Джоузеф Стиглиц не е просто един от Нобеловите лауреати. Носителите на наградата на Шведската централна банка за икономика от 1969 г. до днес са десетки. Въпреки че някои критикуват тази Нобелова награда, тя се присъжда всяка година и това предизвиква и положителни, и отрицателни реакции, но за тези хора се говори.
Стиглиц е сред тези имена, за които, ако попитате някого да назове един носител на наградата, то може би 95% ще се сетят първо за него.
Той е изследовател от дълго време. При него има едно съчетание, което е въпрос на шанс в живота. Той е бил главен икономист на Световната банка, шеф на икономическите съветници при президента на САЩ Бил Клинтън. Като цяло – човек, който е разполагал с невероятна информация.
Както и бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан казва: „Привилегия е да имаш много информация, както и да познаваш и да разговаряш с умни хора“. Ето защо Стиглиц е в подобна позиция. Умните хора в неговия случай пък са модифицирани в подобни колективи.
Джоузеф Стиглиц е открояващо се име сред Нобеловите лауреати. Темата за неравенството пък е една от любимите му. В 410 страници текст и 110 страници бележки той създава „Цената на неравенството“. Още през 2000 г. Стиглиц пише за глобализацията, а в последствие подхваща и темата за различията в доходите на бедни и богати.
Преподавателят в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц споделя Нобеловата награда с Джордж Артър Акерлоф, който по щастлива случайност (или може би не) е съпруг на председателя на Фед Джанет Йелън, която наследи Бен Бернанке на поста през февруари.
„Искам тази книга да е популярна“, пише финансистът в „Цената на неравенството“. Рядка дарба е въпроси, които засягат всеки, но сами по себе си не са прости, да бъдат изложени по популярен за аудиторията начин.
Проблемът за неравенството
Проблемът за неравенството зрее след Втората световна война. То подкопава световния ред. Общото състояние на 85-те най-богати хора в света се равнява на това на най-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Данните бяха публикувани в навечерието на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос и бяха тема за размисъл за световния елит, присъствал на събитието.
В „Цената на неравенството“ Стиглиц разглежда разликите в заплащането на средния работник и на висшия мениджмънт. Той казва, че тези разлики се доближават до едни Викториански нива, т.е. връщаме се назад в историята към едни времена, които очевидно не са толкова справедливи от всякаква гледна точка, дори и по отношение на човешки права.
Книгата е концентрирана основно към Америка. Едната визия в книгата за САЩ е, че неравенството няма да изчезне. Според Стиглиц неговият ръст трябва да се ограничи. Какъв ще бъде резултатът от високия му ръст обаче? Ще съществуват два паралелни свята, които функционират един до друг, без да имат досег помежду си, без да общуват помежду си. Светът на богатите ще бъде светът на високите огради.
Другият вариант е да се върви към ограничаване на това високо ниво на неравенството, макар че Стиглиц не завършва оптимистично книгата. През 2012 г. спрямо 2008 г. хората са били по-оптимистично настроени и имаха някаква надежда, включително и сред младите. Финансистът пише за тях, които вече са обезверени. Поради тази причина 80% от младите не гласуват. „Влошиха се нещата. Сега надеждата едва блещука.“, пише финансистът.
Книгата е с фокус към САЩ и аналогия с България трудно би могла да бъде направена. Това, което той интерпретира като контраст, като проблеми, възникващи на базата на неравенството, все пак може да бъде предмет на изследване и на български автори. Макар че това го виждаме всеки ден.
Единият процент, който Стиглиц извежда, е спрямо другите 99%, които живеят зле в Америка (макар и някои от тях да имат автомобил и собствено жилище). Американските стандарти са завоевание за културата им. Знаем как изглежда САЩ външно и ако ги сравним с малки държави като нашата, песимизмът ще бъде много по-силен.
Единият процент не трябва да се разбира буквално. Стиглиц го разбива дори на 0,01%, т.е. констатациите, които той прави са за най-горния слой на върха – суперелита и най-богатите хора в света.
