Световната пазарна икономика не функционира

Има нещо мрачно в обзорите за отминаващата година, маркираща половин десетилетие от изригването на световната финансова криза през 2008 г. Да, избегнахме Голямата депресия, част втора, но само за да прерасне тя в Голямото безпокойство, с почти непомръдващи доходи за голяма част от населението в развитите икономики. Можем да очакваме още от същото и през 2014 г., предрича в свой анализ носителят на Нобеловата награда за икономика Джоузеф Стиглиц, публикуван на сайта на Project Syndyiate.

В САЩ медианните доходи продължават своя безмилостен спад. Доходите на мъжете паднаха до нивата под тези, характерни за периода преди 40 г. Европа, която се гмурна повторно в рецесия, излезе от нея през 2013 г., но очевидно никой не може да потвърди, че последва възстановяване. Повече от половината младежи на Испания и Гърция остават безработни. По данни на Международния валутен фонд безработицата в Испания ще бъде над 25%.

Истинската опасност за Европа е, че може да се настани удобно чувството на самодоволство. Годините отминават. Всеки може да почувства, че ритъмът на жизнените институционални реформи в еврозоната се забавя. Например, паричният съюз се нуждае от истински банков съюз – включващ не само общ надзор, но и единен фонд за гарантиране на депозитите и общ механизъм за разрешаване на проблемите на закъсалите банки – и еврооблигации, или подобен дългов инструмент. Еврозоната дори не е близко до въвеждането на нито една мярка за разлика от миналата година.

Всеки може да почувства и възобновената отдаденост към политиките за строги икономии, които хвърлиха Европа повторно в рецесия. Продължаващата стагнация на Стария континент е достатъчно опасна. Но все още съществува значителен риск от възникване на криза и в други страни на еврозоната – ако не през следвщата година, то в не толкова далечното бъдеще.

Обстоятелствата са малко по-добри в САЩ, където растящото икономическо разделение – неравенството е най-голямо в сравнение с която и да е друга развита икономика – е придружено от строга политическа поляризация. Можем само да се надяваме, че лунатиците в Партията на републиканците, които предизвикаха блокирането на правителството и пратиха страната на ръба на фалита, няма да решат да повторят представлението.

Но дори и да не го направят, то вероятното последващо свиване чрез следващия кръг мерки за строги икономии, които вече струваха 1-2% от прираста на БВП през 2013 г., означава, че растежът ще остане анемичен, почти недостатъчен, за да генерира нови работни места за желаещите да се присъединят към работната сила.

Въпреки че имаме намаляване на обема на покупките на активи от страна на Федералния резерв на САЩ, то поне до 2015 г. не се очаква почти нулевите лихви да бъдат повишавани.