Разбира се, че богатите държави от Персийския залив биха могли да оказват по-голяма помощ на сирийските бежанци. Не е вярно обаче твърдението, което напоследък се чува отвсякъде - че арабите от Залива не правели нищо. През първите месеци от гражданската война в Сирия, започнала преди четири години, те приеха много сирийци. От Рияд твърдят, че само Саудитска Арабия е отворила границите си за 500 000 души.
Забележителна е и щедростта на тези държави: частни лица, фирми и правителства от региона са дарили през последните години милиарди евро за сирийските бежанци. Обединените арабски емирства изградиха в Йордания образцов бежански лагер. Катар и Саудитска Арабия помагат за подслоняването на бежанците в Ливан, а монархът на Кувейт дори получи от ООН почетното звание „Емир на хуманитарната помощ”, пише в свой анализ Deutsche Welle.
Само че днес, в петата година от началото на сирийската гражданска война, реалността е съвсем различна: сирийските бежанци вече не желаят да стоят по границите на своята родина в очакване на по-добри времена. Стотици хиляди се отправиха към Европа, защото държавите от Залива затвориха границите си за бежанци от Сирия - не на последно място от страх, че сред бежанците може да има и терористи.
И още нещо: държавите от Залива на практика нямат никакъв опит с бежанци. Всички чужденци в Абу Даби или Дубай са гастарбайтери. И макар броят им междувременно да надвишава числеността на местното население, арабите от Залива не изпитват особени притеснения, защото знаят, че един ден тези чужденци ще се върнат в родните си страни. В случая със сирийските бежанци обаче става дума за хора, които искат да останат може би завинаги, а и пристигат без покана или трудов договор. В монархиите от Персийския залив не са подготвени за подобен сценарий - още повече, когато става дума за стотици хиляди такива преселници.
Какво стана с прословутата арабска солидарност?
Казано другояче: прословутата арабска солидарност, за която се говори на всяка среща на върха на Арабската общност, не е нищо повече от празна дума. Войната в Сирия изправя арабите от Залива пред нови предизвикателства и изисква от тях радикално преосмисляне - най-вече по отношение на имиграционната политика. Въпросните страни биха могли да сторят повече за бежанците - това е пределно ясно. Но нерешителността им не бива да учудва никого в Европа. Защото тяхната безпомощност почти не се различава от нашата, заключава DW.
Всичко за бежанската вълна четете тук
преди 9 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години аре дърпай ве *** заминаай да прай тръби на някоя американска мамба отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години опсссс извинявам се, пуснали са Танас в отпуска, видях го под друга статия :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години То и на всички нас не ни е приятно да ти четем ***, ама свободна държава кво да правиш. Сега е позволено и на *** като теб да се качът на трибуната :):) но някой ден и теб ще те приберът при Танас, споко.... здравеопазването ни няма да е винаги долу. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Аве *** некой да ти искал мижавото мнение по мой адрес мм? Я бегай и легай ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Брат ... колко да е брат? Колкото за мене сърбина е брат. После, какво като е брат?Не се ли колят братя за пари и земя? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Явно БРАТ за БРАТЯ не съвсем БРАТ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ти си селския *** и това е ясно на всички и без да го твърдиш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Арабската солидарност не е празна дума. Тя е обобщена в думата "джихад" и се явява в цялата си сила, когато стане дума за изколването на неверниците и присвояването на ресурсите им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар