Проклятието на слабото търсене

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че "червените предупредителни светлини отново светят на таблото на световната икономика". Светлините не са червени като през 2008 г. Затрудненията, причинени от строгите мерки за фискални икономии, които правителството на Камерън препоръчва, обаче станаха особено явни в Япония и еврозоната, пише Financial Times.

Тези икономики с високи доходи, които са в стагнация, са най-слабите звена в световната икономика. За да разберем защо, трябва да анализираме най-важната икономическа слабост: синдрома на хронична недостатъчност на търсенето.

В реч в Сиатъл, на път за срещата на върха на групата на двайсетте водещи икономики миналия уикенд в Австралия, финансовият министър на САЩ Джак Лу направи трезв преглед на ситуацията. Както отбеляза той, светът е далеч от постигането на "силния, устойчив и балансиран" икономически растеж, обещан на срещата на Г-20 през 2009 г. в Питсбърг.

Възстановяването на глобалната икономика е "неравномерно, с рязко различаващи се траектории", каза Лу. "В САЩ вътрешното търсене надвиши предкризисните равнища през първото тримесечие на 2012 г. и сега е с около 6% по-високо, отколкото преди кризата. Вътрешното търсене както в Япония, така и във Великобритания, е с около 2% по-високо", допълни той. "Търсенето в еврозоната обаче все още не си е възвърнало нивото, загубено по време на кризата, като остава с над 4% под предкризисното си равнище."

Лу обаче пропусна да спомене, че това слабо представяне - дори шестпроцентовото увеличаване на реалното търсене в САЩ за период от над шест години е жалко по исторически стандарти - е факт въпреки най-агресивната парична политика в историята.

Основните лихвени проценти на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) са близо до нулата от края на 2008 г. ЕЦБ се опита до повиши лихвата си над 1% през 2011 година, но накрая не издържа и я свали почти до нулата. Водещата лихва на Японската централна банка е на такова равнище от две десетилетия.

Това обаче съвсем не бе достатъчно. Балансите на всички тези централни банки се увеличиха рязко. В САЩ и Великобритания този процес се стабилизира. В еврозоната тенденцията от 2012 г. на свиване на балансите се обърна, а на японската централна банка лети към стратосферата, до равнище от 80% от брутния вътрешен продукт (БВП), и продължава да нараства.

Как да обясним факта, че търсенето е толкова слабо, особено в еврозоната и Япония? Само ако разберем това, ще имаме някаква надежда да предпишем правилните лекарства. Може да бъдат посочени три групи обяснения за стоящите в основата причини.

Първата подчертава посткризисното натрупване на частни дългове и вредата за доверието, причинена от внезапното разпадане на финансовата система. Досегашният отговор е изчистване на балансите и принудително инжектиране на капитал в банковата система, подкрепени от стрес тестове, за да бъде убедено обществото, че финансовата система отново е кредитоспособна. Към това е необходимо да се добави фискалната и паричната подкрепа за търсенето. Според тази гледна точка връщането към икономическия растеж трябва да е бързо.

Втората група отрича първата. Тя твърди, че предкризисното равнище на търсенето не е можело да бъде поддържано, тъй като се е основавало на натрупване на огромни частни и държавни задължения - първите свързани с балоните на цените на недвижимите имоти.

Япония пострада от подобно постбалонно натрупване на частни дългове след 1990 година; САЩ, Великобритания и Испания - след 2008 година. В резултат на това икономиките са измъчвани не толкова от посткризисна рецесия на балансите, а и от неспособност да генерират търсене, движено от кредити, на равнището отпреди кризата. Зад неустойчивостта на предкризисното търсене стоят глобалните дисбаланси, промените в разпределението на доходите и структурно слабите инвестиции. Симптом за нея е хроничният финансов излишък (доходите са по-големи от разходите) в частния сектор, както е в Япония и еврозоната.

Третата група обяснения изтъква забавяне на потенциалния икономически растеж заради съчетание от демографски промени, забавено повишаване на производителността и малки инвестиции. Тя обаче следва пряко от втората. Ако се очаква растежът на потенциалното търсене да се забави, то потреблението и инвестициите ще са слаби. Това на свой ред ще генерира слабо нарастване на търсенето. Ако централните банки се борят с тази ситуация, те предизвикват надуване на балони. Ако я приемат, слабото нарастване на предлагането се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Икономиките с високи доходи страдат от всички тези три групи проблеми в по-голяма или по-малка степен: САЩ - по-малко, Япония и еврозоната - повече. Дори Китай, въпреки че се радва на много по-висок потенциален икономически растеж, се опасява от втория и третия вид, при все че не е изпадал във финансова криза.

Неговият икономически растеж през последните години бе движен от неустойчиви бързи натрупвания на дългове и неустойчиви високи равнища на инвестиции, предвид забавянето на естествения растеж.

Причината тази радикална политика да е толкова неефективна е, че икономиките страдат от такива дълбоко вкоренени проблеми. Нещата не опират само до слабото предлагане. Нито пък до слабото търсене. Или пък до натрупване на огромни дългове или до финансови шокове. Всяка икономика освен това има различно натрупване на проблеми.

Като по-динамична в демографски план и по-иновативна икономика с ниски равнища на частни спестявания, САЩ имат по-големи шансове да постигнат по-нормална конюнктура в сравнение с еврозоната и Япония. По същия начин, като икономика с потенциал за догонване, Китай трябва да е по-способен да оказва коригиращо въздействие.

Еврозоната и Япония обаче са изправени пред по-големи предизвикателства, що се отнася до връщането към стабилен растеж. Това е така, защото техният частен сектор не е в състояние да използва спестяванията, които те искат да генерират. Това ги изправя пред неконвенционален политически избор на мерки, вероятно още по-неконвенционални от схемите, които те вече опитаха да приложат. Последиците от един опит може да са окажат политически унищожителни, особено в еврозоната. 

(БТА)