Европа - ключовият съюзник на Обама в битката за споразумението с Иран

Израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда близо до мобилизация в страната му, а републиканците в САЩ се готвят за яростна битка с администрацията на президента Барак Обама заради рамката на ядреното споразумение с Иран. В Европа обаче то е почти универсално приветствано, пише за онлайн изданието project-syndicate.com Карл Билд, бивш външен министър на Швеция и премиер по времето, когато страната преговаряше за членството си в Европейския съюз (ЕС).

Стъпка по стъпка, европейският подход беше оправдан. За този резултат разбира се от особена важност се оказа разузнавателната общност в САЩ. Според докладите на разузнаването всички доказателства сочат, че Иран отдавна е изоставил конкретните планове за създаването на ядрено оръжие.

Лесно е да се разбере защо иранците биха го направили. Саддам Хюсеин стартира брутална осемгодишната война срещу Иран през 80-те години на миналия век, като западните сили го обвиниха, че открито се стреми да се сдобие с ядрено оръжие. Иранските планове за ядрените разработки обаче следваха определена локига. След като Саддам Хюсеин беше свален от власт през 2003 г., най-острата заплаха за сигурността на Иран изчезна, пише Билд.

Според него отдавна са се очертали тактически разлики между американските и европейските политики към ядрената програма на Иран. САЩ например очевидно искат да изкоренят всякакво знание за ядрените технологии в страната, а европейският подход е да се търсят надеждни гаранции, че Иран никога няма да разработи ядрено оръжие. Накрая Вашингтон призна, че за всякаква реалистична политика е необходима подкрепата на Европа.

Трябва също така да се каже, че европейците никога не са били прекалено впечатлени от твърдолинейния подход на Америка към другата част от “оста на злото” – Северна Корея и нейните ядрени амбиции. Отказът за преговори със севернокорейския режим и налагането на строги санкции срещу режима не отказа Пхенян от развитието на ядрените технологии.

Сред важните въпроси, които трябва да намерят решение до края на юни за постигането на окончателно споразумение с Иран, са детайлите около постепенното преустановяване и евентуална отмяна на икономическите и дипломатически санкции срещу Техеран. Въпреки, че това ще бъде предмет на ожесточена политическа битка в САЩ, по-вероятно е, че ЕС ще иска да върви напред.

Европа има основателни причини да вдигне ограниченията за износ на петрол от Иран. Допълнителните доставки ще задържат цените ниски и дори могат да ги потиснат допълнително. Отделно от икономическата печалба за европейските икономики, ниските цени на петрола водят след себе си важни стратегически ползи - по-специално по отношение ограничаването на ревизионистките амбиции на руския президент Владимир Путин в Украйна и на други места.

Според Билд САЩ и Европа трябва да се придържат към общ подход по отношение на санкциите срещу Иран. Ако войнственият политически подход на републиканците надделе, Вашингтон може да изгуби важен съюзник и да се окаже изолиран от всички други глобални участници.

И накрая, Израел е друг ключов фактор в основата на различията между САЩ и Европа, когато става въпрос за Иран. В по-голямата част от Европа позицията на Нетаняху се смята за нелепа, въпреки че в САЩ той има своята публика.

Почти е сигурно, че ако се постигне окончателно споразумение с Иран през юни, подкрепа на Европа за това ще бъде единодушна или поне близо до единодушна. Това ще подкрепи Барак Обама в неговата битка с противниците на сделката в страната му. Рамковото споразумение реабилитира европейския подход за решаването на спора за ядрената програма и Западът има всички основания да поддържа този подход и през следващите месеци.