Малко след като глобалната финансова криза изригна през 2008 г., предупредих че, освен ако не бъдат предприети правилните политики, то може да се настани безпокойството в японски стил – слаб растеж и стагниращи доходи за години напред. Въпреки че лидерите от двете страни на Атлантическия океан твърдяха, че са научили уроците си от Япония, те продължиха да повтарят едни и същи грешки. Сега дори и един от водещите политици на САЩ Лари Съмърс предупреждава за стагнация в световен мащаб, заявява пред CNBC носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц.
Основният въпрос, който повдигнах още преди пет години бе, че в общи линии американската икономика беше болна още преди кризата. Тогава имаше само балон в цените на активите, създаден благодарение на небрежното регулиране и на ниските лихвени проценти, които направиха така, че икономиката да изглежда стабилна.
Под повърхността обаче зрееха безброй проблеми – увеличаващото се неравенство, незадоволените нужди от структурни реформи (преминаването от икономика, движена от промишленото производство, към услугите и адаптирането към променящите се в световен мащаб конкурентни предимства), продължаващите глобални дисбаланси. Проблем е и финансовата система, която е по-приспособена към спекулациите, отколкото към инвестициите, които ще създадат работни места, ще увеличат производителността и ще пренасочат излишъците така, че да максимизират социалните ползи.
Ответните удари на политиците към кризата не успяха да намерят решението на тези проблеми. Стана по-лошо - те изостриха някои от тях и създадоха нови - и то не само в САЩ. Резултатът бе повишаване на задлъжнялостта в много страни, след като спадът в брутния им вътрешен продукт (БВП) подкопа държавните приходи. И нещо повече - недостатъчните инвестиции както в публичния, така и в частния сектор създадоха едно поколение от млади хора, които прекараха години в бездействие. В един момент от своя живот те се обезвериха. В момент, в който те е трябвало да усъвършенстват своите умения и да повишат производителността си.
И от двете страни на Атлантическия океан БВП най-вероятно ще расте значително по-бързо тази година, отколкото през 2013 г. Но преди лидерите, които прегърнаха политиките за строги икономии да отворят шампанското и вдигнат тост, те следва да обърнат внимание на това къде сме ние и да се фокусират върху почти непоправимите вреди, които причиниха тези политики.
Рано или късно всеки спад си има край. Отличителният белег на добрите политики е, че те успяват да сложат край на снижаването по-бързо, отколкото биха го направили иначе. Отличителният белег на мерките за строги икономии е, че много правителства ги приемат, а всъщност така те правят спадовете далеч по-дълбоки и по-продължителни от необходимото, с по-дългосрочни последствия.
преди 10 години За каква стагнация говори бай ви Стиглиц, след като и МВФ и Световната банка прогнозираха ръст от 3.2% на световната иконимика, дори гледам в последия преглед пише 3.7%. ето линка: http://***.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/update/01/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мерките за икономии наистина подтискат икономическия растеж. Той може да бъде стимулиран или с печатане на пари или с емитирането на дълг. Първият вариянт води до обезценка на спестяванията на хората, което не е справедливо. Вторият вариант за икономически растеж е нож с две остриета. Ако емитирането на дълг води до икономически растеж, който ще възстанови в бъдеще получените пари, това е добре. Но, ако емитирането на дълг бъде използвано с политически цели в краткосрочен план, икономиката ще генерира краткосрочен растеж, който ще приключи с висящи задължения за бъдещото поколение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Строги мерки за икономии свързани с безогледно печатане(ФЕД) на пари, раздаване на ниско лихвени кредити(ЕЦБ), опрощаване на стотици милиарди държавен дълг (Гърция). Егати мерките, егати теглилките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да, именно затова има нобелови лауреати по "икономика" спечелили "наградата" не само с противоречащи една на друга икономически теории, а даже за почти всички видове избор на аргументи от които зависи изграждането на дадена икономическа теория - за да може да се ползват когато е нужно като "аргумента на авторитета" пред маймуните! отговор Сигнализирай за неуместен коментар