Подстригване на дълга, което не бива да се нарича така

Гърция по всяка вероятност ще получи своето облекчаване на дълга. Това е ясно поне от този уикенд, след като в свое телевизионно участие германският канцлер Ангела Меркел заяви, че „няма да има подстригване на дълга“.

Не, не става дума за противоречие. Защото канцлерът спомена и за „свобода на действията“, при което може да се мисли за намаляване на лихвите и падежите на заемите на Гърция. По подобен начин се изказаха и от Министерството на финансите. Това е „подстригване на дълга“, което не бива да се нарича открито така. 

Дори и размерът на "свободата на действията" изглежда вече формулиран. Финансовите министри от еврозоната дискутираха среден матуритет от 60 години, цитира Handelsblatt вътрешен източник от ЕС. И вместо след предварително планираните десет години, Гърция ще трябва да започне много по-късно да плаща лихви. 

Това може да се нарече haircut light, тайно „подстригване“ на дълга, или „подстригване“ на дълга през "задната" врата. Фактът, че дори и хардлайнерът Германия заговори за това, е положително развитие поне в няколко отношения, писа и списание Der Spiegel.

От една страна, сега дори и в обществеността се прокрадва разум. Колкото и ожесточено да спореха през последните месеци противниците и привържениците на кризисната политика, поне в едно нещо имаше единство – Гърция не може да върне дълговете си. Поне не така, както досега бе договорено и както предвижда спасителната програма. Да се настоява за това е не само безсмислено, но дори донякъде вредно.

В продължение на години Гърция беше принудена да спазва курс на строги икономии, а това не може да насърчи така нужния икономически ръст. Едно облекчаване на дълга по някакъв начин най-сетне признава този риск.

Как обаче ще изглежда това облекчаване – дали като истински т. нар. Haircut, при който и формално част от дълга ще бъде отписан, или чрез изключително дълъг срок на изплащане с ниски и разсрочени лихви, е все едно. Така смята и Международният валутен фонд.

Освен това федералното правителство заговори за тази възможност точно навреме. Тоест, преди гласуването на спасителната програма в Бундестага.

Възможно е заради темата за намаляване на гръцкия дълг противниците в редиците на управляващата коалиция да се увеличат. По-зле щеше да е обаче, ако обявяването на тази възможност беше станало след вота. Тогава парламентът в Берлин с пълно право можеше да упреква, че е бил заблуден.

В Германия Ангела Меркел и управляващите ще твърдят, че на Гърция няма да бъде опростен и един цент. Докато в същото време в Атина премиерът Алексис Ципрас постоянно ще прокламира в предстоящата предизборна кампания, че е принудил кредиторите да облекчат дълга. 

Ако въобще Европа е научила нещо през всички тези напрегнати месеци на войната на думи между Атина и Берлин, то това е, че ако в даден конфликт страните не успеят да запазят лицата си, то никой не печели. Жонглирането с думи не е нито осъдително, нито смешно. Нарича се „дипломация“.

По този начин Европа е функционирала повече от шест десетилетия след края на Втората световна война. И ще може да функционира само така, докато не се превърне в истински политически съюз. 

Темата за Гърция можете да проследите тук!