IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Пол Кругман: Гърция е на ръба на пропастта

Страната трябва да излезе от еврозоната, за да избегне безкрайни икономии и вечна криза, коментира нобеловият лауреат по икономика

19:13 | 30.06.15 г. 19
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

От известно време насам стана ясно, че създаването на еврото беше ужасна грешка. Европа никога не е имала предпоставките за успешна единна валута – на нея ѝ липсва дори видът фискален и банков съюз, например, който да гарантира, че когато имотен балон във Флорида се спука, Вашингтон автоматично предпазва възрастните граждани от каквато и да е заплаха върху медицинските грижи, които получават, или банковите им депозити, коментира Пол Кругман* за The New York Times.

Напускането на валутен съюз обаче е много по-трудно и по-ужасяващо решение от това изобщо да не влезеш в него и досега дори най-затруднените икономики на Стария континент многократно са се отдръпвали от ръба на пропастта. Отново и отново правителствата се поддават на изискванията на кредиторите за сурови икономии, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) успява да удържи паниката на пазарите.

Но ситуацията в Гърция изглежда достигна до точката, от която няма връщане. Банките са временно затворени, а правителството наложи контрол на капитала, ограничавайки изтичането на парични потоци извън страната. Много е вероятно скоро да се наложи правителството да започне да изплаща пенсиите и заплатите под формата на сертификати, създавайки по този начин паралелна валута.

Следващата седмица в страната ще има референдум, който да реши дали да се приемат изискванията на тройката – институциите, представляващи интересите на кредиторите, за още икономии.

Гърция би трябвало да гласува с „не“, а гръцкото правителство – да е подготвено да напусне еврозоната, ако това е нужно.

Според Кругман повечето неща, които човек е чувал за гръцката разточителност и безотговорност, не са верни. В края на първото десетилетие на века гръцкото правителство наистина харчи повече от това, което има. Но оттогава то многократно е намалявало разходите и увеличавало данъците. Броят на служителите в администрацията се е понижил с повече от 25%, а пенсиите (които наистина бяха твърде щедри) са сериозно орязани. Ако се съберат всички строги икономии, те би трябвало да са достатъчни, за да се сложи край на първичния дефицит и той да се превърне в голям излишък.

Защо тогава се случва това? Заради колапса на гръцката икономика, дължащ се до голяма степен на същите тези строги икономии, които доведоха и до срив на приходите.

Този колапс, от своя страна, има много общо с еврото, което хвана Гърция в икономическа усмирителна риза. Случаите на успешни ограничителни мерки, при които страните овладяват дефицитите си без да изпаднат в криза, обикновено включват огромни валутни обезценявания, които правят износът по-конкурентоспособен. Това се случи с Канада, например, през 90-те и до голяма степен това се случи и с Исландия наскоро. Но Гърция, която няма собствена валута, нямаше как да се възползва от подобна възможност.

Нужно ли е тогава Гърция да напусне еврозоната? Според Кругман това не е задължително. Проблемът с Grexit винаги е бил рискът от финансов хаос, от банкова система, разклатена от паническо теглене на пари, и от бизнес, спъван както от банкови проблеми, така и от несигурен юридически статут на дълговете. Именно затова няколко последователни гръцки правителства се съгласиха на исканията за строги ограничения и именно затова дори СИРИЗА, управляващата лява коалиция, искаше да приеме вече наложените строги икономии. Всичко, за което помоли в замяна, беше спиране на допълнителни такива.

Тройката обаче не прие това. Лесно е да си изгубиш в детайлите на случилото се, но най-важният момент сега е, че Гърция получи оферта, по която вече нямаше възможности за преговори, но и която по никакъв начин не се различава от политиките през последните пет години.

Това е, и вероятно е била предназначена да бъде, оферта, която министър-председателят Алексис Ципрас не може да приеме, защото ще унищожи политическото си настояще и бъдеще. Целта явно е да го свали от власт, което вероятно ще се случи, ако гръцките избиратели се изплашат от конфронтация с тройката толкова много, че да гласуват положително на референдума през следващата седмица.

Те обаче не трябва да правят това по три причини. Първо, сега знаем, че дори по-суровите икономии водят до задънена улица: пет години по-късно Гърция е в по-лоша форма от всякога. Второ, по-голямата част от хаоса в следствие на Grexit, от който хората се опасяват, вече се случи. Със затворени банки и наложен капиталов контрол вредите не могат да бъдат много повече.

И накрая, приемането на ултиматума на тройката ще се превърне в окончателното изоставяне на всяка претенция за гръцка независимост. Не трябва да се поддаваме на убежденията, че представителите на тройката са само технократи, които обясняват на невежите гърци какво трябва да бъде направено. Тези предполагаеми технократи са всъщност фантазьори, които пренебрегнаха всичко, което знаем за макроикономиката, и сгрешиха на всяка стъпка по пътя. Не става въпрос за анализ, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, сила, която съществува докато изходът на Гърция от еврозоната се смята за немислим.

Време е да сложим край на немислимото, завършва Кругман. Иначе Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и криза без дори намек за излизане от нея.

* Пол Кругман е нобелов лауреат по икономика, професор по икономика и международни отношения в Woodrow Wilson School of Public and International Affairs в Университета в Принстън, както и гостуващ професор в London School of Economics.

