В мъглата на безредието

Коя нарастваща заплаха светът пропуска в момента? След една наистина ужасяваща година за международния мир и сигурност, този въпрос е още по-важен за световните лидери, анализатори и медии, пишат за онлайн изданието project-syndicate.org Волфганг Ишингер и Ейдриън Ороз.

Ишингер е бивш държавен секретар на германското Федерално министерство на външните работи и бивш германски посланик в САЩ и Обединеното кралство. В момента е председател на Конференцията по сигурността в Мюнхен. Ороз е старши съветник “Политика и анализи” на конференцията.

Тази година във фокуса на конференцията влезе конфликта в Източна Украйна. Лидерите на Франция и Германия Франсоа Оланд и Ангела Меркел предприеха нова дипломатическа инициатива за решаването на ситуацията и очакванията им са до споразумение да се стигне през следващите дни.

Преди година войната в Сирия и кризата в Украйна обсебиха международната общност, пишат Ишингер и Ороз. Участниците в миналогодишната конференция обаче вероятно сега признават, че така и не оценихме истинската тежест на тези събития. Да не говорим за това какво ще дойде до провеждането на следващата конференция.

Бързата ескалация и на двете кризи, заедно с развоя на събитията на други места по света, накара много наблюдатели да обявят, че през 2014 г. се постави началото на една по-малко спокойна и много по-хаотична ера в международните отношения.

Многобройни пропуски и ерозионни точки в съществуващите колективни структури за сигурност бяха разкрити през изминалата година. Термини като “голямото разкриване”, който беше употребен от журналиста Роджър Коен през есента на 2014 г., резонират широко, тъй като улавят сегашното усещане за безпомощност, липсата на контрол, както и невъзможността да се предскаже коя би била следващата криза.

Както Хавиер Солана наскоро се изрази: "Живеем в една илюзия. В продължение на години светът е вярвал, че преходът от еднополюсен към многополюсен ред ще бъде спокоен, подреден, и стабилен. Колко сме грешали!”

Макар и да звучи елегантно разграничението между “правилната” и “погрешната” страна на историята или пък критиките към използването на методи от ХІХ в. в ХХІ век, тези аргументи са ни повече, ни по-малко риторични похвати. В най-добрия случай те не вредят, а в най-лошия - скриват сложността на съвременния пейзаж на сигурността, който трябва да се разбира и адресира.

Като за начало, войната се върна в Европа. Основните принципи на паневропейската сигурност са разрушени, както може би и напредъкът в отношенията между Русия и Запада след края на Студената война. Нещо повече, арабският свят – по-жесток и нестабилен, отколкото е бил от десетилетия, изглежда, че ще се разпокъса още повече, докато радикалните джихадистки групи, които се конкурират помежду си, все по-често насочват гнева си към Запада.