Гръцката икономика срещу европейското сближаване

Гърция вече може би се нуждае от собствена икономическа категория, докато се бори с неуправляем дълг и перспективата за изпадане от еврозоната: категория на „повторно нововъзникваща“ (demerging) икономика.

Идеята за нововъзникващите икономики – преди бедни, лошо управлявани и затворени пазари, които се отварят и реформират, за да постигнат бърз растеж за догонване, е добре позната. Имаме акроними като БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) и MINT (Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция), за да ги обединим.

В рамките на Европейския съюз идеята има друго име, конвергенция или още сближаване, защото включва и хармонизиране на стандарти и закони. Бивши диктатури като Гърция, последвана от Португалия, Испания, а след това и обеднелите държави от бившия Съветски съюз, имаха възможност да създадат демокрации, да реконструират икономиките си и да доближат благосъстоянието на глава на населението до нивата във Франция и Белгия.

Гърция е в процес на сближаване още от преди да влезе в ЕС през 1981 г. След това получи огромна подкрепа, за да продължи още процеса на конвергенция – между 3% и 4% от брутния национален продукт годишно под формата на европейско финансиране. Тази подкрепа доведе до по-слаба трансформация, отколкото в други страни като Ирландия, защото фондовете бяха пропилени, основно за финансиране на дефицита по текущата сметка на страната, вместо за инвестиции в инфраструктурата. И все пак имаше и някакво развитие, пише в свой анализ Bloomberg.

След въвеждането на еврото през 1999 г. Гърция получи друг огромен стимул от евтино кредитиране. Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа през 90-те започна на около 24%, три пъти повече от средното за страните, които щяха да се присъединят към еврото заедно с Гърция. До 2002 г. разходите по дългосрочните заеми на Гърция и други членове на еврозоната се сближиха до около 5%. Те спаднаха още повече, докато през 2010 г. обаче кредитите на Гърция не я отдалечиха отново от всички останали.

Тези пари на заем бяха използвани неефективно, довеждайки до претоварен публичен сектор, ниска продуктивност и корупция. Но въпреки това резултатът от този ограничен паричен късмет се изразяваше в благосъстояние. Не можем да знаем какво щеше да стане с Гърция, ако беше останала извън ЕС и еврозоната след 1980 г., но разумното предположение би било да последва модела на по-голямата си съседка – Турция.

Гърция започна да става по-богата от Турция през 1980 г. Но щом влезе в ЕС, страната продължи в същата посока, превръщайки се в богата развита икономика и оставяйки Турция – нововъзникваща икономика – доста назад. Това напомняше за еднопосочна улица, но не беше: в момента гръцката икономика може би се доближава до размера си, който щеше да има, ако не се беше присъединила към ЕС.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.