Въпреки растежа си през последните три десетилетия Китай все още действа внимателно при поемането на политическата роля, съизмерима с позицията му на втората най-голяма икономика в света, коментира Guardian. Страната основава външната си политика на комбинация от двустранни отношения, основно базирани на търговия и инвестиции, и на няколко „основни“ принципи, най-забележителният сред които е, че суверенните държави не трябва да се намесват във вътрешните дела на другите страни. Разширяването на глобалната му роля обаче, както и терористичните атаки напоследък в Европа, Африка и Близкия изток са сигнал за събуждане на Пекин.
Дори само заради случващото се с гражданите ѝ – екзекуцията на китайски турист от „Ислямска държава“ и тримата загинали от група китайски туристи при обсадата на хотела в Бамако, Народната република не може да стои настрана или да разчита на плащането на откупи или други сделки, за да си купува сигурност. Една от основните отговорности на всяка държава е да защитава гражданите си, а принципът за ненамеса в чуждите дела не е особено логичен в света на тероризма, непризнаващ граници. Но присъединяването към борбата срещу ИДИЛ ще включва тест, на който Китай може би ще отговори трудно, пише в свой анализ Politico.
Изпращането на въоръжени сили за участие в атаките срещу ИДИЛ в Сирия ще бъдe толкова рязко отдалечаване от традиционната линия на външната политика на Пекин, че ще е нужна внимателна подготовка. Тази година президентът Си Дзинпин показа способност да приспособява външната политика на страната, например като измества фокуса на икономическите отношения към Европа (и то най-вече Великобритания със скъпата си визита през октомври) и Латинска Америка, както и отдавна установените връзки с Африка и югоизточна Азия. Той представи амбициозната си политика „one belt, one road“ (т.нар. Нов път на коприната) за подпомагане и инвестиране на места от централна Азия до Пакистан и Русия. Китай засили и участието си в мироопазващите операции на ООН и в антипиратските операции край Африканския рог и на други места.
Всички тези участия, по един или друг начин, са в резултат на икономическите интереси на Китай, независимо дали става въпрос за опазване на търговските пътища или за създаване на възможности, чрез които китайските компании ще могат да оперират на световно ниво. Присъединяването към борбата срещу ИДИЛ обаче е нещо различно.
За начало, има сериозни съмнения относно способността на Китай да се възползва от военната си сила. Страната има най-голямата постоянна войска в света, с около 2,5 млн. войници в армията, флотата и военновъздушните сили. Нуждата обаче не е от пехотинци – трудно е да си представим разполагане на земя на китайски войници. Развитието на флотата е основно в посока асиметрично въоръжаване, като например подводници и ракети, създадени за сваляне на американски самолетоносачи. Отново, това едва ли е нещото, от което се нуждае антитерористичната кампания. Въпреки че Китай развива военен самолет тип стелт, военновъздушната му сила е ограничена заради нежеланието на основния му доставчик, Русия, да осигури най-новите оръжия от страх, че ще бъдат копирани, докато Европейският съюз поддържа 25-годишно ембарго върху оръжията.
Така че не е много ясно какво точно може да предложи Китай от военна гледна точка, ако се присъедини към коалицията срещу ИДИЛ. Трудно е и да приемем, че САЩ или Западна Европа ще приемат пари, обичайния основен елемент на китайското сътрудничество – приемането на субсидии от Пекин в борбата срещу тероризма не изглежда много политически примамливо. Има една силна причина обаче защо Народната република ще иска да остане част от компанията – дългогодишната борба срещу уйгурските мюсюлмани в западната ѝ територия Синдзян. Пекин настоява, че периодичното насилие там е дело на фундаменталисти и екстремисти, идващи от републиките от централна Азия.
Тежките мерки за сигурност не успяха да спрат атаките, които отнеха живота на десетки хора тази година. Миналата година китайската държавна медия съобщи, че силите за сигурност са убили 28 предполагаеми членове на групировка, обвинявана, че е отнела живота на 16 души при атака срещу въглищната мина Синдзян. Преди това уйгурските екстремисти бяха обвинявани за редица атаки през последните години, включително за смъртта на 33 души на железопътна гара в югозападен Китай през 2014 г. Пекин твърди, че уйгурите са се присъединили към ИДИЛ в Близкия изток и че 200 от членовете им са били арестувани в Тайланд през тази година. Целта на половината от тях, изпратени обратно у дома, е била Сирия, но доказателствата за това така и не бяха оповестени публично.
Напрежението между уйгурите и китайците, мигрирали към Синдзян, е високо, тъй като те обикновено получават най-добрите работни места, създадени в следствие на инвестиции от други части на Китай. Комуналните размирици в столицата на региона Урумки доведоха до смъртта на 200 души през 2009 г. Пекин иска да превърне борбата в региона, подхваната от армията му преди 65 години, в глобална кампания, възпирайки междувременно всяка критика срещу политиките си в Синдзян. „Тероризмът е общият враг на човешките същества“, обяви Си миналата седмица. „Китай решително ще се справи с всяко едно терористично престъпление, което представлява предизвикателство за човешката цивилизация“.
С постоянно нарастващия брой на китайски граждани, пътуващи в цял свят – те осъществяват над 100 млн. пътувания в чужбина всяка година, правителството иска да стане ясно, че ще ги защитава все повече. Това обаче означава присъединяване към такъв алианс, от който Пекин винаги е странял – и приемането, че ненамесата невинаги е приложима. Макар че предприемането на военни действия е малко вероятно, дипломатическата намеса на Си може да се засили, докато той търси начин да издигне образа си като най-силният лидер на страната от десетилетия насам. Това ще бъде още една стъпка към развитието на глобалната политика на Китай, а не към зависимостта от мрежа от двустранни търговски и инвестиционни сделки. Това обаче все пак ще бъде нова територия, към която Пекин ще подходи с предпазливостта, която обикновено показва, когато отхвърля остарели лозунги.
