Производителите на петрол в Северно море бият алармата. Цената на един барел (159 литра) от сорта брент очевидно в дългосрочен план падна под прага от 50 долара, което е приблизително нивото от 2009 г. А за петролната индустрия това е истинско бедствие.
„Ние сме близо до колапса", казва Робин Алън, ръководител на британската браншова асоциация Brindex, която представлява предимно малките петролни компании. „При сегашната цена почти е невъзможно да се печелят пари", казва той, цитиран от DPA.
Петролните находища в Северно море са стари и постепенно се изчерпват. Този петрол бе отговора през 40-те години на петролната криза. В най-добрите времена, в края на 90-те години, в Северно море се добиваха повече от 250 млн. тона суров петрол годишно. След това бе прехвърлен зенитът и производството пада все по-бързо и по-бързо. Междувременно производството е над два пъти по-ниско, отколкото преди 20 години.
С все по-голяма техническа сложност производителите все пак успяват да извличат допълнително количество нефт от полетата. Конкретно норвежците се считат за световен лидер по отношение на максималния добив. Но това също струва много пари. От 2011 г. насам производствените разходи в нефтените полета край бреговете на Шотландия са се увеличили с повече от 60 на сто. А доставчиците и фирмите за услуги прибираха своя дял при цена на петрола над 100 долара. Но цената на петрола спадна наполовина от миналото лято досега. „Този ценови шок ще промени в дългосрочен план цялата петролна индустрия“, казва базираният в Хамбург енергиен експерт Щефан Буколд. „Рисковете за възвращаемостта на скъпи нефтени проекти и на алтернативни енергийни доставки сега трябва да бъдат оценявани по различен начин". Рисковите проекти с високи цени отсега нататък ще намират все по-трудно инвеститори или кредитори.
Шотландският „петролен“ град Абърдийн сега е обхванат от страх. Първите петролни компании вече обявиха орязване на персонала си. В Норвегия десет процента от приблизително общо 100 000 работни места ще бъдат съкратени. Държавната енергийна компания Statoil, чийто бизнес минава далеч отвъд производството на петрол и газ в Северно море, възнамерява да намали разходите си до 2016 г. с общо 1,3 милиарда долара. А норвежката крона вече се обезцени силно спрямо еврото и долара.
Германският добив на петрол в Северно море е сравнително малък по обем. Платформата
Mittelplate е най-голямото находище за страната, намиращо се близо до крайбрежието на провинцията Шлезвиг-Холщайн. От нея се добиват по около 1,3 милиона тона годишно. „Ситуацията с приходите се влоши значително“, казва говорител на оператора RWE Dea. Текущата програма за сондажи ще бъде завършена според плановете, а след това компанията ще прецени бъдещите си операции.
Производствените зони в Северно море бяха разработени сериозно през седемдесетте години на миналия век след първия ценови шок на пазара, като алтернатива на петрола, произведен от членките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Наименованието на сорта идва от името на поле в Северно море, открито през 1970 година. Думата брент е образувана от първите букви на имената на етерично-маслени слоеве - Broom, Rannoch, Etieve, Ness и Tarbat. Самият брент на практика е смес от масла от офшорни области на брент, Осенберг и Фортис между бреговете на Норвегия и Шотландия.
Днес сравнително висококачественият петрол от сорта допринася с една четвърт за общите доставки на най-голямата европейска икономика – Германия, като Норвегия, Обединеното кралство и Русия са основните доставчици. От началото на петролната криза нефтът от Северно море се счита и за стратегически ресурс, за да бъде Западът по-малко зависим от доставките от Русия и ОПЕК.
Британската петролната и газова асоциация вече формулира стъпки, които са необходими, за да остане индустрията конкурентоспособна. „На първо място, ние трябва да намалим разходите и да увеличим ефективността си", казва Малкълм Уеб, ръководител на Асоциацията Oil & Gas UK. В допълнение трябва да се помисли за намаляване на данъчното облагане за печалбите от производството на петрол и газ. Британските добивни фирми плащат данъци в размер на 60 до 80 на сто от печалбата си, в сравнение с налог от 20 на сто за останалата част от икономиката.
Всичко по темата четете тук!
преди 9 години ТОВА Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ НЕ САМО НА СКАНДИНАВЦИТЕ, НО И НА ШИСТОВАЦИТЕ!ТАМ ИНВЕСТИЦИИТЕ СА ЗА ТРИЛЬОНИ $ !!ПРЕДСТОИ ГЪРМЕЖА НА ШИСТОВИЯ БАЛОН И НА ЦЯЛАТА СЕКЮРИТИЗИРАНА ФИНАНСОВА СИСТЕМА!Всичко е в ръцете на рашъните и персите, които са увеличили добива на петрол и с дънпинговите цини помитат американската финансова система!НЕЩАТА СА ДРАМАТИЧНИ И АКО ТРЯБВА ДА СМЕ ТОЧНИ случващото се е истинска война!Ще победят ези които успеят да издържат на ниските цени на горивата които ще достигнат и под 30 $ за барел! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години На първо място, ние трябва да намалим разходите и да увеличим ефективността си"Защо все по-често се чуват обяснения как трябвало тази и онази фирма да подобрява ефективността си, след като основното правило, според множеството, е че конкуренцията води до висока ефективност? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години авторът е *** отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години авторът е *** отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Къде са сега надничарчетата да съобщат каква разруха има в нефтогаза на Русия, Венецуела и Иран и какъв напредък на шистоваците по света и у нас.Къде сте бе, стотинкаджии отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Къде са сега надничарчетата да съобщат каква разруха има в нефтогаза на Русия, Венецуела и Иран и какъв напредък на шистоваците по света и у нас.Къде сте бе, стотинкаджии отговор Сигнализирай за неуместен коментар