прави заключението:Пазарът е място, нарочно създадено, където хората да се лъжат и крадат един друг.Продължавайте да нищите икономиката. Успех! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години И тук да го кажа: В световната икономика, от "растеж" имат нужда основно спекуланти и тарикати. вадят едни тлъсти пачки, милите, и трупат "печалби", а вадят от реалната икономика горивото, с което тя се движи. Те трупат, БАМ!ките "кредитират", а работещият свят трупа дългове. Така без край не може. Един убавец, колкото и лъскав да е, за двама-за трима да яде, ще изхарчи папо за двама или трима но, няма къде да трупа продукт, който сам не използва. И настъпва естествено ограничаване в потреблението от свръхотворена ножица богати/бедни. Излиза, ред е на ново голямо преразпределяне, този път, от богати към не толкова богати, ако едните искат да им се харчи стоката, а другите-да живеят човешки. Желателно е мирно, да не стане пак с "революции", дето си изядат децата...и се връщат, накрая, в изходно положение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години по повод коментар 5 ''Според икономистите на МВФ увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа'' - http://***.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/Става въпрос за достойно заплащане на труда защото средн.почас.възнаграждение от 1975 до 2010 г. в САЩ е пораснало 10 пъти по-малко от производителността,през 2012г. разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес ,и отделно на свет. ниво нетната печалба след лихвите и данъците е нараснала пет пъти между 1980 и 2013 г., твърди проучване, публикувано през септември от McKinsey Global Institute (MGI),и се крият в офшорки,и защото ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.''- http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Нобелиста по икономика Джоузеф Стиглиц го каза : ''Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене... и дълбока реформа на финан. ни система...'' - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034но не каза от къде да дойдат парите и затова пиша Трябва да се разбере ,че става въпрос за системна криза г-н Хитов доктор по икономика и преподавател в УНСС го обяснява 2009год. - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441Забрана на офшорките и т.н. регулации с цел 5-6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1711968085748085за да има и растеж - http://***.greentech.bg/archives/55447 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Би ли казал кои са тези места, в които данъците са нараснали двойно? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Аз не разбирам как един задоволен до n-та степен европеец или американец може да бъде гарант на по-високо потребление? Генератор на растеж могат да бъдат райони, в които населението живее примитивно и тепърва ще се докосва до материалните блага на капитализма. Азия, Африка, Латинска Америка и Източна Европа принадлежат към тази група. С други думи развитият свят има нужда от просперитета на развиващия се, към когото да насочени свръхпроизводството си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години п.п. Има естествено и ефектът на пробитата бъчва. Колкото повече количествени улеснения се налеят в икономиката, толкова по-голяма част изтича през дупките, напомпва балони, толкова повече "финансисти" търсят бързи печалби с лесни пари. Всичко това повишава нестабилността. Равновесието така или иначе ще се върне, но колкото по-силно е нарушено, толкова по-големи ще са вълните, преди да се успокоят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Нищо не пречи на световната икономика. Просто има нужда от почивка. Като състезателен кон, препускал 30 години с пълни сили, тъпкан със стимуланти, пришпорван от жокея си към ... а финал няма. Това му е лошото на пришпорването в живота. Постигаш една цел, втора, трета ... но после трябва по-голяма почивка, а животът продължава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ИЗЦЯЛО СБЪРКАН ФИНАНСОВ МОДЕЛ В ОСНОВАТА НА КОЙТО СТОИ СПЕКУЛАТА , А НЕ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА.Тези от ФЕД да бяха попрочели нещо за ислямската финансова система, за ИСЛЯМСКОТО БАНКЕРСТВО и разпределянето на риска в него!НИМА МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ЗА НОРМАЛНИ ДЕЙСТВИЯТА НА ФЕД И ЕЦБ С КОИТО С КОИТО СЕ УВЕЛИЧАВА ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ СЯКАШ СТРАНИТЕ ИМ СА В СЪСТОЯНИЕ НА ИНФЛАЦИЯ , А НЕ ТЪКМО ОБРАТНОТО НА ТОВА!ЗА МЕН ТЕЗИ ОТ ФЕД И ЕЦБ СА ЛУДИ ЗА ВЪРЗВАНЕ!Благодарение на тази финансова политика, китайците по подобие на МАРОКАНСКИ СКАКАЛЦИ унищожиха не само икономиката , но и финансовите основи на развити държави, които в безумието си да им се противопоставят стигнаха до налагане на непазарни механизми като "СУБСИДИРАНЕ" и "ПРОЕКТИ" сякаш сме в РАЗВИТОТО социалистическо общество, а не в света на ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА!ИЗХОДА Е ЕДИН: налагането на КИПЪРСКИЯ СЦЕНАРИЙ на подстригване на спестявания над определена черта за които се предполага , че са плод на спекулативна дейност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Трудно е да се вдигне потреблението над нивото в което е в момента. Вдигането може да стане или с увеличаването на броя на населението, или с увеличаването на доходите на населението. Първото вече сме го правили, и без това планетата е пренаселена. А за второто няма как да стане, защото това означава относително обедняване на богатите, които управляват света, като депутати и магистрати с влогове в КТБ.Така че, време е да се смени песента за устойчивия растеж с песента за стабилитета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар