В края на 30-те години на 20-и век икономисти, опитващи се да обяснят как е възможно депресията да продължава близо едно десетилетие, се запитали дали проблемът не е в липсата на хора.
"Една промяна от нарастващо към намаляващо население може да е много пагубна", казал Джон Мейнард Кейнс през 1937 година. Следващата година, друг виден икономист, Алвин Хансен, изразил тревога, че САЩ остават без хора, територия и нови идеи, пише в свой анализ The Economist, цитиран от БТА.
Резултатът, казал той, е "продължителна стагнация - хилави възстановявания, които умират в зародиш, и депресии, които се самозахранват и оставят тежко и на вид непоклатимо ядро на безработицата".
Преди година Лари Съмърс от Харвардския университет върна към живот понятието "трайна стагнация" ("secular stagnation"), за да опише продължителните затруднения на богатия свят. Слабото търсене и прекомерните спестявания направиха невъзможно икономическият растеж да бъде стимулиран с обичайния инструмент на ниски краткосрочни лихвени проценти, гласеше неговият довод.
Възможно е демографията да играе главна роля за болестта, която Съмърс описа - дори по-главна, отколкото през 30-те години на 20-и век.
Застаряването на населението може да потиска икономическия растеж и лихвените проценти по няколко начина. Най-прекият е чрез предлагането на работна ръка. Потенциалният брутен вътрешен продукт (БВП) на една страна зависи от броя на работниците и тяхната производителност. Както в Германия, така и в Япония, населението в трудоспособна възраст намалява повече от едно десетилетие, като при това темповете на свиване ще се ускорят през идните години. Потенциалната работна ръка във Великобритания ще спре да нараства през идните десетилетия, а в САЩ ще нараства едва с една трета от темповете от 0,9%, които преобладаваха от 2000 до 2013 година.
При равни други условия едно половинпроцентово забавяне на увеличаването на трудоспособното население ще изтрие аналогичен икономически растеж. Този ефект трябва да бъде почувстван постепенно. Възможно е обаче рецесията да е ускорила този процес, насърчавайки много работници да се пенсионират рано. В САЩ първите представители на бейби бум поколението получиха държавна пенсия през 2008 година, когато навършиха 62 години.
Според няколко изследвания на това може да се дължи половината от намаляването на дела на трудоспособното население, било то работещо или търсещо работа, от 66 до под 63%. Този сценарий повтаря случилото се в Япония, която изпадна в стагнация и дефлация през 90-те години на 20-и век горе-долу по същото време, когато населението й в трудоспособна възраст започна да се топи.
Броят и възрастта на населението може също да оказва влияние за това колко потребители и работници може да набере бизнесът и колко ще инвестират самите те. Кейнс и Хансен са се безпокояли, че едно намаляващо население ще има нужда от по-малко от стоките, произвеждани от американските заводи. Съвременните модели на икономически растеж тръгват от презумпцията, че на фирмите е необходима определена маса капитал на работник - оборудване, сгради, земя и интелектуална собственост - за производството на единица продукция. Ако по-малко работници са на разположение да бъдат наети, то и фирмите ще се нуждаят от по-малко капитал.
В изследователска бележка Еудженио Пинто и Стейси Тевлин от Федералния резерв на САЩ обръщат внимание, че нетните инвестиции (брутните инвестиции минус амортизацията) са близо до най-ниското си равнище като дял от съвкупната капиталова маса от Втората световна война. Това отчасти е въпрос на икономически цикли, тъй като рецесията принуди компаниите да свият плановете си за разширяване. Той обаче е и траен.
Нарастването на капиталовата маса се забави от 3,1% годишно в периода 1994-2003 г. до 1,6% през следващото десетилетие. Икономистите приписват около една трета от това намаляване на темповете на забавеното увеличаване на работната ръка, а остатъка - на по-малкото иновации. С други думи компаниите купуват по-малко машини, тъй като имат по-малко служители, които да работят на тях, и могат да се възползват от по-малко
технологически пробиви.
преди 9 години Прав си , но тука вече идва мястото на високата наука : новите олигарси, тр да ги изпълняват, поне с дублиране на анатомичните органи, който оказват влияние на потреблението и отстраняване на тези, които го препятстват. Например може да се помисли за модел с две или три усти, няколко стомаха, но без мозък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Много ама много си заблуден. Голямото потребление се прави от масите не от олигарха. Дори 100 000 000 на година да харчи, пак е смешно малко в сравнение с потреблението на един 100 000 ден град, Това са храни, напитки, дрехи, комунални услуги, автомобили, лекарства, недвижими имоти.. Както и да е, земи се ориентирай малко в количествата. Според официалната статистика, най-богатите българи нямат по 1 милиард, даже до половин трудно докарват, а само в КТБ има 6.5 милиарда влогове. СМЕТАЙ за каква е силата на масата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Напротив, никой не разчита на чичак като теб, а на г-н олигарх, който винаги има място за още една яхта, частен самолет, още 20 души прислуга и охрана, и да дигне по 2 мола на година. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не са точно глупости но се тълкува неправилно. Да, демографията е в основата, но не поради намаляване на работната ръка, без това с тези автоматизации производителността е огромна, пък и Китай е голям ( ако не достигаше работна ръка, безработицата щеше да е ниска, което очевидно не е така) а поради спада на потреблението. Намаляването на броя на комсуматорското западно население и застаряването води до спад в потреблението и от там до всичкото зуе. Едно е някой 20 годишен, който няма нищо а му се иска всичко, едно е чичка като мен, дето има всичко, което наистина му трябва, а в скъпите неща вижда повече проблеми отколкото радост отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Хехе, обаче теоретично е възможно БВП да расте и формално да не стагнираме , дори и при намаляване пропорционалната стойност (per capita), ако броя на заетите върви нагоре с необходимата скорост ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Глупости, тезата е пробита защото това не влияе per capita на цифрата. Например в България заради бързото намаляване на населението GDP per capita вече отдавна е задминало нивата от 2007 и продължава стремглаво да расте. С тези темпове до 10-тина години може да се доближим доста до европейските нива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар