Как може да се осигури устойчив глобален растеж?

Светът е изправен пред голяма дилема. Въпреки че бързият икономически растеж, като този, реализиран през последните 50 години, е от решаващо значение за подпомагане на развитието, сега също знам, че той може да има сериозни отрицателни последици, особено за околната среда.

Как можем да балансираме императивите на растежа и развитието с необходимостта да се гарантира устойчивост,  питат на сайта project-syndicate.org Лаура Тайсън и Джонатан Вьотцел*.

Безпрецедентният ръст на доходите на глава от населението през последните 20 години извади повече от един милиард души от крайната бедност. В развиващите се страни продължителността на живота се е увеличила с 20 години от средата на 1970 г. насам, а процентът на неграмотност сред възрастните е намалял почти наполовина през последните 30 години.

Бързият икономически растеж обаче предизвика огромен натиск върху околната среда. Нещо повече, той е придружен от растящо неравенство на доходите, което достигна исторически върхове в много страни (въпреки че между отделните страни неравенството е намаляло). Като се има предвид това, може да се твърди, че по-бавният растеж ще е добър за света.

В този случай решението е налице. Според нов доклад на McKinsey Global Institute (MGI) застаряващото население и намаляваща раждаемост в много части на света биха могли да забавят растежа на световната икономика значително през следващите 50 години.

Всъщност, дори ако производителността нарасне със същото бързо темпо, както през последния половин век, глобалният растеж ще намалее с 40% - доста под анемичния ръст от последните пет години. Увеличението на заетостта също е напът да се забави значително. В резултат на това, дори и при по-бавния ръст на населението, доходът на глава ще намалее с около 19%.

Все пак през следващите 50 години БВП ще се утрои, а доходът на глава от населението ще се удвои. Въпреки този темп на дългосрочен растеж, той ще представлява рязък спад спрямо темповете от последните 50 години – шесткратно увеличение на БВП и почти трикратно на дохода на глава.

Въпреки потенциалните ползи, особено за околната среда, очертаващото се забавяне на растежа носи значителни рискове. Макар че икономическият растеж не е самоцел, той дава възможност за постигане на по-широк набор от цели на обществото, включително създаването на икономически и трудови възможности за милиони уязвими и бедни хора, както и предоставянето на социални услуги като образование, здравеопазване и пенсии.

Как ще гарантираме, че тези задължителни изисквания са изпълнени въпреки демографските и екологичните ограничения? Първата стъпка е да се осигури икономически растеж чрез повишаване на производителността.

Необходимото ускоряване производителността - с 80%, за да поддържа темпа на растеж на БВП и с 22% за поддържане на растежа на доходите на глава от населението на нивото от последния половин век, е трудно. Докладът на MGI, базиран на казуси в пет икономически сектора, обаче установява, че постигането на такава производителност, макар че е "изключително предизвикателство", е възможно, и то без да се разчита на непредвиден технологичен напредък.

Три четвърти от потенциалния ръст на производителността може да дойде от подобрения, които вече са доказали своята ефективност - модернизиране на търговията на дребно, консолидиране производството на автомобили в по-малък брой по-големи фабрики, подобряване ефективността на здравеопазването, както и намаляване на загубите при преработката на храни. Останалото може да дойде от технологични, оперативни и бизнес иновации - например, създаването на нови семена за увеличаване на селскостопанските добиви, използването на нови материали (като композитни въглеродни влакна) за производство на по-леки и по-устойчиви коли и самолети, или цифровизирането на медицинските досиета.

Друга значителна възможност за растеж се състои в повишаване на заетостта и производителността на жените. Днес само около половината от жените в трудоспособна възраст в света са заети. Те печелят около три четвърти от заплатите на мъжете в същите професии, и са по-силно представени в неформални, временни и слабо продуктивни работни места.

MGI изчислява, че увеличаването на икономическата активност на жените може да допринесе за почти 60% от потенциалния растеж на работната сила през следващия половин век. Осъзнаването на този потенциал ще изисква усилия от страна на работодателите и правителствата за премахване на дискриминационните практики, които пречат на подбора, задържането и насърчаването на жените, както и кредитни, данъчни и семейни политики за подпомагане на работниците да балансират своите отговорности на работното място и у дома.

В същото време, за да се намали въздействието на продължаващия бърз растеж върху околната среда, светът трябва да подобри своята ресурсна ефективност значително. MGI и други установиха множество екологично отговорни възможности за растеж, които произхождат от по-интелигентно използване на ограничените ресурси.

Да вземем подобренията в енергийната ефективност, която може да намалят наполовина прогнозираното търсене на енергия до 2020 г. Както Калифорния - осмата по големина икономика в света - е доказала, строгите стандарти за енергийна ефективност може действително да бъдат добри за растежа и заетостта. В действителност тези политики запазиха енергийното търсене на глава от населението постоянно през последните три десетилетия (докато то нарасна с 50% в останалата част на САЩ), без да се прави компромис с растежа.

Налице са силни бизнес и потребителски аргументи за подобряване на производителността на ресурсите, тъй като тя може да доведе до значителни икономии на разходи. За щастие политиките в подкрепа на тази цел набират скорост както в развитите, така и в развиващите се страни.

Дори увеличението на икономическата активност при жените и ресурсно-ефективният растеж да поддържат висок икономически растеж, остава едно предизвикателство: неравенството в доходите. Всъщност няма проста връзка между растежа и неравенството в доходите. В края на краищата неравенството се увеличава както в бавно растящите развити икономики, така и в бързо разрастващите се нововъзникващи икономики.

Според френския икономист Тома Пикети неравенството в доходите расте, когато възвръщаемостта на капитала надвишава икономическия растеж, което означава, че сам по себе си по-бързият икономически растеж ще намали неравенството. Използвайки по-различен подход, икономисти от Международния валутен фонд също намират положителна връзка между по-слабото неравенството на доходите и по-бързия растеж, като заключават, че политиките, които преразпределят доход, могат по-бързо да насърчат по-устойчивия растеж.

Растежът все още има значение. Когато положителните демографски фактори се превърнат в отрицателни, а екологичните предизвикателства станат още по-ярки, бизнесът и правителствата трябва да помислят внимателно как да се подобри ефективността на ресурсите, докато същевременно благоприятстват по-всеобхватен икономически растеж.

* Тайсън е професор в Haas School of Business към Калифорнийския университет. Тя е старши съветник в Rock Creek Group и член на Съвета за глобален дневен ред по въпросите на половото неравенство към Сетовния икономически форум. Била е председател на Икономическият съвет към американския президент. Вьотцел е директор на McKinsey Global Institute.