Как Путин изкривява реалността

В края на 2014 г. в Русия избухна огромна финансова криза. От средата на юни цените на петрола паднаха почти наполовина, а през декември рублата също понесе подобен срив. Международните валутни резерви на страната се свиха със 135 млрд. долара, а инфлацията скочи с двуцифрени стойности. А ситуацията ще се влоши още повече, пише в свой анализ за Project Syndicate Андерс Аслунд, старши сътрудник в Института „Питърсън“ за международна икономика във Вашингтон.

Заради сегашните ниски цени на петрола Русия е принудена да намали наполовина вноса си. Това, както и по-нататъшното нарастване на инфлацията, ще доведе до значително намаляване на стандарта на живот на руснаците. В съчетание с непрекъснато увеличаващата се корупция и тежката ликвидна криза всичко това може да доведе до финансова криза със спад в производството в диапазона 8-10%. 

Способността на Русия да се справи с текущите си проблеми е тясно свързана с властовия президент на страната Владимир Путин. Но той не изглежда готов да предприеме нещо. Досега той действа така, сякаш няма никаква криза. По време на двете си най-големи публични изяви през декември Путин говори само за „моментна, временна ситуация". В речта си на Нова година президентът се похвали с анексирането на Крим и успешното провеждане на Зимните олимпийски игри в Сочи, като избегна темата за икономиката.

Но предвид факта, че тя е в състояние на свободно падане, Путин не може да пренебрегва завинаги темата. А дори и най-накрая да приеме действителността, то той едва ли ще има много възможности за маневриране, пише още Аслунд.

Разбира се, Путин може да изтегли войските си от източната част на Украйна и с това да накара САЩ и Европа да отменят санкциите си срещу Русия. Но това ще бъде признание за поражение - нещо, за което Путин не би си помислил.

Освен ако не иска да предизвика голяма война, той има малко възможности да насърчи нагоре цените на петрола. А и още преди спада на цените на петрола растежът на руската икономика на практика спря, а всеки сериозен опит да се промени системата ще дестабилизира властовата база.

В действителност изглежда, че стилът на управление на Путин не изглежда съвместим с нито едно решение на настоящите проблеми на руската икономика. Точна и навременна статистика за руската икономика - която е необходима за взимането на ефективни мерки срещу кризата, е достъпна онлайн, но Путин твърди, че не използва интернет.

Вместо това журналистът Бен Юда пише, че Путин получава всеки ден от трите си най-големи тайни служби обобщения за случващото се в Кремъл, във вътрешната и външната политика. Така че за него сякаш икономическите данни са по-малко важни от информациите за сектора на сигурността – може би това е естествено поведение за един клептократ.

При това руските политици не изпитват недостиг на икономическа експертиза. Точно обратното - най-големите икономически институции на Русия разполагат с компетентни мениджъри. Проблемът е, че политическите решения се вземат единствено от Кремъл, където пък няма икономическа компетентност. Последният силен икономист в обкръжението на Путин бе Алексей Кудрин, който подаде оставка през 2011 г. като министър на финансите. За разлика от САЩ нито един от важните руски бизнес лидери не е член на Националния съвет за сигурност.

Путин не само е присвоил властта на своите по-компетентни колеги, но също така и на министър-председателя, който традиционно бе водещият политически лидер в Русия. От завръщането на Владимир Путин на президентския пост през 2012 г. премиерът Дмитрий Медведев е почти без никакво влияние, отбелязва още Аслунд.

С една дума – Путин, който не е икономист, взема еднолично всички важни решения за икономическата политика в Русия. При индивидуални кратки срещи той дава заповеди на своите министри и топ мениджърите на държавни предприятия. Така руската икономическа политика става фрагментирана и нефункционална.

Никъде другаде тази липса на координация не е по-очевидна, отколкото на валутния пазар. За разлика от повечето други страни централната банка на Русия няма изключителното право за интервенции. Когато през декември рублата бе заплашена от тотален срив, Министерството на финансите, което чрез два суверенни инвестиционни фонда държи 169 млрд. долара - почти половината от международните резерви на Русия, заяви, че интервенциите на централната банка са недостатъчни. Така то съобщи, че ще продаде 7 млрд. долара от резервите си в подкрепа на рублата, което рязко повиши обменния курс.

Когато курсът падна отново, Кремъл призова петте най-големи държавни експортни компании да обменят част от своите кешови наличности в рубли, което отново доведе до по-нататъшно рязко увеличение, а след това – до нов спад. Такива несъгласувани намеси естествено водят до волатилност на валутния пазар, като рублата в рамките на отделни дни се колебае с 5 до 10%.

Но и руският бюджет едва ли е в по-добро състояние заради хаотично управление на Путин. Неговите приоритети са ясни – на първо място се поставят армията, службите за сигурност и държавната администрация, а след това инфраструктурните проекти, с което той и неговите другари трупат богатство. На последно място следват социални разходи (главно пенсиите), които са необходими, за да получи той подкрепата на обществеността. Но изведнъж приходите от продажбата на петрол не са достатъчни, за да плаща за всичките три приоритета.

Колкото и да се опитва финансовото министерство да нагоди приходите и разходите, то има твърде малко политическа тежест. През миналата година централното правителство делегира повече разходи за образование и здравеопазване на регионалните власти, без в същото време да им предостави повече ресурси, и никой не успя да направи нещо по въпроса.

Ако Путин иска да спаси руската икономика от катастрофа, той ще трябва да промени приоритетите си. На първо място той трябва да отмени някои от основните дългосрочни инфраструктурни проекти, които през последните две години подкрепяше силно. Въпреки че решението през декември за отказа от газопровода Южен поток е стъпка в правилната посока, то съвсем не е достатъчно.

Освен това Путин трябва да следва разумната препоръка на финансовия си министър Антон Силуанов за намаляване на публичните разходи през тази година с 10%, включително и за социалните програми и военните. Но опитът показва, че това няма да се случи.

Русия има сериозни финансови проблеми, които ще се засилят още повече. Но най-големият проблем пред страната вероятно е нейният президент, който продължава да отрича реалността. Неговите проекти и дейности само могат да влошат допълнително положението, заключава Андерс Аслунд.