Изправени пред най-големия наплив от бежанци в Европа от десетилетия, реакциите и предложенията за действия от ЕС и страните членки се различават значително, а дебатът стана изключително политизиран. Международните организации и неправителствените агенции като агенцията на ООН за бежанците и Международния спасителен комитет, религиозни лидери като папа Франциск и архиепископът на Кентърбъри също изразиха позиция. Гласът на една група обаче привлича вниманието с отсъствието си: бизнесът, пише Луси Маркъс в коментар за Project Syndicate.
Докато правителства, благотворителни дружества и донорски организации обсъждат как да споделят отговорността за бежанците на всяка крачка от пътуването им - от лагерите в Йордания, Ливан и Турция до транзита и установяването, то европейският бизнес странно мълчи.
Само че в момент, когато бизнесът е по-силен от всякога, а мултинационалните корпорации се разпростират по целия свят, частният сектор трябва да работи с правителствата и неправителствените организации, за да помогне за преодоляването на краткосрочните и дългосрочните предизвикателства, създадени от огромния приток на бежанци.
Заслужава си ръководителите на компании от всички сектори, за собственото си добро, да се включат от самото начало. Само чрез превръщане на предизвикателството във възможности могат да бъдат намалени социалните, политическите и икономическите рискове.
Имаше едно забележимо изключение от модела на мълчание на частния сектор. Както германският канцлер Ангела Меркел бе в политическия авангард на мигрантската криза, така и Съюзът на германските индустриалци (BDI) бе в авангарда на бизнеса. Съюзът на германските индустриалци говори ясно и решително за ползите от бежанците за бизнеса и предложи промени в германските трудови закони и разпоредби, включително съкращаване на сроковете, в които бежанците получават право да работят. За да бъдат устойчиви инвестициите и ангажиментът на бизнеса, федерацията също така потърси гаранции, че мигрантите, които си намерят работа, няма да бъдат депортирани.
Сега е време да се произнесат и бизнес асоциациите от другите страни. Как възнамеряват да отговорят например Конфедерацията на британската промишленост или френската асоциация на работодателите MEDEF? А отделните мултинационални корпорации? Какви законодателни промени според тях ще им бъдат необходими, за да помогнат на правителствата и на ЕС в справянето с бежанската криза и гарантирането на дългосрочна стабилност в Европа?
Предизвикателството не се ограничава само в управлението на огромните потоци и обработването на молбите за убежище. През идните месеци и години страните дестинации трябва да положат основите за интегрирането на бежанците в работната си сила. Ако се чака прекалено дълго, ще бъде изпусната важна възможност за включване в разработването на стратегия, която работи в еднаква степен за компаниите, правителствата и обществата.
По-ранното включване в процеса на оценка, образование и интеграционно планиране би позволило на частния сектор да помогне за формирането на политика от самото начало, а не след това да се оплаква от неуспеха на правителство постфактум. Ръководителите на компании могат да помогнат да се определят уменията и възможностите, които биха били най-полезни на техните сектори, да установят насоки и програми за обучение и да предлагат стажове.
Ползите са ясни. Бежанците, пристигащи на европейските брегове, често са млади, добре образовани, квалифицирани и с желание бързо да се интегрират в обществото. Те са противоотрова за застаряващото население и ниските равнища на раждаемост и мнозина са дошли готови да работят. Чрез сътрудничеството с държавния сектор, бизнесът може да помогне в осигуряването на обучението и работата, от която се нуждаят.
Бизнесът също така има роля в подпомагането на формирането на отношението на обществото към бежанците. Това е особено вярно за общодостъпните организации. Футболни клубове в Европа не просто даряват пари, но предприемат и конкретни стъпки, за да създадат гостоприемна атмосфера с плакати за добре дошли, обучителни лагери за бежанци и в случая с Байерн Мюнхен - уроци по немски.
Не всички бежанци ще останат в Европа за постоянно. Един ден много от тях могат да се завърнат в родните си страни. Когато го направят, ще имат уменията да възстановят обществата и икономиките си, както и да осигурят здрава връзка със страната, в която са потърсили убежище. Значимостта на тази инвестиция в бъдещо държавно изграждане, както и бизнес връзките, не могат да бъдат подценени. Макар перспективата за възвръщаемост да изглежда далечна, инвестирането в днешните бежанци може да има решаващо значение в създаването на утрешните силни, стабилни търговски партньори.
Европейската бежанска криза продължава да бъде възприемана само като политически проблем, отчасти защото така я представят медиите. Единственото отразяване на въпроса от бизнес гледна точка по-скоро се съсредоточава върху финансовите последици, предизвикани от прекъсването на транспортни връзки като на пристанището в Кале. Европейската бежанска криза обаче е и бизнес проблем. Решавайки този проблем сега, бизнесът може да го превърне във възможност за всички.
(БТА)
преди 9 години Боже, Боже, ще работят. Те не могат да говорят /какво остава да четат и да пишат/, а щели да работят. Бял човек малко да слезе на земята, това са хора, които няма да се образоват, няма да се интегрират, няма да работят, само ще правят деца и ще лежат на социални помощи. А после следват капсулиране, радикализация, брожения, атентати, ислямизация, джамии и т.н. опити да се превземе Европа от исляма по "мирен" път. Западът досега не е ял на исляма попарата, но сега дойде време да я яде. Ако не се освестят западноевропейците и не си спомнят, че са християни /ако изобщо искат да си го спомнят разбира се/ ги чака доста нелицеприятна варварска истина за нещата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Докато правителства и благотворителни дружества обсъждат как да споделят отговорността за бежанците, европейският бизнес странно мълчиНе е работа на бизнеса да обсъжда. Бизнесът прави бизнес. Когато дойде евтина работна ръка, бизнесът тихо и кротко приема резюмета, мотивационни писма, провежда интервюта и си назначава тези, които хареса.Политиците са тези, които говорят, обсъждат и т.н., защото те само това могат. Това им е работата. А на бизнесът работата му е да прави бизнес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години http://***.blitz.bg/news/article/360769Бежанците в Европа като бизнес възможност...*** ти възможността !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години отново завидни НЕпознания по георграфия ... най-стабилната, светска държава, проевропейска в Близкия Изток от 50+ години е Израел :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тъй , сега ти отворения ше обясниш как да различим два *** без документи кой сириец и кой не ...говорят все арабски ...давай ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ти явно си неуспешния клонинг на Михаелиса , хахаха ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да вземат да връщат всички дето не са сирийци, ама нали Брюксел трябва да направи проблеми, за да оправдае своето съществуване отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Умните нации превръщат дори и проблемите в своя полза, а глупавите нации си създават проблеми и без да имат такива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ***, ти някога в Сирия стъпвал ли си, та да ми изнасяш тези лекции? А в Ливан? Минава ли ти през ум, че може и да поназнайвам нещо за Сирия от първа ръка? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Причините за войната в Ливан и Сирия са различни.И въпреки че Ливан беше "разсипан" от войната стандарта на живот на "горките" ливанци беше 5-6 пъти по-добър от "стабилната" в онова време Сирия (или Ирак).Просто в Сирия имаше класическа планова икономика в стил зрял социализъм (може и в стил Северна Корея) съчетана с висока степен на корупция + диктатура и резултатът е ясен.Докато в Ливан си имаше много големи икономически свободи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар