Развитият свят изглежда се движи към среда с нулеви дългосрочни лихви. Въпреки, че Съединените щати, Великобритания, Япония и еврозоната запазват краткосрочните ставки около нулата вече няколко години, схващането, че това е временно отклонение означаваше, че средносрочните и дългосрочните лихвени проценти остават значителни. Това обаче може би се променя, особено в еврозоната, пише за сайта project-syndicate.org икономистът Даниел Грос*.
Строго погледнато, нулеви ставки се наблюдават само за номинален средносрочен дълг, който се възприема като безрисков. В цялата еврозона обаче ставките са близки до нулата - и отрицателни за значителен дял от държавния дълг - и се очаква да останат ниски доста време.
В Германия, например, лихвите по държавния дълг с матуритет до пет години са отрицателни, а над пет години - само леко положителни, като средната доходност за целия дълг е около нулата. Очевидно е, че почти нулевата лихвена среда в Япония вече не е уникална.
Мащабната програма за изкупуване на облигации на Европейската централна банка може би потиска лихвените проценти временно, като след прекратяването й догодина те ще се покачат отново. Инвеститорите обаче изглежда не мислят така. Всъщност 30-годишните немски ДЦК имат доходност под 0,7%, което показва, че те очакват ултра-ниски лихви за много дълго време. Много емитенти пък удължават матуритетната структура на задълженията си, за да си гарантират текущите ниски ставки.
Във всеки случай еврозоната изглежда заседнала в среда с ниски лихви за все по-дълги матуритети. Какво означава това на практика за инвеститорите и длъжниците?
Човек трябва отчита не само номиналния лихвен процент, но и реалния. Много ниски или дори отрицателни номинални лихви може да донесат положителна реална доходност на спестителите, ако цените паднат значително. В действителност японските спестители бяха облагодетелствани от това явление за повече от десетилетие, получавайки по-висока реална доходност от колегите си в САЩ, въпреки че японските почти нулеви номинални лихвени са много по-ниски от тези в Америка.
Независимо от това, номиналните лихви имат значение. Когато те са незначителни, това се отразява добре на печалбите, докато проблемите в балансите бавно се натрупват.
Като се има предвид, че счетоводните баланси се изготвят в съответствие с любопитна смесица от номинални и пазарните стойности, те могат да бъдат непрозрачни и лесни за манипулиране. Ако цените, а с тях и средният капацитет за обслужване на дълговете, спаднат, реалната тежест на дълговете се увеличава. Това обаче става ясно, едва когато дългът трябва да бъде рефинансиран или лихвените проценти се увеличат.
В условията на нулеви или почти нулеви лихвени проценти, кредиторите имат стимул да подновяват падежиращия дълг, за да прикриват проблемите си по-дълго. Тъй като дългът може да се рефинансира при такива ниски лихви, то рискът при подновяването му е много нисък, което позволява на длъжниците, които биха били неплатежоспособни при нормални обстоятелства, да издържат много по-дълго. В края на краищата, ако дълг може да се подновява неопределено при нулеви ставки, той всъщност няма значение, след като никой няма да изпадне в несъстоятелност. Дългът става де факто вечен.
Опитът на Япония илюстрира този феномен перфектно. При повече от 200% от БВП планината от дългове на правителството изглежда непреодолима. Обслужването на този дълг обаче коства само 1-2% от БВП, позволявайки на Япония да остане платежоспособна. По същия начин Гърция може да управляват своята дългова тежест, която е около 175% от БВП, благодарение на ултра-ниските лихвени проценти и дълъг матуритет (по-дълъг от този на Японския дълг), предоставени от европейските й партньори.
Накратко, при достатъчно ниски лихвени проценти, всяко съотношение на дълг към БВП е управляемо. Ето защо в настоящата лихвена среда Маастрихтския критерий за държавен дълг до 60% от БВП е безсмислен, като така нареченият "фискален пакт", изискващ страните да се стремят към това ниво, трябва да бъде преразгледан.
Всъщност почти нулевите лихвени проценти подкопават самата идея за прекомерна дългова тежест в страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Макар че тези държави са натрупали огромен дълг по време на кредитния балон, който се спука през 2008 г., разходите за обслужване на дълга в момента са твърде ниски, за да имат въздействието, което е нормално да се очаква - намаляване на доходите, предотвратяване на връщането към растеж и създаване на несигурност сред инвеститорите. Днес тези страни могат просто да рефинансират задълженията си при по-дълъг матуритет.
Държавните дългове несъмнено играят важна роля в глобалната финансова система, но в среда с нулеви лихви тази роля трябва да бъде преосмислена.
Грос е директор на Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies – CEPS). Грос е работил в МВФ и е бил икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент, както и на френския премиер и на финансовия министър на страната.
преди 9 години Незнам колко хора си дават сметка за какво става въпрос и съм ги обобщил като 3 планетарни катастрофи - http://atanasio.blog.bg/drugi/2013/09/16/otvoreno-pismo.1148972 Готов съм да застана пред всички академии на науките ,експерти и NASA за да обясня подробно - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231,и съм описал основните стратегии https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558 Идеята ми е да информирам повече хора а те още хора като геометрична прогресия за да има силно гражд.общество за да вземем мерки и следим ,и натискаме държ.власти да действат правилно за да избегнем катастрофите и за финансовата е най-лесно но трябва да се обясни подробно - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Вярно, не са всички, но все пак предлагането на пари е много по-голямо от търсенето (говорим за търсене което все пак има цел да ги върне) за да се стигне до тези нулеви проценти на лихвите. "Нулевите проценти на лихвите не са защото има голямо предлагане на пари.А заради колосалните дългове.Централните банки на развитите държави вече са заложници на тези дългове.Те не смеят да вдигнат лихвените проценти защото дълговото бреме ще ги смаже.Ще последват масови фалити и отписване на дългове и познатата ни система ще рухне отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Всяко нещо е за сметка на друго, защото световната икономика в крайна сметка е затворена система. Една кръгла планета. Това е. Ислямските банки например функционират по принцип с нулеви или близки до нула лихви. Там обаче самият модел е друг. Западният модел е на нарастващи икономики. Експанзията в сърцевината на поведението и функционирането на икономическите и финансови корпорации. Дори мисленето не предполага нещо друго, освен безкрайно разрастване. Но бъдещето е на устойчивия модел, в който експанзията е заменена с друго развитие. Най-вече технологично, но също така качество, ергономия и т.н. Дали устойчивият модел ще се наложи по естествен път със сътресения и жертви, или самолетът ще кацне управляемо зависи от финансовия и икономически елит. Което ме навежда на мисълта, че ще е аварийно .) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Отдавна съм писал ,че може и 200-300% държ.дълг ако лихвата е до 0,01% или монетарната банка е държавна.Тоест така наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи'' Хубава статия за Вътрешна афера http://e-vestnik.bg/20501/hishtnicheska-natsiya/ Ето го филма - http://***.dokumentalni.com/?p=985,и професора също обяснява добре как Бернарке и Грийнспан като шефове на ФЕД са отказали да контролират и спрат измамата - https://***.youtube.com/watch?v=-FRvpsBL6Vs&feature=youtu.beТемата е голяма и трябва да се балансира между отрицателните лихви и нулевите за да не се разпадне системата ,и съм обобщил основното - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Дълговете наистина биха били вечни и с нулева лихва , но само при едно условие - икономиката да е базирана на 0 - *** инфлация и ЕЦБ да я поддържа. Печатането позволява временно понижение по доходността , но то е само временно и после ст отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Някакви *** откриха вечния двигател. И докога ще продължава това ? К'во става с пазара на имоти ? А какво става с инфлацията (дефлация имало - вЕрно ли ?) Една бира в немско по заведенията вече е 4 евра - преди 3г. беше 3 евра. За народния Фолксваген няма да захващам. Токът е поскъпнал и той сигурно с 50% за последните 5-6г. За инфлацията у РБ-то смятам няма какво да говорим. Изобщо - четете "Черният обелиск". Нулеви лихви, отрицателни лихви. Болни мозъци! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Основния аргумент е дефлацията, икономическата активност и безработицата. А реалната причина е, че парите стигат при хората само под формата на кредити. Големите числа се въртят само между търговските банки и ЕЦБ. За нормалните клиенти лихвите по депозити са около и под 1%.Нулевите проценти означават печатане, пари които никой не мисли да връща скоро. Затова и като се заговори за вдигане на лихвите започват едни черни сценарии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Вярно, не са всички, но все пак предлагането на пари е много по-голямо от търсенето (говорим за търсене което все пак има цел да ги върне) за да се стигне до тези нулеви проценти на лихвите. Като цяло тези дето имат много пари фирми и физически лица имат интерес някой да взима заеми и идеалния вариант е това да е някое правителство, но защо правителствата трябва да стимулират печатането на още пари след като те са в излишък това ми е въпроса? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ключовата думичка в пост-а ти е "всички". Не са всички, много са малко даже и са доста близко до властта. На останалите "всички" дават само кредити като за случайни клиенти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Любопитно кое налага печатането на пари в огромни количества, след като всички се чудят какво да си правят парите и инвестират на борсата с доста доза риск и ниска печалба или безрисково просто ги дават на правителствата да им ги съхраняват? отговор Сигнализирай за неуместен коментар