Фаталното отлагане на преструктурирането на гръцкия дълг

Смисълът на преструктурирането на държавния дълг е да намали обема на новите заеми, необходими за спасяването на неплатежоспособно лице. Кредиторите предлагат облекчаване на дълга, за да получат обратно по-голяма стойност и да намалят с колкото се може повече новото финансиране на неплатежоспособното лице, коментира за project-syndicate.org бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.

Забележително е, че кредиторите на Гърция изглежда не могат да оценят този основен финансов принцип. Когато говорим за гръцкия дълг, виждаме ясен модел през последните пет години, който остава непроменен и до днес.

През 2010 г. Европа и Международният валутен фонд (МВФ) предоставиха кредити на неплатежоспособната гръцка държава в размер на 44% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). Самото споменаване на преструктуриране на дълга беше възприемано за недопустимо и причина за присмех срещу онези, които са посмели да предложат такава неизбежна стъпка.

През 2012 г., докато съотношението между дълга и БВП скачаше до небето, частните кредитори на Гърция получиха значително подстригване от 34%. В същото време обаче към държавния дълг бяха добавени нови заеми в размер на 63% от БВП. Няколко месеца по-късно, през ноември, еврогрупата (съставена от финансовите министри на страните членки на еврозоната) посочи, че облекчаването на дълга ще бъде финализирано през декември 2014 г., щом програмата от 2012 г. бъде „успешно“ завършена и бюджетът на гръцкото правителство е постигнал първичен излишък (който изключва плащанията на лихвите).

През 2015 г. обаче, въпреки постигнатия първичен излишък, кредиторите на Гърция отказаха дори да обсъдят облекчаване на дълга. В продължение на пет месеца преговорите бяха в задънена улица, завършвайки с референдума в Гърция от 5 юли, на който гласоподавателите отхвърлиха с огромно мнозинство нови строги икономии, и с последвалото предаване на гръцкото правителство със споразумението от 12 юли. Тази сделка, която в момента е в основата на гръцките отношения с еврозоната, увековечава петгодишния модел на поставяне на преструктурирането на дълга в края на тъжна последователност от фискална дисциплина, икономическо свиване и провал на програмата.

Наистина, новият „спасителен заем“, предвиден в споразумението от 12 юли, очаквано започва с приемането – до края на този месец, на тежки данъчни мерки и средносрочни фискални цели, представляващи друг пристъп на строги ограничения. В средата на лятото следват преговорите за нов голям заем в размер на 48% от БВП (съотношението между дълга и БВП вече е над 180%). И накрая, най-рано през ноември и след първия анализ на новата програма, „еврогрупата е готова да обмисли, ако е необходимо, възможни допълнителни мерки... които целят да се гарантира, че брутните финансови нужди остават на устойчиво ниво“.

По време на преговорите от 25 януари до 5 юли , от които бях част, многократно препоръчвах на кредиторите ни серия от умни суапове на дълга. Целта беше да се намали максимално обема на нови средства от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и МВФ за рефинансирането на гръцкия дълг и да се гарантира, че през 2015 г. Гърция ще може да стане част от програмата за закупуване на активи на Европейската централна банка (ЕЦБ), ефективно възстановявайки достъпа на Гърция до капиталовите пазари. Според нашите оценки нужното ново финансиране нямаше да надвишава 30 млрд. евро (17% от БВП), като нито една част от него нямаше да бъде необходима за първичния бюджет на гръцката държава.

Нашите предложения не бяха отхвърлени. Въпреки че те бяха технически точни и правно обосновани, те просто не бяха обсъдени. Политическата воля на еврогрупата беше да пренебрегне нашите предложения, да позволи на преговорите да се провалят, да наложи неопределена във времето банкова ваканция и да принуди гръцкото правителство да приеме всичко – включително огромен нов заем, който е почти три пъти по-голям от предложения от нас. За пореден път кредиторите на Гърция сложиха каруцата преди коня, настоявайки новият заем да бъде договорен преди каквото и да е обсъждане на облекчаване на дълга.

Неустойчивият дълг, рано или късно, бива редуциран. Но точният момент и характер на това облекчаване е от огромно значение за икономическите перспективи пред страната. А Гърция днес е във вихъра на хуманитарна криза, защото неизбежното преструктуриране на дълга ѝ се използва като извинение за отлагане на това преструктуриране до безкрай. Както високопоставен служител на Европейската комисия веднъж ме попита: „Вашият дълг ще бъде облекчен въпреки трудностите, но защо изразходвате ценен политически капитал, настоявайки това преструктуриране да се случи сега?“.

Отговорът би трябвало да е повече от очевиден. Предварително преструктуриране на дълга, което намалява обема на новите заеми и прави дълга устойчив преди налагането на нови реформи, има добър шанс да събере инвестиции, стабилизира доходите и да положи основите за възстановяване. За разлика от това обаче отписване на дълга като това на Гърция през 2012 г., което доведе до провал на програмата, само допринася за продължаване на низходящата спирала.

Защо кредиторите на Гърция отказват преструктуриране на дълга преди да бъдат договорени нови заеми? И защо предпочитат нов по-голям спасителен пакет от необходимото?

Отговорите на тези въпроси не могат да бъдат открити чрез обсъждане на добрите финанси, било то публични, или частни, защото те остават твърдо в обхвата на политиката на силата. Дългът е силата на кредитора и, както Гърция научи по трудния начин, неустойчивият дълг превръща кредитора в библейския демон Левиатан. Животът под негова власт е гаден, скотски и, за много от съгражданите ми, кратък, заключава Варуфакис.

Всичко по темата за дълговете на Гърция четете тук.