преди 8 години Не само самолетоносачите, а целия американски морски боен флот, е по голям от този на останалите 10 страни взети заедно. Затова го играят световни господари. И не го казвам със възхвала или щото съм им големия фен, а просто защото си е факт. --------------------------------------------------------------------------------------------------------баце това го знаят и децата в първи клас,че флота на Сашови е най-големия и боеспособния и Пу.тлера го е казвал,че имат преимущество там, но за превземане на територия е нужна пехота и танкове. Там Сашови са слаби и историята го е доказвала много пъти. Единствено на разни черни мамби могат да се надуват с техните marines и на Плевнелиев сигурно на друг мноо се съмнявам .... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ти между ядрена ракета и такава за ПВО, Морска или брегова защита разлика правиш ли ? И топ 10- според кого ? Определено по кви критерии ? С ракетите от тези ТОП-ове, ако се стигне да си мерят пишоците, работата си е.ба.ло ***.***.та и хич няма те бърка, коя е номер 1 или номер 10. щот резултата и от номер 1 и номер 10 ще е все един и същ.И ако по клипчета в тубата или кой да е друг сайт си градиш познанията... не е говори много добре за тебе баце, чесно. И немога разбера що ми намсваш жената?.. Щом е рускиня аз тр се кланям на *** и пред всичко руско ли кво ? Моя руски паспорт даже мога ти покажа, ако искаш. И на децата даже :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години айде да не се обиждаме на епитети, еле пък за жени а?:) да не почвам аз? прочети военните стратегии на Китай и Русия и виж искат ли да имат или не. Китай ще направи 10 до 20 г. и с това почти ще се изравни със САЩ. Русия 3. Няма пари за повече. И аз за разлика от теб, нишо не смуча от пръстите. Всичко, което съм написал за лесно проверими факти, ако човек чете достатъчно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години @ 27, глупости, никога не са се бавели. И никой не може да ги накара да се махнат преди 21-те дни. Ако се забявят, Русия или, която е да е друга Черноморска страна има право да го потопи, ако може. Руснаците мога да потопят 1 кораб или 2 да, не споря Но срещу цяла ударна група на бойна мислия, няма много какво да протовопоставят. Да могат да нанесат щети, да може да свалят някой самолет излетял от самолетоносача във въздушен бой или нещо такова, или да потопят някой спомагателн кораб, но е невъзможно с конценционалните им оръжия да унищожат цяла ударна група. А както е казано много отдавна и се знае от всеки военно началник - който владее морето, владее света. Не само самолетоносачите, а целия американски морски боен флот, е по голям от този на останалите 10 страни взети заедно. Затова го играят световни господари. И не го казвам със възхвала или щото съм им големия фен, а просто защото си е факт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Баце верно незнаеш къде се намираш ей го ве ей го пусни си тубата (дело на Империята) цъкни за балистичните ракети TOP 10 и погледни кое са на първо място. Са ревали щото американците бла бла. Ако сложат руски ракети в Мексико САЩа дали ше има защита ае стига ве ..... :))) И следващия път тука покажи паспорта на жена ти, че верно си женен за некоя от Мадагарскар .... :)))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Той за хохолка е женен :DЖорка, стига си си смукал от пръстите тези самолетоносачи. Нито китайците нито руснаците мислят да имат много. И много добре знаеш, че не са потопени, щото воюват срещу камилари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Баце, пак ти казвам рускаците няма какво Конвенционално да противопоставят срещу съвременна МОРСКА американска ударна група. Нито от брега, нито от морето ии въздуха. Особенно след появата на Иджис. Затова е и целия им рев срещу разполагането на тая система в Европа. Най съвременния им морски охранителен комплекс Бастион има радус макс 400 км. Но един самолетоносач се охранява от 1, а на бойни мисии от 2 тежки ракетни круизъра за ПВО защита, 2 до 3 мулти фукнционални ракетоносци за борба с торпеда или ракети изтреляни от суша и кораби., поне 3 дестроера за борба с подводници и от поне две атомни подводници с целия им аресенал..Това цялото чудо е способно да отрази всяко конценционално нападение срещу самолетоносач. И всеи експерт го знае. Руцнаците имат чудесни ракети, но американците също, и само леко понапред от руснаците в противоракетните системи. И Руснаците си го знаят.Китайците сега говорят, че направили ракета дето можела да пробие тази отбрана.Ама засега само говорят.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Обясних ти, има си правила чужд кораб може да стой 21 дена. Ноември пак имаше Американски кораби в Черно море. Имаха учение с Румънците.----------------------------------------------------------------------------------------------------------аз много добре го знам това правило, но нещо не бяха точно там където тряя и малко се бяха позабавили над тея 21 дни с техните "учения" точно когато искаха да бомбят там в Украйна обаче НАТО "членовете" нешо не им стискаше както и на Сашови не им стискаше бяха предупредени и напуснаха ...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години И да руснаците, няма какво да им противопоставят за момента.---------------------------------------------------------------------------------------------на САЩ военно нямали ?!?! Абе ти за рускиня ли си женен или за Пакистанка ?!? Да не ходиш в Исламабад при жена си ?! :)) Нали ходиш там е верно не при ракетите, но това е единствената държава, която военно им е пречка относно балистиката .... най-добрата ве баце отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ааа викаш много са уязвими, ама никой не смее да ги уязви а ? Хахахахах :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар