Джон Мюлбауър: Европа се нуждае от количествени улеснения за хората

Вече е почти сигурно, че до края на годината падащите цени на енергията и суровините ще повлекат годишната инфлация в еврозоната под 0%, далеч от целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от малко под 2%.

Затова вместо да продължава с погрешното си традиционно мислене, което, концентрирано около германската икономическа идеология, възпрепятсва креативните решения на проблема, ЕЦБ трябва да потърси „количествени улеснения за хората“ – адаптация на стратегията на Милтън Фридман за „парите, спускани от хеликоптер“, чрез които да обърне хода на дефлацията и да върне еврозоната на правилния път.

Това пише професорът по икономика в Оксфорд Джон Мюлбауър в сайта на организацията Project Syndicate.

В настоящия си вид традиционната парична политика имаше малък ефект върху икономиките на страните в ядрото на еврозоната, като ефектът от количествени улеснения в стила на Федералния резерв на САЩ (Фед) ще бъде подобен. Това може да бъде обяснено отчасти от факта, че в еврозоната банките имат много по-голяма роля при предоставянето на кредит, за разлика от САЩ, където тази функция се пада главно на капиталовите пазари. Следователно понижаването на доходността по държавните, корпоративните и обезпечените с активи облигации ще има по-малък ефект.

В същото време обменният курс на еврото, оставащ единственият механизъм, при който сегашната политика би имала ефект, не може да бъде понижаван още много. Имайки предвид големия търговски излишък на еврозоната, това би довело до силна съпротива в международен план. Освен това механизмите, чрез които покупките на активи от Фед стимулират потребителското потребление, като ниски ипотечни лихви, достъпност до рефинансиране на покупки на домове, високи жилищни цени и др., работят по различен начин в еврозоната.

В Германия, Франция и Италия високите жилищни цени подтикват тези, които нямат собвствен дом, да спестяват повече за авансово плащане и предизвикват препазливост у наемателите, които очакват повишаване на цените на наемите. А благосъстоянието на собствениците на домове не води до значително увеличаване на потреблението, имайки предвид липсата на достъп до заеми, обезпечени с втора по ред ипотека и до евтино рефинансиране на ипотечни заеми. Накрая, в страни като Германия, където спестяванията и банковите влогове на домакинствата сериозно надвишават техния дълг, ниските лихвени равнища водят до свиване на общите потребителски разходи.

Друг фактор, ограничаващ ефекта на количествените улеснения в еврозоната, е ниската доходност по облигациите, която увеличавайки дефицитите на пенсионните фондове, може да откаже някои компании от инвестиции и по този начин да доведе до повишаване на вноските и намаляване на размера на плащанията.

Освен това количествените улеснения, в частност техният вариант в САЩ, могат да имат неблагоприятни ефекти върху разпределението на средствата, тъй като те насочват повече пари към богатите, които имат по-малка склонност към разходи, вместо да предоставят повече средства на бедните, които биха увеличили потреблението си. В еврозоната въпросът за разпределението е допълнително усложнен, тъй като институционалните различия между държавите създават впечатление за дискриминация помежду им.