Обединена Европа срещу крайната десница

В годината, в която мненията в Европа са разединени по всякакви въпроси – от спасителния заем на Гърция до бежанците, възходът на крайната десница във Франция предлага рядък момент с установяването на обща цел отвъд границите и партийните линии, коментира POLITICO.

“Обезпокоително“, каза Джани Питела, председател на партията на социалистите и демократите в Европейския парламент. „Предупредителен сигнал“, коментира Манфред Уебър, колегата на Питела в дясноцентристката Европейска народна партия.

„Национализмът, ксенофобията и радикализмът нямат място в нашето общество“, заяви германският вицеканцлер Зигмар Габриел.

Мрачната реакция на лидерите на Европа към победите на крайната десница, независимо дали те се случват във Франция, Австрия, Дания или Швеция, се превърнаха в рутина.

Проевропейските партии в региона се опасяват, че развитията във Франция ще принудят основните партии да приемат по-конфронтационен подход към ЕС.

Във време, когато Европа трябва да намери компромиси по бежанската криза, мястото на Обединеното кралство в съюза и други спорни въпроси, тези ветрове може да се окажат гибелни за Европа, предупреждават лидерите на ЕС.

„Европейският съюз е в опасност“, заяви председателят на Европейския парламент Мартин Шулц за германския ежедневник Die Welt тази седмица.

И все пак при цялото възмущение и обещания „страховете на хората да се вземат сериозно“, историята напоследък предполага, че вероятно „Европа“ не може да направи много. Ако не друго, то опитът да се представи европейски отговор може дори да предизвика повече вреди, отколкото ползи.

„В 99% от случаите избирателите взимат решения си на базата на националните политики“, казва Тимо Лохоки, анализатор към американския German Marshall Fund в Берлин.

Вот за крайната десница често е израз на по-малкото одобрение за техните политики, отколкото протест срещу управляващата класа, тенденция, илюстрирана от често волатилната подкрепа към партиите.

Въпреки че крайнодесните партии в Европа споделят общо послание срещу чужденците и срещу ЕС, те постигат най-големите победи в страните, където традиционните партии са изгубили доверие.

Във Франция Националният фронт си проправя път от десетилетия, но последният му успех идва в момент, когато и двете основни партии са разтърсвани от вътрешни борби и скандали.

На този фон терористичните атаки от миналия месец и бежанската криза създадоха идеалните условия за партията, казват Лохоки.

В Германия, където антиимигрантската партия AfD отбелязва победи, някои се опасяват, че развитията във Франция може да са знак за това, което ще последва. Но за разлика от Франция, социологическите проучвания показват, че германската общественост е запазила доверието си в правителството на Ангела Меркел въпреки нарастващите тревоги около наплива от бежанци.

„Това показва какъв остров на спокойствието е Германия в сравнение с други места“, казва Торстен Бенер, директор на Global Public Policy Institute в Берлин.

Стратегия, която не работи при конфронтации с крайна десница, е цензурата.

През 2000 г. Европа реагира с ужас при формирането на правителство в Австрия между крайнодясната Партия на свободата и дясноцентристката Народна партия. Йорг Хайдер, тогавашният лидер на Партията на свободата, бе известен с реториката си срещу чужденците и с омаловажаването на престъпленията на нацистите.

Другите страни членки на ЕС отговориха на включването на Партията на свободата в коалицията, като наложиха дипломатически санкции срещу Австрия, отказвайки да приемат новото правителство или неговите посланици.

Вместо да отслаби имиджа на Партията на свободата обаче този ход укрепи позициите ѝ. Хайдер, надарен оратор, използва опита на ЕС да изолира Австрия в своя полза.

В крайна сметка останалата част от ЕС осъзна, че ходът е постигнал обратен ефект и възстанови нормалните си отношения.

Въпреки целия си успех на изборите през последните години, датската Народна партия и Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия остават в опозиция. Предоставяйки подкрепа на дясноцентристките миноритарни правителства, партиите спечелиха отстъпки по отношение на миграцията и други основни въпроси на крайната десница.

Подобни договорености обаче, които позволяват на крайнодесните партии да свалят правителство във всеки един момент, както направи Вилдерс през 2012 г., могат да доведат до нестабилност и неефективно управление.

Ето защо някои твърдят, че най-добрият лек срещу интереса на избирателите към крайнодесните партии е да им се позволи да управляват. Оставени в постоянна опозиция, партиите просто усъвършенстват рева си срещу държавните лидери и реториката си тип „изгонете негодниците навън“.

Управлението обаче е по-голямо предизвикателство.

В Австрия Партията на свободата бързо бе обвинена в некомпетентност и, по-късно, в корупция. Напрежението в партията в крайна сметка доведе до нейното разцепване.

Само три години, след като печели 27% от вота, подкрепата към Партията на свободата се срина до 10% на изборите през 2002 г.

Хайдер, който над десетилетие бе гуверньор на австрийската провинция Каринтия, почина в автомобилна катастрофа през 2008 г. Той остави след себе си море от корупция, която продължава да обитава австрийските съдилища.

Бидейки извън правителството през по-голямата част от последното десетилетие, бившата му партия успява да играе със силните си страни, като последният ѝ ход бе да атакува политиките на правителството към бежанците. Сега тя води в социологическите проучвания, но го прави от мястото на опозицията.