Какво всъщност спъва гръцката икономика?

В повечето случаи обаче банките нямат интерес от подобно кредитиране. Склавунос  разказва за свой клиент, специалист по производство на стъклени куполи, които е искал да получи от гръцка банка експортна гаранция за саудитска строителна фирма. „Компанията трябваше да депозира 110% от сумата, за да получи гаранцията", припомня си експертът. 

Друга основна пречка пред бизнеса е повсеместна бюрокрация. „Често държавата се препречва пред износителите", казва Джордж Пагулатос, професор в Атинския университет за икономика и бизнес и бивш икономически съветник на премиера Лукас Пападимос. „Данъчните закони се променят непрекъснато, към ревизиите на законите се добавят хиляди отделни постановления". Тъй като Тройката кредитори (МВФ, ЕК и ЕЦБ) постоянно притискат Атина да увеличава приходите в хазната, през последната година правителството променяше нови и нови детайли.

„Не сумата на данъците е проблем", казва Костис Пападимитракопулос, основател и главен изпълнителен директор на софтуерната компания Globo. „Но всяка година ние трябва да се примиряваме с нова несигурност". Затова през миналата година той решава да премести централата на компанията си в Силициевата долина. Така Гърция загуби водеща компания, която от 2013 г. е сред най-изявените компоненти в алтернативния инвестиционен пазар на Лондон - индекса FTSЕ AIM.

Преди повече от две години служители на холандското Министерство на икономиката са изследвали като част от европейската спасителна програма за Гърция политиката за насърчаване на износа. И са стигнали до изненадващи за тях резултати. Министерства и специализирани органи са действали без никаква координация помежду си, гласят констатациите. Холандските специалисти препоръчват спешно сливане на органите за насърчаване на износа и инвестициите.

Това се случва, но не се появява по-мощна институция. Опитен персонал се изпраща в пенсия, обявените нови назначения се забавят. При назначенията на новите позиции от по-голяма важност е политическата принадлежност, отколкото професионалните умения. „Министерствата все още се борят помежду си за това кое ведомство какво трябва да прави", казва консултантът Склавунос. "Някои дори не разговарят помежду си".

Така обаче без подкрепа остават много стартиращи компании, които разчитат на пробив на чуждите пазари. Склавунос цитира проучване, според което две трети от 7000 новоучредени производители на зехтин изчезват от пазара до две години след основаването си. „Хората изпразват спестовните си сметки, за да разработят етикети, да отидат пет пъти на панаири и изложения, но без да имат някаква реална концепция". Външната търговия не се преподава в гръцките университети, налице е липсата на експертиза, казва той.

При това именно хранително-вкусовата промишленост обещава големи възможности за износ. Консултантската компания McKinsey идентифицира хранително-вкусовата промишленост като един от осемте индустрии с потенциал за растеж. Но само няколко производители успяват да се наложат в чужбина, като производителят на кисело мляко Fage, който присъства в Германия и Австрия от 2012 година.

Независимо от подходящия за развитието на селското стопанство климат, страната не успява да се снабдява сама с хранителни продукти. Около 40 процента от храните са внос. През 2013 г. Гърция внася много повече преработени храни, отколкото изнася. Търговският дефицит в този сегмент възлиза на 1,5 милиарда евро. Дори 50% от консумираната в страната риба са внос от чужбина.

В продължение на много години гръцките фермери се опитват да заобиколят посредниците, които трупат високи маржове от търговията. Така все по-често се стига до директни продажби. В Солун, втория по големина град в страната, наскоро е открита кооперацията Bioscoop, която почти изцяло предлага гръцки продукти, най-вече произведени в региона.

Лимоните от магазина са от гръцкото градче Превеза - а не от Египет, какъвто е случаят с плодовете в повечето супермаркети. Кооперацията с повече от 300 членове в Гърция се разглежда като модел за социално предприемачество.

Колко далеч обаче е селското стопанство от жизнеспособните структури, показва и производството на цитрусови плодове. Два сорта, които узряват всяка година преди Коледа, доминират 80% от насажденията. „Днес ние вече нямаме портокали собствено производство", оплаква се Склавунос. Вместо това плодовете идват от Турция, Аржентина и Израел.

Проблемът обаче не е нов. Още през 1992 г. Склавунос пише докторската си дисертация за производството на цитрусови плодове. „Оттогава в сектора нищо не се е променило", казва той.