Централните банкери от целия свят се събраха този уикенд в подножието на планината Тетън, за да се скитат по пътеки и да си споделят клюки и идеи. Сега е подходящо време за размяна на бележки: икономиките в богатия свят поеха по различни пътища и банкерите имат много какво да научат един от друг в Джаксън Хол за това кои политики работят най-добре.
В САЩ и Великобритания брутният вътрешен продукт (БВП) и заетостта надминаха най-високите си равнища отпреди кризата и растат солидно. Картината в другите две големи икономики в богатия свят обаче е по-мрачна. През второто тримесечие на годината БВП на Япония се сви рязко, до голяма степен защото потребителите ускориха покупките през първото, за да избегнат повишаването на потребителския данък. Проблемите на еврозоната са по-трудни за разрешаване: БВП остана непроменен през второто тримесечие на годината и все така не е по-висок, отколкото през 2011 година, пише в свой анализ The Economist.
Хората, които определят политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), трябва да проучат работата на своите колеги. Управлението за федерален резерв на САЩ и Bank of England бързо въведоха в действие неконвенционални стимули като т. нар. количествено облекчаване - купуването на държавни облигации с току-що отпечатани пари.
Те освен това се безпокояха по-малко от наново повишаващата се инфлация, като използваха "предварителни насоки", за да успокоят пазарите, че ще имат време, за да се приспособят към покачването на лихвените проценти. Оказа се, че американската и британската централна банка са били прави да водят смекчена парична политика: инфлацията и в двете страни остава под целевото равнище от 2%.
Техните програми за стимулиране на икономиката компенсираха прекалено строгата данъчна политика и не допуснаха дефлация.
ЕЦБ реагира с достойна за уважение ефикасност на глобалната финансова криза. Оттогава обаче тя се "ослушва". ЕЦБ подцени заплахата от дефлация, като стигна дотам да повиши лихвените проценти през 2011 година, за да неутрализира несъществуващата заплаха от инфлация. Тя продължава да се обявява против предприемането на количествено облекчаване.
Демонът на дефлацията
Това струва скъпо. ЕЦБ не може да бъде обвинявана за суровите мерки за икономии, нито за крехкостта на банките – два фактора, които намалиха икономическия растеж. Тя обаче носи отговорност за инфлацията, която спадна до 0,4% - опасно близо до дефлацията и далеч под целевото равнище на банката от близо
2%.
Доверието в нейната цел е подкопано: на финансовите пазари очакванията за инфлацията през идните пет години намаляха стремително. Това трябва да стресне ЕЦБ - веднъж пуснат ли дълбоки корени, тези очаквания трудно могат да се разсеят.
преди 10 години Ди Економист реши да повтори нашите анализи от 2012-а и 13-а. Абсолютно същите констатации и предложения фигурират и в нашите анализи от тогава, но направени с много по-малко информация, и то срещу господстващата казионна представа, и следователно по-трудни и ценни. Време е българите да приемем факта, че се самоопределяме като "прости", "некадърни" и "безнадеждни" от чиста завист и еснафщина.. Държавата истинската, това сме ние - тия, които правят бизнеса, които раждат идеите, които произвеждат, които създават, и така до най-маловажния човечец с някакъв принос в обществото. А оная другата "държава" - на ония, дето само се чудят как да ни източат и да разпределят баницата-бюджет, за да не ни е в тежест, а дори да ни е в полза, трябва да бъде ремонтирана(и минимизирана) из основи.ПС. Тренда се развива по-бавно но очаквам да докосне прогнозираните преди година нива: Au>1100 eu. EUПетрол>85$. На кратко до края на 2014 ще търся печалби в евро, залагайки срещу еврото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години sisko, ти казваш:"Тогава ЦБ започва изкупуване на облигациите срещу истински напечатани пари и по този начин се "запълва дупката" или търсенето на пари се задоволява."Значи, по твоята логика, притежателите на облигациите изведндъж получават пари срещу тях. Много пари, би трябвало да предизвика инфлация. Но няма. Къде отиват.... ами според мен в балони като борсите... :-) ама и те паднат някой ден.... :-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години sisko, ти казваш:"Тогава ЦБ започва изкупуване на облигациите срещу истински напечатани пари и по този начин се "запълва дупката" или търсенето на пари се задоволява."Значи, по твоята логика, притежателите на облигациите изведндъж получават пари срещу тях. Много пари, би трябвало да предизвика инфлация. Но няма. Къде отиват.... ами според мен в балони като борсите... :-) ама и те паднат някой ден.... :-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Успех и на теб . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Опитах се да обясня как действа днешната система, защото Мави питаше: къде са напечатаните пари от ЦБ, а после и ти зададе въпрос. Иначе, нито зависи от мен, нито мога да променя нещо, камо ли да споря кой е проблема. По принцип нямам време за форуми. Просто днес си почивам, та се включих . Айде и успехи! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Демек , не частичния резерв е проблема , а манипулирането на лихвените проценти и поддържането им ниски за дълъг период от време ? :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами има много филми и обяснения из нета и книжките за това как банките създават пари от нищото.(примерно от 100лв стават приблизително 1000лв.) Именно това е в следствие на банкиране с частичен резерв. С голяма част от тези новосъздадени пари в нормални времена се купуват облигации. По този начин ЦБ "изтегля" при себе си голяма част от новосъздадените пари и те остават само в компа и. След време, след като в следствие на "регулацията на лихвения процент" е създаден балон, след което и криза, започва масово движение(търсене - прибиране-т.н.делеверидж) на капитали(пари), които са били само в компа на ЦБ. Тогава ЦБ започва изкупуване на облигациите срещу истински напечатани пари и по този начин се "запълва дупката" или търсенето на пари се задоволява. Сега може сам да си отговориш, защо още я няма инфлацията, дето всички я чакат. Айде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Къде тук е проблема с частичния резерв ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Така,така за скоростта. Нямам време за дълги обяснения.Сори. Такава е системата. Това е резултата. Значи масово се бърка "печатане на пари". Не е точно така.Имаме изкупуване на облигации от ЦБ, което е нещо по различно на практика. Лихвите в нашия случай, нямат голяма връзка. Те би трябвало да са пазарен елемент (търсене/предлагане). За съжаление - не са. ЦБ опитват да ги контролират и от там идват и много от проблемите. Ето ти една от най големите регулации , на съвременния "социалистически капитализъм". Хахаха! Айде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Проблема на съвременната икономика не е във воденето на сметките ,нито в алабализмите , а в скоростта на обръщението . Всяко забавяне на скоростта води до криза . отговор Сигнализирай за неуместен коментар