IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Краят на ерата Меркел

Имиграцията разбуни спокойното германско общество и е трудно да се открият някакви позитиви от нея, пише Financial Times

14:55 | 27.10.15 г. 27
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Протест на германци срещу имигрантската политика на Меркел. &quot;Днес сме толерантни, а утре - чужденци в собствената си родина&quot;, пише на транспаранта. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Протест на германци срещу имигрантската политика на Меркел. "Днес сме толерантни, а утре - чужденци в собствената си родина", пише на транспаранта. Снимка: Ройтерс

В началото на тази година Ангела Меркел имаше сериозни основания да претендира, че е най-добрият политик в света. Германският канцлер бе спечелила три последователни изборни победи. Тя бе доминираща политическа фигура в Европа и се радваше на огромна популярност в страната.

Но бежанската криза, връхлетяла Германия, вероятно вещае края на Меркеловата епоха. Страната се готви да приеме над милион търсещи убежище тази година и нарастват страховете в обществото, а с тях и критиките срещу Меркел вътре в собствената й партия. Някои от близките й политически съюзници признават, че се очертава ясна възможност канцлерът да се наложи да напусне поста си преди следващите парламентарни избори през 2017 г. Дори и да изкара пълния си мандат, идеята за четвърта администрация начело с Меркел, широко дискутирана преди няколко месеца, сега изглежда малко вероятна, пише Гидеон Рахман в анализ за Financial Times, цитиран от БТА. 

Това донякъде е дълбоко несправедливо. Не Меркел причини войната в Сирия, нито бедите в Еритрея и Афганистан. Отговорът й на неволите на милионите бежанци, прокудени от конфликти, бе смел и състрадателен. Канцлерът се опитва да се придържа към най-добрите традиции на следвоенна Германия, включително уважение към човешките права и решимост да спазва международноправните задължения.

Бедата е, че правителството на Меркел очевидно загуби контрол над ситуацията. Високопоставени германски служители публично подкрепят декларацията на канцлера, че "ние можем да се справим". Но под повърхността има паника: разходите силно нарастват, социалните служби едва смогват, рейтингите на Меркел падат, а насилието от страна на крайната десница расте. Списание Spiegel писа тази седмица, че "Германия тези дни е място, в което хората се чувстват освободени от всякакви задръжки да изразяват омразата и ксенофобията си".

С нарушаването на спокойствието на повърхността на германското общество аргументите за положителния икономически и демографски ефект от имиграцията постепенно губят сила. На тяхно място нахлуват страхове за дългосрочния социален и политически ефект от приемането на толкова много пришълци, особено от размирния Близък изток. В същото време бежанците продължават да прииждат в Германия - по около 10 000 всеки ден. (За сравнение, Великобритания е готова доброволно да приеме 20 000 сирийци за четири години.)

Всичко това така силно контрастира със спокойствието и контрола над положението, което Меркел обикновено излъчваше, намерили израз в гальовния ѝ прякор "Mutti" (мамче). През 2014 г., когато Меркел бе начело на европейските усилия срещу кризата в еврозоната и руската анексия на Крим, германските избиратели изглеждаха много по-склонни да се осланят на преценката на канцлера.

Бежанската криза обаче разкри друго лице на Меркел. Някои избиратели изглежда са стигнали до извода, че Mutti е откачила - разтваряйки широко вратите на Германия за окаяните по света.

Това, разбира се, е твърде опростенчески подход. Решението на Германия от миналия месец да не връща търсещите убежище сирийци в първата безопасна страна, през която те са влезли, беше донякъде прагматично признание, че тази политика е вече практически невъзможна. Въпреки това обаче мнозина възприеха този ход на Меркел като обявяване на "отворени врати". И това впечатление се затвърди, превръщайки Германия (наред с Швеция) в предпочитаните страни от ЕС за търсещите убежище.

Единственият начин това положение бързо да се промени, е да се изгради ограда по границата като тази, която унгарското правителство начело с Виктор Орбан построи. Някои германски консерватори сега призовават точно за такива мерки. Но г-жа Меркел едва ли ще последва пътя на Орбан. Тя разбира, че такава политика би означавала неизбежен край на свободното движение на хора вътре в ЕС и сериозно би дестабилизирало Балканите, струпвайки бежанците там.

