Сбъркан ли е германският икономически модел?

Собственици на фирми може й да приветстват това, но потискането на заплатите вреди на по-дългосрочните перспективи пред икономиката, като обезкуражава работниците да усъвършенстват уменията си, а фирмите да произвеждат продукция с по-висока стойност.

Свитите заплати потискат вътрешното търсене, докато в същото време субсидират износа, на който Германия разчита за растеж. Еврото, което несъмнено е много по-слабо, отколкото би била германската марка, също помогна на износа, като понижи стойността му в чужда валута и предотврати преследването на валутна обезценка от Франция и Италия.

Доскоро еврото осигуряваше бума на външното търсене в Южна Европа, докато главоломното индустриалното развитие на Китай повиши търсенето на традиционните немски износни стоки. Сега обаче, след като Южна Европа стагнира, а китайската икономика се забавя и инвестиционните разходи намаляват, германската износна машина се забавя. Нейният дял в световния експорт е намалял от 9,1% през 2007 г. до 8% през 2013 г. - толкова ниско, колкото в ерата на Обединението, когато страната бе "болният човек" на Стария континент. Тъй като в момента автомобилите и други стоки с надписа "Произведено в Германия" съдържат много части, произведени в Централна и Източна Европа, делът на Германия в световния износ като добавена стойност е на рекордно ниско ниво.

Германските политици се гордеят с огромен излишък по текущата сметка на страната - 197 милиарда евро към средата на годината - разглеждайки го като знак за превъзхождаща конкурентоспособност. Тогава обаче защо фирмите не желаят да инвестират допълнително в страната, пита риторично Легрейн?

Външните излишъци са в действителност характерни за боледуваща икономика. Стагниращите заплати стимулират корпоративните излишъци, докато потиснатите разходи, задушеният сектор на услугите и слабо развитите стартиращи фирми потискат вътрешните инвестиции, като произтичащите от това излишъци често биваха прахосани в чужбина. Берлинският DIW институт изчислява, че в периода 2006-2012 г. стойността на германските чужди портфейлни инвестиции в Германия е спаднала с 600 млрд. евро, или 22% от БВП.

Вместо да бъде "остров на стабилност" за еврозоната, както Шойбле твърди, Германия разпространява нестабилност. Лошият подход на немските банки към отпускането на излишните им спестявания под формата на заеми допринесе за образуването на балони при активите в навечерието на финансовата криза, а оттогава наложи дефлацията на дълга.

Германия дори не е "двигател на растежа" в еврозоната. В действителност слабото й вътрешно търсене се отрази неблагоприятно на растежа другаде в региона. В резултат на това германските банки и данъкоплатци е по-малко вероятно да възвърнат лошите си заеми, отпуснати в Южна Европа.

Като се има предвид колко зле се отразява на германската икономика стагнацията на заплатите, натрапването й на останалата част от еврозоната би било катастрофално. Спадащите доходи потискат вътрешното потребление и правят дълговете още по-трудно управляеми. При слабото глобално търсене еврозоната като цяло не може да разчита на износа, за да се справи с дълговете си чрез растеж. За затруднените южноевропейски икономики, чийто традиционен износ бе подкопан от от китайската и турската конкуренция, решението е да инвестират в придвижване нагоре по веригата на стойността чрез създаване на нови и по-добри продукти.

Икономиката на Германия се нуждае от основен ремонт. Политиците трябва да се фокусират върху увеличаването на производителността, а не на „конкурентоспособността", като на работниците се плаща дължимото. Правителството трябва да се възползва от почти нулевите лихвени проценти, за да инвестира и да се стимулира бизнеса - особено стартиращите предприятия - да направи същото.

Накрая, Германия трябва да приветства по-динамичните млади имигранти, за да спре демографския си упадък. Това ще бъде по-добър икономически модел за Германия. Той също така ще даде подходящ пример за останалата част от Европа, завършва Филип Легреин.