Унищожителната сила на свръхкапитала

За да намерим примери за странната ситуация, в която се намира финансовият свят, трябва да разгледаме отделите на инвестиционните банки, които помагат на компаниите да привличат пари, коментира Financial Times.

Ако погледнем наляво, виждаме мегасделки, огромни сливания и придобивания, които се нуждаят от десетки милиарди долари, положени като основи на корпоративни империи.

Ако погледнем надясно обаче, клиентите са миннодобивни и енергийни компании, отчаяно нуждаещи се от капитал, който да влеят в дупки в земята, изкопани, когато търсенето на суровини изглеждаше неутолимо. Настъпва времето на бума, или на края, в зависимост от това кой отдел приеме телефонното обаждане.

В тази среда се намеси Федералният резерв, повишавайки американските лихвени проценти за пръв път от почти десетилетие. Това не е началото на по-стегната парична политика – то се случи през октомври 2014 г., когато централната банка сложи край на програмата за изкупуване на облигации. Това е по-скоро първата конвенционална стъпка, след като в продължение на няколко години липсваше.

И все пак, в сравнение с историята от преди финансовата криза или с лихвения процент отвъд Атлантика, наложен от централната банка на Англия, повишаването на краткосрочните лихвени проценти с по-малко от половин процент все още изглежда като драматичен опит за стимулиране на икономиката.

Двата свята се появяват и когато проследяваме двойния мандат на Фед по отношение на работните места и цените. Американската икономика е добавяла над 200 000 позиции на месец през последните три години, а нивото на безработица се е понижило наполовина от над 10%, ниво, което е било отчитано само на няколко пъти през последните 4 десетилетия, по време на dotcom и жилищния балон.

Междувременно очакванията за американската инфлация – предложени от по-ограничения опит на пазарите на облигации, са били по-ниски само през по-изнервящите моменти на 2009 г. Джанет Йелън, председателят на Фед, каза, че темпът на бъдещото повишаване на лихвените проценти ще бъде „постепенен“, но т.нар. „точков план“ от прогнозите на членовете на комисията на Фед сочи четири повишения през следващата година, което е по-бърз темп отколкото пазарните цени предполагат.

Последната гатанка и нишката, която преминава през всичко това, е евтиният капитал. Цените на облигациите с висока доходност се понижават от година и половина, докато инвеститорите преоценяват риска, който са готови да приемат, за да дадат заеми на най-рисковите кредитополучатели. Нуждата е реална, особено за петролните и газовите компании, изправени пред сриващите се цени на продуктите им. Отворен остава въпросът колко дълго банките ще подкрепят бизнеси, които губят пари с всеки барел суров петрол, продаден за под 40 долара.

По-високите разходи за заеми обикновено сигнализират проблеми в бъдеще. Някои компании ще изпитват трудности с изплащането или просто няма да могат да префинансират съществуващия дълг и в крайна сметка ще изпаднат в несъстоятелност. Широкоразпространените фалити засега обаче не изглеждат вероятни в близко бъдеще, тъй като матуритетът на по-малко от една десета от непогасените задължения с висока доходност в САЩ изтича през следващите три години, толкова голямо беше префинансирането, когато парите бяха евтини.

Изкушаващо е да възприемем проблемите на енергийните групи като несвързани, но трябва да помним, че докато производството бе активирано от технологиите, разходите за земята, инфраструктурата и добивът бяха плащани от Wall Street с продажбата на собствени и заемни средства. Когато мениджърът на хедж фонда Дейвид Айнхорн направи оценка на цифрите през май, той изчисли, че голяма част от фракинг компаниите са изхарчили с 80 млрд. долара повече от това, което са получили от продажбата на петрол.

Свръхкапиталът води до собственото си унищожение, пренасищане на петрол и газ, което помогна на цените да се сринат. Оптимистично обаче е да мислим, че разрушителните ефекти на евтините пари не са се натрупвали другаде. В медиите, например, Liberty Global и френският ѝ конкурент Altice използваха облигации, за да се обградят с колекции от кабелни и телекомуникационни компании докато в същото време онлайн групите Netflix, Amazon и Google хвърлят пари за създаване на собствено телевизионно съдържание.

Във фармацевтичния сектор парите наводниха биотехнологичните стартъпи, а Valeant експериментира, използвайки финансов инженеринг като алтернатива за проучвания и развитие. Обръщането на кредитния цикъл в този случай е по-малко свързано с мигновените ефекти от по-високите разходи за заеми отколкото с установяването на лимити и последици от седем години евтин капитал.

Което ни връща обратно към въпроса с големите придобивания и сделки, предполагайки, че мотивацията може би все още не е напълно иззета от затруднените производители на суровини. Отчаянието е различно – нужда за растеж, когато печалбата и продажбите са в застой, и може би не толкова остро, но се натрупва към един много странен вид балон.