Доналд Тръмп е навсякъде

В действителност Доналд Тръмп е карикатура. Някой, който парадира с милиардите си, който парадира с жените си, който казва сам за себе си, че „е много, много, много интелигентен“. Това е звезда от телевизионно риалити с его с XXL размер, превърнал се в антиполитик, който иска да направи Америка „велика“ и чиито малко на брой конкретни идеи (изграждане на стена по мексиканската граница, забрана на влизане в страната на мюсюлмани) звучат доста крайно.

Но... Доналд Тръмп не е просто виц. Той може да стане следващият американски президент – най-могъщият човек в света, началник на най-мощния военен арсенал. От миналото лято той води в анкетите пред всички останали кандидати на републиканците. По-късно днес започват предварителните избори в Айова и по всяка вероятност именно Тръмп ще ги спечели. Това ще е триумф на популизма, защото и най-сериозният му вътрешнопартиен конкурент, консервативният Тед Круз, не изглежда особено способен да управлява, пише в свой коментар германското списание Der Spiegel. 

Ситуацията е огледална и при демократите. Там самообявилият се социалист Бърни Сандърс става изненадващо най-силна конкуренция за бившия държавен секретар Хилъри Клинтън. Кандидат, който е толкова далеч вляво по американските стандарти, че наистина появата му в Белия дом изглежда немислима.

Човек може да отхвърли този спектакъл като типичен американски политически театър. Според мотото „абе... американците пак са полудели“. Но това би било твърде лесно и лекомислено. Защото различните сили, които сега размесват пластовете в политиката в САЩ, действат и в много други страни. 

И Европа има своите Тръмпове. Те не са толкова луди и шумни като „The Donald“. Но такива хора, които действат доста самонадеянo, обещават нереални неща и пледират за величието на дадена нация, има достатъчно и от тази страна на Атлантика - Орбан в Унгария, Льо Пен във Франция, AFD в Германия. 

Кампанията на Тръмп

1 / 8

Снимки: Ройтерс

Още галерии

Нима политиката в установените демокрации на Запада става непредсказуема?

По принцип функциониращите демокрации се основават на три основни условия.

Първо, те се нуждаят от широко съгласие за онова, което е важно за обществото.

На второ място, те се нуждаят от платформи, където могат да се провеждат дискусии за това кои проблеми са с приоритет и какви са възможните решения.

Трето, едно общество трябва има толкова много общи ценности, че да може да се доверява на своите институции, да може мнозинствата и малцинствата взаимно да се уважават, и като цяло всички да може да се отнасят честно един към друг.

Това може и да звучи съвсем естествено, но не е. Поне вече не е. И в САЩ тази промяна вече напредва. 

Според неотдавнашно проучване на института за проучване на общественото мнение Pew политическата Америка е силно фрагментирана. При прегледа на данните анализаторите стигат до извода, че все едно се занимават с „различни племена“, които взаимно не се разбират и се изправят с враждебност един срещу друг. Републиканските избиратели и избирателите на демократите вече не спорят само за идеи. Разделението е много по-дълбоко. Те отричат ​​фактите, с които другата страна се аргументира, информират се от различни източници на новини. Те отхвърлят начина на живот на другите, заобикалят техните квартали – американското общество вече няма обща ценностна система.

Това е лоша предпоставка, за да може да се постигне общ политически дневен ред. Особено след като всяка страна има впечатлението, че не може да надделее по въпросите, които са особено важни за нея, както показват проучванията. А при подобни условия популистите никнат и се размножават като гъби.

Как е възможно такова дълбоко взаимно отчуждение? Два фактора играят особено важна роля: икономиката и медиите.

Много граждани вече не остават с впечатлението, че плодовете на икономическия напредък достигат лично до тях. И съвсем основателно - почасовите заплати на средностатистическия американец са се увеличили от 1973 г. до 2014 г. коригирани спрямо инфлацията със само 0,2 на сто годишно, показват изчисления на Economic Policy Institute във Вашингтон. Общо увеличение от 8,7% - в рамките на цели четири десетилетия. През същия период производителността е нараснала със 72,2%. За разлика от предходните десетилетия от увеличенията се е възползвала най-вече само една малка група от най-добре печелещите домакинства.

Причините за това са многобройни: технологичните промени и глобализацията, конкуренцията за промишленото местоположение и отслабващата мощ при договарянето на заплащанията на синдикатите. В Европа ситуацията е малко по-различна, тук и продължаващият от 2008 г. насам икономически застой играе сериозна роля.

Последствията са сериозни. Там, където средната класа - традиционно опора на демокрацията, се разпада, гражданите са склонни да се ориентират към политически крайности. Или към фигури като тази на Доналд Тръмп.

Какво правят популистите? Те се позиционират срещу установените елити, които за загубили доверието на много граждани. Само много малки малцинства в САЩ, както и в ЕС, признават в изследвания на общественото мнение, че все още имат доверие на съответните правителства. И в това няма нищо чудно, след като все по-малко хора използват независими средства за масова информация  като източници за своето информиране. Където тези платформи за обмен на информация и формиране на становища липсват, ще е трудно да се сключи споразумение за общоприети факти или политически приоритети.

Глобално проучване на консултантската агенция Edelman наскоро установи, че доверието в политическите и икономическите институции е ниско по-специално сред тези части на населението, които се информират главно чрез социалните медии и поляризираните частни телевизии. Нищо чудно, че Доналд Тръмп комуникира хиперактивно чрез Twitter и Facebook. ("I don't have time for political correctness"). Само добре информираното малцинство, което използва качествени медии, според проучването има по-високи нива на доверие.

Какъв е изводът: възходът на антиелитарните популисти а-ла-Тръмп носи със себе си риска от хаотични промени в политиката. А това включва и внезапна промяна на курса, например като в Полша, която до последните избори бе считана за убежище на стабилност. Където и да влязат във власт популистите, едва ли ще могат да спазят обещанията си. А толкова по-голям става и потенциалът за взривопасни недоволства с непредвидими последици.

За да се избегне този момент, демокрациите трябва да гарантират две неща. По-голямата част от гражданите трябва да се възползва постоянно от икономическия прогрес. И - всички трябва да имат безпрепятствен достъп до независими качествени медии. Ако това не се окаже възможно, много лесно и най-добрите кандидати, но и цели общества, може се превърнат лесно в карикатури на самите себе си.