За какво точно се бие Америка?

„Защо всички толкова настояват да използваме военна сила"? Иначе аналитичният американски президент допусна рядка проява на раздразнение на 28 април, докато отговаря на въпрос в Азия за "слабостта" на страната си. Барак Обама заяви тогава, че администрацията му постига стабилен, макар и незабележим напредък. Чрез впускането във войни неговите критици само вредят на Америка, пише в свой анализ The Economist.

Обама изразяваше настроението на своя народ, изтощен от кръвта и парите, пропилени в Ирак и Афганистан. Изследване от есента на миналата година на  Pew Research Centre показва, че 52% от американците искат САЩ „да престанат да се месят в международните дела", най-високият дял от пет десетилетия насам. Но когато американският президент говори за необходима предпазливост, светът усеща колебание, особено, що се отнася до най-основния въпрос за всяка суперсила - желанието ѝ да воюва.

Най-застрашените съюзници на Америка сега се съмняват в нея. Цели десетилетия наред гаранцията на САЩ за сигурността подкрепяше японската външна политика, а сега, по време на азиатската си обиколка, Обама трябваше да успокоява Япония, че може да разчита на Америка, ако Китай завземе спорните острови Сенкаку (които Китай нарича Дяоюйдао). След хладната му подкрепа за намеса в Либия и Мали и сирийското отстъпление сега Израел, Саудитска Арабия и редица емирства в Залива се чудят дали Вашингтон ще въдворява ред в Близкия Изток. Сега, когато руският президент Владимир Путин подкопава устоите на Украйна, източноевропейците се притесняват, че са следващите.

Всяка ситуация е различна все пак. Азиатците отбелязват, че през 1994 г. в замяна на отказа от ядрени оръжия Украйна получи гаранция от Русия, Америка и Великобритания, че границите ѝ са сигурни. Балтийските страни си припомнят червените линии, пресечени в Сирия. Арабски принцове и китайски посланици броят републиканските сенатори, настояващи за изолационизъм. Взети заедно, тези отстъпления вече пораждат упорито подозрение сред приятели и врагове, че в решителния ден Америка може би просто няма да се появи.

Отровен корен

Разбира се, сдържането винаги крие в себе си известен елемент на съмнение. Между увереността, че всеки президент ще защити собствената си територия на Америка, и силното вярване, че Америка няма да воюва с Русия заради Украйна, стои безкрайна комбинация от възможности. Много зависи от това как се развива всеки инцидент. Но в това средно положение бързо се разпространява и съмнението и то рискува да направи света по-опасно и неприятно място.

Регионални сили вече искат повече да доминират своите съседи. Китай заявява териториалните си претенции по-агресивно, а и Русия се намесва по-остро. През 2013 г. Азия надмина Европа по разходи за оръжие за първи път - признак, че страните си правят сметка, че ще трябва да се защитават сами.