Вместо това Меркел настоява за общо решение в рамките на ЕС. Но германските планове за механизъм за разпределяне на бежанците вътре в ЕС, както и за извънреден фонд за поделяне на разходите, срещат силна съпротива. В резултат на това отношенията на Германия с партньорите й от ЕС, вече обтегнати от кризата в еврозоната, се влошават. Избирането на антиимигрантско правителство в Полша през миналия уикенд няма да помогне в тази насока.

В състояние ли е Меркел да промени тази ситуация? Ако германското правителство има късмет, приближаващата зима ще намали потока от бежанци, давайки време да се организира приемането на търсещи убежище, както и да се постигнат нови споразумения с транзитните страни, особено с Турция. Ако канцлерът успее да възстанови контрола над положението, се запазва възможността след 20 г. тя все пак да бъде смятана за майката на една различна, по-жизнена и мултикултурна Германия - страна, отстояла своите ценности, когато са били подложени на стресов тест.

Ако обаче напливът на бежанците, нахлуващи в Германия, продължи още известно време със сегашното темпо, и Меркел удържи ангажимента си за "отворени врати", натискът върху нея да се оттегли ще се засили. В момента тя няма очевидни съперници. Но една продължаваща криза несъмнено ще изкара някои на предната линия.

Независимо от личната политическа съдба и репутация на канцлера, бежанската криза е преломен момент. Десетилетието след идването на власт на Меркел през 2005 г. сега изглежда благословен период за Германия, през който страната се радваше на мир, просперитет и международно уважение и се държеше на безопасно разстояние от световните беди. Тази златна ера вече е отминала.   

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:34 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 5 rate down comment 10
supertrader
преди 8 години
Ти защо си мислиш че Путин причинява нещо друго освен войни и бежанци там ? Между Русия и САЩ разлика няма и Германия не е стока въобще. Германия много добре виждаше че привличайки капитали от периферията на Еврозона, тя опостушава тези страни. Европа се тресе от икономическа депресия, а Германия се справи с нея привличайки капитали от слабите европейски държави.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 27 rate down comment 4
Jorkata
преди 8 години
Меркел ще бъде запомнена в историята като родоотстъпник и национален предател.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 6
misanthrope
преди 8 години
Лошото е че не е само тя. За Барозу се знае, че е бил даже Маоист на младини, за франсетата няма що да питам, те са видни социалисти всичките (без Льопен (ВолЕн)) За съжаление отново сепаратистките настроения в добрата стара Англия са ясен индикатор, че ЕС губи пътя
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 38 rate down comment 4
power grid
преди 8 години
Да не Меркел е причинила войните в Близкия изток но тя можеше открито да каже кои са причинителите и да се противопостави на санкции срещу Путин.Можеше и да не кани емигранти.В спокойна обстановка всеки може да управлява истинските водачи се проявяват когато стане напечено.Меркелица е просто един комсомолски секретар и кариерист.Лидер и водач е друго нещо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 27 rate down comment 12
misanthrope
преди 8 години
Меркел винаги си е била една източногерманска баба, расла и възпитавана в комунистическо общество, с ценностите на местния комсомол. Такъв човек просто няма капацитета, идеите, мисленето за да бъде лидер на едно демократично и прогресивно общество. Факта, че стигна до тук, да е 3 мандата на чело и едва ли не лидер на ЕС, само показва колко е изчерпана Германия и Европа откъм идеи и вдъхновение и колко Германия и Европа са всъщност близо като обществена организация до комунистическите общества от преди 1989 год. ЕС в момента навлиза в 80тте на комунистическите общества и продължават да не слушат поляците и чехите, като им казват, че там където отиват, ние от там се връщаме. Нас не ни слушат и не ни и питат а и нема кой да им каже, щото баце... трудно чете 2 страници текст (по Иван Костов) а и кога баба говори, той слуша и не се обажда пред учителката
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още