Някои твърдяха, че неконвенционалните парични политики и придружаващото ги надуване на балансите на централните банки са форма на девалвация на фиатните валути. Резултатът, според тях, ще бъде ръст на инфлацията (може би дори хиперинфлация), остро повишаване на дългосрочните лихвени проценти, срив на стойността на долара, ръст на цената на златото и други суровини, замяната на девалвираните фиатни валути с криптовалути като биткойн.
Вместо това – и това е четвъртата анормалност, инфлацията все още е твърде ниска и се понижава в развитите икономики въпреки неконвенционалните политики и нарастващите баланси на централните банки.
Предизвикателството пред тях е да се опитат да повишат инфлацията, или поне да избегнат дефлацията. В същото време дългосрочните лихвени проценти продължават да се понижават през последните години, доларът поскъпна, златото и други суровини рязко поевтиняха, а биткойнът е най-лошо представящата си валута през 2014-2015 г.
Причината, поради която ултраниската инфлация продължава да бъде проблем, е, че традиционната причинно-следствена връзка между паричното предлагане и цените се счупи. Една от причините за това е, че банките трупат допълнително пари под формата на свръхрезерви вместо да дават кредити с тях. Нещо повече, нивата на безработица остават високи, което дава на работниците малка сила на договаряне. А и продуктовите пазари в много страни продължават да са в застой с големи производствени дупки и високи цени на енергията за компаниите (проблем с излишен капацитет, изострен от китайските свръхинвестиции).
В момента, след огромния спад на цените на жилищата в страни, преминали през възходи и спадове, цените на петрола, енергията и други суровини се сринаха. Именно това можем да определим като петата аномалия – резултат от забавянето на Китай, ръстът на доставките на енергия и индустриални метали (след успешното проучване и свръхинвестирането в нов капацитет) и силния долар, което отслабва цените на суровините.
Последните пазарни сътресения стартираха дефлация на глобалния балон на активи, причинен от количественото облекчаване, въпреки че експанзията на неконвенционални парични политики може да захрани балона още известно време. Реалната икономика в най-развитите и развиващите се икономики е сериозно болна и все пак доскоро финансовите пазари достигаха рекордни нива, подкрепени от допълнителното облекчаване на централните банки. Въпросът е колко дълго Wall Street и икономиката могат да вървят в различна посока.
Всъщност това отклонение е един от аспектите на последната аномалия. Другата е, че финансовите пазари не реагират особено, или поне засега, и на нарастващите геополитически рискове, включително тези в Близкия изток, кризата на идентичността в Европа, нарастващите напрежения в Азия и продължителните рискове от една по-агресивна Русия. И отново, колко дълго може това състояние – в което пазарите не само пренебрегват реалната икономика, но и политическия риск, да продължи?
Добре дошли в новия свят на аномалиите в растежа, инфлацията, паричните политики и цените на активи и се опитайте да се почувствате у дома. Изглежда това ще продължи още известно време.
преди 8 години Трябва идеи ,стратегии за решаване на проблемите и се радвам ,че нобелиста по икономика Джоузеф Стиглиц го каза : ''Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене... и дълбока реформа на финан. ни система... Частният сектор създаде неравенството и екологичната деградация, с които сега трябва да се справяме. Пазарите не могат да разрешат тези и други критични проблеми, които създадоха, или да възстановят сами просперитета. Необходими са активни правителствени политики'' - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034Пиша.повтарям защото не се казва ясно от къде да дойдат парите за увеличение на съвкупното търсене и правителствените политики,и с кредити става но се затяга примката т.е. лихвите трябва да се държат десетилетия до нулата - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/ За системната криза - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Според McKinsey Global Institute глобален дълг за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти - http://***.mckinsey.com/~/media/McKinsey/dotcom/Insights/Economic%20Studies/Debt%20and%20not%20much%20deleveraging/SVG_Web_MGI_Debt_ex_1.ashx?mw=510'' от общо 90 кризи от 1870 година насам финансовите катастрофи или сривовете на финансовата система най-често са били резултат от задълженията на частния сектор''- http://***.dw.com/bg/европа-тъне-в-дългове/a-17583328Няма да има срив ако лихвите се държат до нулата тоест банкстерите и т.н. финансови грабители ще трябва да се задоволят с малки печалби заплати и за по-сигурно прогресивно облагане и таван(100% данък) отговор Сигнализирай за неуместен коментар