Русия спешно се нуждае от път на газа, заобикалящ Украйна

Русия игра „ва банк“ спирайки „Южен поток“ и обявявайки вместо това строителството на „Турски поток“ и заобикалянето на Украйна като една от основните транзитни страни на руския газ за Европа след 2019 г. Това посочва в свой анализ руската консултантска компания VYGON Consulting.

Анализаторите посочват, че в следващите четири и половина години Русия трябва да намери трасе, по което да достави природен газ за европейските си клиенти. Договорът за транзит през Украйна изтича през 2019 г., но в същото време „Газпром“ има дългосрочни договори за доставка, някои от които изтичат през 2035 година, посочват анализаторите.

В този смисъл Москва трябва бързо да намери трасета, по които ще доставя суровината.

Проектът „Турски поток“ е резултат от промяната на отношенията между Европа и Русия в газовата сфера – преди те се развиваха в рамките на модела „взаимозависимост с елементи на диверсификация“, но днес вече нещата стоят на ниво „чиста диверсификация“, а Европа се опитва да намали своята зависимост от руски газ. На този фон Москва се опитва да осъществи пълномащабен пробив „на Изток“ и да диверсифицира своите пазари.

Основната задача на „Турски поток“ е всъщност да заобиколи Украйна по пътя на природния газ към Европа. По данни на анализаторите през 2014 г. 24 държави от Европа купуват газ от „Газпром“ и голяма част от тях – по газопровода през Украйна. Най-„украинозависими“ са Румъния, България, Гърция, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения и Италия.

Изборът на Турция за транзитна страна също крие определени рискове за Русия. На първо място страната е кандидат за член на ЕС и член на НАТО, което се разглежда от анализаторите като фактор за липсата на самостоятелност, а следователно и на надеждност при транзитирането на природния газ.

На следващо място Анкара трудно пропуска проекти, които не отговарят в пълна степен на интересите на Турция, а при преговорите за реализация на енергийни проекти страната винаги е настоявала да получи пакетни договорености. Тези фактори могат да затруднят в значителна степен реализацията на „Турски поток“, признават от анализаторската компания.

Експертите са разработили два сценария по отношение на ситуацията с транзита на руски природен газ след 2020 година.

Песимистичният предполага изграждането само на една тръба на „Турски поток“ и запълването на пълния капацитет на Opal (продължението на „Северен поток“ в Европа). Това ще означава покриване на нуждите на турските и на част от европейските потребители. Все още обаче ще има клиенти на „Газпром“, до които ще може да бъде достигнато само чрез тръбите през Украйна или с други думи руската страна ще трябва да сключи договор с Украйна за транзит на между 28 и 36 млрд. куб. метра газ годишно.

„При този сценарий се запазва транзитния риск, а икономическата ефективност на „Турски поток“ ще намалее“, посочват анализаторите.

При оптимистичния сценарий, описан от тях към 2020 г., „Газпром“ е изградил три от четирите тръби на „Турски поток“, реализират се проектите по Южния газов коридор и е запълнен пълният обем на Opal. Но дори и при това положение руската компания няма да може да се лиши от Украйна – нужни са още 10 млн. куб. метра природен газ за потребителите в Австрия, Словения, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Тези количества ще трябва да преминат отново през Украйна, сочат изчисленията на анализаторите.

Заобикаляне на Украйна е възможно едва към 2024 г., когато ще има изградена четвърта тръба на „Турски поток“ и ще работи Трансадриатическия газопровод (ТАР).

В близките две години ще стане ясно кой сценарий ще се сбъдне, казват от консултантската организация. Те препоръчват през 2019 г. „Газпром“ внимателно да анализира ще подпише ли нов договор за транзит с Украйна, с какви срокове и какви обеми ще бъде той.