Всичко за кризата с Гърция четете тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:16 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

19
rate up comment 6 rate down comment 0
Pyramid
преди 9 години
-Дайте да не ги ореваваме. По-добре, ужасен край отколкото ужас безкрай.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 4
Атанасио
преди 9 години
Страшното идва от там ,че доклада на ООН е грешен и съм обяснил подробно защо - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231Идеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък лукс - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558за да се избегне и глоб.затопляне - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445Подробности в коментар 3,4,5,6,7 и 9 Китай са досетливи за ''новият път на коприната'' ,и ''трета индустриална революция'' и съм коментирал подробно под статията тук - http://avtorski.pogled.info/article/65495/Kitai-politikata-na-Novata-normalnost
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 10 rate down comment 11
supertrader
преди 9 години
Какво му е страшното ? Я вземи поговори с някой китаец да видиш какви са им очакванията - добре е и още по добре ще става.Страшно е за донорите на капитали и то за тези които не си ги емитират те парите. Иначе може да емитират и 1000 трилиона някои и да ги пратят в Китай.В Китай се бият с пачки пари по главите.Къде са им проблемите ? Страшно ти е защото България е ДОНОР на капитали за евротарикатите - Германия, Великобритания ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 11 rate down comment 7
supertrader
преди 9 години
Какво му е страшното ? Я вземи поговори с някой китаец да видиш какви са им очакванията - добре е и още по добре ще става.Страшно е за донорите на капитали и то за тези които не си ги емитират те парите. Иначе може да емитират и 1000 трилиона някои и да ги пратят в Китай.В Китай се бият с пачки пари по главите.Къде са им проблемите ? Страшно ти е защото България е ДОНОР на капитали за евротарикатите - Германия, Великобритания ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 7 rate down comment 11
supertrader
преди 9 години
Размера на дълговете не е чак толкова важен когато те се покриват с нови дългове и има кой да даде тези заеми.Проблема на Гърция е че не и дават още заеми и не и купува облгациите ЕЦБ както ги купува на други държави.Причините са 100% политически и ако не бяха те сега щяха да говорят че Гърция е добре и заслужава още 10 пъти по толкова заеми.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 9 rate down comment 8
supertrader
преди 9 години
Размера на дълговете не е чак толкова важен когато те се покриват с нови дългове и има кой да даде тези заеми.Проблема на Гърция е че не и дават още заеми и не и купува облгациите ЕЦБ както ги купува на други държави.Причините са 100% политически и ако не бяха те сега щяха да говорят че Гърция е добре и заслужава още 10 пъти по толкова заеми.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 3 rate down comment 9
Атанасио
преди 9 години
Чел съм много и защото положението е страшно - ще почна с отдела за икономика и социални дейности на ООН - ''правителствата трябва да инвестират 3% от световния БВП годишно, което е около 1,2 трилиона паунда през 2010 г., в продължение на 40 години. За да се избегнат катастрофите'' - http://***.greentech.bg/archives/21201Доклада е грешен и съм обяснил подробно защо е грешен - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231Идеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък лукс - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558за да се избегне и глоб.затопляне - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445Подробности в коментар 3,4,5,6,7 и 9
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 16 rate down comment 0
driverf1
преди 9 години
Абе Атанасио.....,ти се утрепа да пишеш бе.....,а почини си малко.....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 12 rate down comment 14
Godo
преди 9 години
Естония има 2009г., 118% общ дълг. Португалия тогава има 223% общ дълг, а Гърция 167%. Тоест Гърция е имала 24% частен дълг, а Португалия 135% частен дълг. Естония пък е имала 110% частен дълг, 11-12 пъти по голям от държавният им. През 2008г. е 19,27% от БВП, са държавните разходи на Естония, на Гърция същата година, са 18,13%. http://bg.theglobaleconomy.com/Germany/Government_size/ Частният дълг плаща държавният дълг. Така България преди 8-10г. натрупа 50 милиарда долара частен дълг, който намали държавният дълг, чрез данъците взети от увеличената търговия с парите от частният дълг. Ето защо има страни с държавен дълг повече от Гърция или по-малък но го изплащат за сметка на частен дълг - огромен частен дълг. Под реформа се разбира да вземеш от бедните и да дадеш на богатите. А когато това води до рязко влошаване на икономиката дайте още от същата реформа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 12 rate down comment 12
Godo
преди 9 години
Германия напечата 3 000 милиарда марки, като са взети за валутен резерв тогава в светът, което е дълг. Но този дълг беше прехвърлен върху еврозоната, върху еврото. Аржентина трябваше да загуби финалът през 1990та, защото марката се печаташе много, а дори футболът влияе на борсовата търговия. http://bg.theglobaleconomy.com/Germany/Government_size/ Заемите отпускани от немците, остават на немска територия, за заплати на немските работници, за печалби на немските капиталисти, и за немската хазна. Частният дълг на Германия е два пъти повече от държавният. Германците увеличиха заплатите, което е единственият начин за създаване на нов частен дълг и потребление. Не разбрахте ли че частният дълг плаща държавният дълг. Така България преди 8-10г. натрупа 50 милиарда долара частен дълг, който намали държавният дълг, чрез данъците взети от увеличената търговия с парите от частният дълг. Ето защо има страни с държавен дълг повече от Гърция или по-малък НО ГО изплащат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още