преди 10 години между другото, звучиш като Вапцаров :)"Ще им кажем Така ще вървите, и те ще тръгнат така" Моята вяра, че утре ще бъде, животът по-хубав, животът по-мъдър":) Даааа, младежта е наивна. Някой беше казал, че ако на 20 не си социалист, значи нямаш сърцеАко на 40 още си социалист, значи нямаш акъл :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години :) Кое да пребориш? Ти мое ли да спреш гората а съ разлиства? Човека ти е написал там за естествения подбор. Кога ще спре вълка да яде зайци? Кога ще спрат зайците да се размножават? Всеки хваща каквото може най-добре и гледа да оцелее. Един краде, друг убива (законно или незаконно) трети печата пари, четвърти се снишава и ограничава.. кой как може се бори за надмощие. Когато някой спечели голямо надмощие по правилата (създадени от него), правилата се променят от останалите със сила, но силата може само да разрушава. После почва нов градеж на нови правила, защото трябва да се гради, разрушаването не води до благоденствие и така вече поне 5000 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако имаме силата да преборим неравенството ще имаме силата и да си оправим държавата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Много е забавно, как елементарно ви се струва всичко. Ще бъдат национализирани и ще потече мед и масло :) Е нали ги национализираха на 9.9.1944? Що не потече? Че те и сега супербогатите не притежават това, което ги прави богати. Да не мислиш, че най-богатия - Бил притежава 100% от Microsoft? или че оня старец Сорос притежава там какъв беше инвестмънт фунд? :D И да ги национализират, ще им турнат по един шеф, който ще богатее от нещо, което дори не е и създал. Кой ви каза, че държавата е справедлива? Нали и нея я управляват хора и то най-лицемерните и безскруполните отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хе хе , нобеловият лауреат е написал цяла книга, за това, което един рапър е казал на 2 редаPower in the moneyMoney in the power,Minute after minuteHour after hour :)Историята ясно показва какво се случва при натрупване на неравенство - революции и/или войни. Още навремето ни разправяха за преразпределението на благата, само че не е преразпределение, а зануляване. Т.е. не се преразпределя това, което имат богатите, а се разрушава и почваме от началоИ ТЕ ТАКА! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Че естественият подбор е основата на всичко в природата е една от многото фундаментални заблуди. Механичното пренасяне на теории от една наука в друга говори най-вече за липса на въображение у плагиатстващите. Да не говорим, че дори от гледна точка на биологията Дарвиновата теория си остава само теория, която не е всеобхватна и не обяснява много неща. За разлика от икономиката в природата има равновесие от стотици милиони години. А в нашето общество кризите следват през няколко десетилетия. В природата никога не е имало световни войни и масово изтребване на себеподобни. Само през 20-и век човечеството преживя две такива и никак не е изключено да има и трета. Докато в природата всичко е насочено към запазване на равновесието независимо от обстоятелствата - при нас е точно обратно. Сами си създаваме проблеми без да има обективна нужда от това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да де :))))))))))))))))) - искаш да кажеш, че Кризата (като част от живота) се балансира естествено със сриФФ на цената на имотите и фалит на маймуните естествено (1), въпреки манипулацията на паричното предлагане - предизвикано от определени "хора" и създаващо Кризата (2)!Та да стигнем до гениалното: "Животът е това което се случва (1),докато Стиглиц и други се опитват да управляват нещата (2)!":))))))))))))))))))))))))))))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Животът е това което се случва,докато Стиглиц и други се опитват да управляват нещата!!!Естествения подбор е фундаменталния природен закон и живота сам си решава проблемите,предизвикани от хората!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Тези хора, освен че са "гении", са и незаменими:"Джоузеф Стиглиц е бил главен икономист на Световната банка, шеф на икономическите съветници при президента на САЩ Бил Клинтън""Джоузеф Стиглиц споделя Нобеловата награда с Джордж Артър Акерлоф, който по щастлива случайност е съпруг на председателя на Фед Джанет Йелън" - и докато ни убеждават непрекъснато, че са все едни и същи (абсолютно незаменими) защото са "УМНИ - гении", винаги после се позовават на грешка в системата или управленско решение (пак на ТЕЗИ "незаменими") за кризата и всички последващи маймуните очеизвадно-изкуствени несгоди! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години " Не сме готови и не го заслужаваме . "---------За огромно съжаление, си мноооого прав :( отговор Сигнализирай за неуместен коментар